Исторически речник
въсьꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въсꙗтвъсьꙗѭ, въсьѣѭ, въсꙗѭ, въсѣѭ, въсьꙗѫ, въсьѣѫ, въсꙗѫ, въсѣѫ, въсаѫ, въсаѧ, въсьꙗѧ, въсьѣѧ, въсꙗѧ, въсѣѧ, въсьꙗю, въсьѣю, въсꙗю, въсѣю, въсѧювъсьꙗш, въсꙗш, въсѣш, въсьѣеш, въсьꙗеш, въсꙗеш, въсѣеш, въсьѣаш, въсѧеш, въсаешвъсьꙗтъ, въсꙗтъ, въсѣтъ, въсьѣетъ, въсьꙗетъ, въсꙗетъ, въсѣетъ, въсьѣатъ, въсьꙗть, въсꙗть, въсѣть, въсьѣеть, въсьꙗеть, въсꙗеть, въсѣеть, въсьѣать, въсьꙗт, въсꙗт, въсаетъ, въсаеть, въсает, въсѣт, въсьѣет, въсьꙗет, въсꙗет, въсѣет, въсьѣат, въсѧетъ, въсѧеть, въсѧетвъсьꙗмъ, въсꙗмъ, въсѣмъ, въсьѣемъ, въсьꙗемъ, въсꙗемъ, въсѣемъ, въсьѣамъ, въсьꙗмь, въсꙗмь, въсѣмь, въсьѣемь, въсьꙗемь, въсꙗемь, въсѣемь, въсьѣамь, въсьꙗм, въсꙗм, въсѣм, въсьѣем, въсьꙗем, въсꙗем, въсѣем, въсаемъ, въсаемь, въсаем, въсаемо, въсьѣам, въсьꙗмо, въсꙗмо, въсѣмо, въсьѣемо, въсьꙗемо, въсꙗемо, въсѣемо, въсьѣамо, въсѧемъ, въсѧемь, въсѧемвъсьꙗте, въсꙗте, въсѣте, въсьѣете, въсьꙗете, въсꙗете, въсѣете, въсаете, въсьѣате, въсѧете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въсьꙗѭтъ, въсꙗѭтъ, въсѣѭтъ, въсьѣѭтъ, въсьꙗѫтъ, въсꙗѫтъ, въсѣѫтъ, въсьѣѫтъ, въсьꙗѧтъ, въсꙗѧтъ, въсѣѧтъ, въсаѧтъ, въсаѫтъ, въсаѧть, въсаѫть, въсаѧт, въсаѫт, въсьѣѧтъ, въсьꙗютъ, въсꙗютъ, въсѣютъ, въсьѣютъ, въсьꙗѭть, въсꙗѭть, въсѣѭть, въсьѣѭть, въсьꙗѫть, въсꙗѫть, въсѣѫть, въсьѣѫть, въсьꙗѧть, въсꙗѧть, въсѣѧть, въсьѣѧть, въсьꙗють, въсꙗють, въсѣють, въсьѣють, въсьꙗѭт, въсꙗѭт, въсѣѭт, въсьѣѭт, въсьꙗѫт, въсꙗѫт, въсѣѫт, въсьѣѫт, въсьꙗѧт, въсꙗѧт, въсѣѧт, въсьѣѧт, въсьꙗют, въсꙗют, въсѣют, въсьѣют, въсѧютъ, въсѧють, въсѧютвъсьꙗвѣ, въсꙗвѣ, въсѣвѣ, въсьѣевѣ, въсьꙗевѣ, въсꙗевѣ, въсаевѣ, въсѣевѣ, въсьѣавѣ, въсѧевѣвъсьꙗта, въсꙗта, въсѣта, въсьѣета, въсьꙗета, въсꙗета, въсаета, въсѣета, въсьѣата, въсѧетавъсьꙗта, въсꙗте, въсѣте, въсьѣете, въсьꙗете, въсꙗете, въсаете, въсѣете, въсьѣате, въсѧетевъсьꙗ, въсꙗ, въсѣ, въсѧ, въсавъсьꙗ, въсꙗ, въсѣ, въсѧ, въса
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въсьꙗмъ, въсꙗмъ, въсьꙗмь, въсꙗмь, въсьꙗм, въсꙗм, въсѧмъ, въсѧмь, въсѧм, въсамъ, въсамь, въсамвъсьꙗте, въсꙗте, въсѧте, въсатевъсьꙗвѣ, въсꙗвѣ, въсѧвѣ, въсавѣвъсьꙗта, въсꙗта, въсѧта, въсатавъсьꙗхъ, въсꙗхъ, въсьꙗхь, въсꙗхь, въсьꙗх, въсꙗх, въсѧхъ, въсѧхь, въсѧх, въсахъ, въсахь, въсахвъсьꙗ, въсꙗ, въсѧ, въса
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въсьꙗ, въсꙗ, въсѧ, въсавъсьꙗхомъ, въсꙗхомъ, въсьꙗхомь, въсꙗхомь, въсьꙗхом, въсꙗхом, въсьꙗхмꙑ, въсꙗхмꙑ, въсѧхомъ, въсѧхомь, въсѧхом, въсахомъ, въсахомь, въсахом, въсахмꙑвъсьꙗсте, въсꙗсте, въсѧсте, въсастевъсьꙗшѧ, въсꙗшѧ, въсашѧ, въсьꙗшѫ, въсꙗшѫ, въсашѫ, въсьꙗша, въсꙗша, въсьꙗше, въсꙗше, въсаше, въсьꙗхѫ, въсꙗхѫ, въсахѫ, въсѧшавъсьꙗховѣ, въсꙗховѣ, въсѧховѣ, въсаховѣвъсьꙗста, въсꙗста, въсѧста, въсаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въсьꙗсте, въсꙗсте, въсѧсте, въсастевъсꙗахъ, въсꙗахь, въсꙗх, въсѧахъ, въсѧахь, въсѧах, въсаахъ, въсаахь, въсаахвъсꙗаше, въсѧаше, въсаашевъсꙗаше, въсѧаше, въсаашевъсꙗахомъ, въсꙗахомь, въсꙗахом, въсѧахомъ, въсѧахомь, въсѧахом, въсаахомъ, въсаахомь, въсаахомвъсꙗашете, въсꙗасте, въсѧашете, въсѧасте, въсаашете, въсаасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въсꙗахѫ, въсꙗахѹ, въсѧахѹ, въсаахѫвъсꙗаховѣ, въсѧаховѣ, въсааховѣвъсꙗашета, въсꙗаста, въсѧашета, въсѧаста, въсаашета, въсааставъсꙗашете, въсꙗасте, въсѧашете, въсѧасте, въсаашете, въсаасте
въсьꙗт -въсьꙗѭ -въсьꙗш св 1. Засияя, заблестя, засветя люд сѣдѧшті въ тъмѣ вдѣшѧ свѣтъ велі. ꙇ сѣдѧштімъ въ тъмѣ ꙇ въ сѣн съмрътьнѣ. свѣтъ въсѣетъ на насъ З Мт 4.16 А СК Б восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ. млостівъ ї штедръ  правъденъ СП 111.4 ꙇ егоже слъньце не можааше ѹлѹіт. крстъ въсьѣвъ просвѣт К 10а 28 Образно. рѣснота отъ ꙁемⷧѩ въсіѣ. і правъда съ нбсі прініе СП 84.12 бѫдетъ т нбо ново. ꙇ ꙁемⷧѣ нова. ꙇ въсѣетъ т гъ правъдоѭ СЕ 82b 24 да  прѣжде реенаа станѫтъ.  танаа крьштеньꙗ проповѣдана бѫдѫтъ.  благодѣть хотꙙштꙗ вьсꙗт С 483.3 2. За слънцето — изгрея ꙇ ѕѣло ꙁа ѹтра вь еднѫ соботъ. прдѫ на гробь въсѣвъшю слъньцю М Мк 16.2 З А въсіѣ слънъце  собьрашѩ сѩ.  вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ СП 103.22  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30 Образно. рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ. с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ Е 25б 17 въсьꙗт свѣтъ τὸ φῶς ποιέω За Бога — дам, създам светлината г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнъѩ ... вьсꙗвꙑ свѣтъ  тъмѫ. отъгьнавъ С 179.16 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр ἀνατέλλω ἐξανατέλλω ἀναλάμπω λάμπω въсѣт вьсꙗт восꙗт Нвб възсияя книж ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ