Исторически речник
въсходт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въсходтвъсхождѫ, въсхождѹвъсходшвъсходтъ, въсходть, въсходтвъсходмъ, въсходмь, въсходм, въсходмовъсходте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въсходѧтъ, въсходѧть, въсходѧтвъсходвѣвъсходтавъсходтевъсходвъсход
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въсходмъ, въсходмь, въсходмвъсходтевъсходвѣвъсходтавъсходхъ, въсходхь, въсходхвъсход
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въсходвъсходхомъ, въсходхомь, въсходхом, въсходхмꙑвъсходстевъсходшѧ, въсходшѫ, въсходша, въсходше, въсходхѫвъсхоховѣвъсходста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въсходстевъсхождаахъ, въсхождахъ, въсходѣахъ, въсходѣхъ, въсхожахъ, въсходѧхъ, въсхождаахь, въсхождахь, въсходѣахь, въсходѣхь, въсхожахь, въсходѧхь, въсхождаах, въсхождах, въсходѣах, въсходѣх, въсхожах, въсходѧхвъсхождааше, въсхождаше, въсходѣаше, въсходѣше, въсхожаше, въсходѧшевъсхождааше, въсхождаше, въсходѣаше, въсходѣше, въсхожаше, въсходѧшевъсхождаахомъ, въсхождахомъ, въсходѣахомъ, въсходѣхомъ, въсхожахомъ, въсходѧхомъ, въсхождаахомь, въсхождахомь, въсходѣахомь, въсходѣхомь, въсхожахомь, въсходѧхомь, въсхождаахом, въсхождахом, въсходѣахом, въсходѣхом, въсхожахом, въсходѧхомвъсхождаашете, въсхождашете, въсходѣашете, въсходѣшете, въсхожашете, въсхождаасте, въсхождасте, въсходѣасте, въсходѣсте, въсхожасте, въсходѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въсхождаахѫ, въсхождахѫ, въсходѣахѫ, въсходѣхѫ, въсхожахѫ, въсхождаахѹ, въсхождахѹ, въсходѣахѹ, въсходѣхѹ, въсхожахѹ, въсходѧхѹвъсхождааховѣ, въсхождаховѣ, въсходѣаховѣ, въсходѣховѣ, въсхожаховѣ, въсходѧховѣвъсхождаашета, въсхождашета, въсходѣашета, въсходѣшета, въсхожашета, въсхождааста, въсхождаста, въсходѣаста, въсходѣста, въсхожаста, въсходѧставъсхождаашете, въсхождашете, въсходѣашете, въсходѣшете, въсхожашете, въсхождаасте, въсхождасте, въсходѣасте, въсходѣсте, въсхожасте, въсходѧсте
въсходт -въсхождѫ -въсходш несв 1. Отправям се, тръгвам към място, разположено по–високо бѣахѫ же на пѫт въсходѧще влмъ. ꙇ бѣ варѣѩ съ. ꙇ ѹжасаахѫ сѧ М Мк 10.32 З ѣко се въсходмъ влмъ. ꙇ снъ кскꙑ прѣданъ бѫдетъ архереомъ  кънжънкомъ М Мк 10.33 З А ꙇ егда бъⷭ҇і б҃ ꙇ҃ лѣтѣ. въсходѧштемъ ꙇмъ въ ілмъ по обꙑаю праꙁдьнка З Лк 2.42А се въсходмъ въ мъ.  съконьаѭтъ сѧ вьсѣ псана пркꙑ о снѣ лвѣсцѣмь М Лк 18.31 З Изкачвам се, възлизам.  въсходтъ патрархъ на амбонъ Е 30б 17—18 нъ въсходтъ на горѫ  тъ С 277.10 Връщам се; отивам отново там, откъдето съм излязъл. ꙁаѹтра рее въсходꙙ въ градъ їс С 348.15 Срв.С 348.20 С349.17, 21, 25 Образно.  се же послѣжде. аꙁъ же на вьрꙙжден лѣтъно въсхождѫ С 281.18 2. Издигам се, извисявам се глааше же  народомь. егда ѹꙁьрте облакъ въсходѧщь отъ ꙁападъ. абе глете ѣ(к)ко тѫа грѧдетъ.  бꙑваатъ тако М Лк 12.54 З аще ѹбо ѹꙁьрте сна ловскааго въсходѧща деже бѣ прѣжде М Йо 6.62А въсходѩтъ до небсъ ї нꙁъходѩтъ до беꙁденъ СП 106.26 вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄ѣшьнꙗго въсходꙙшта С 128.20 елма же ꙗв сꙙ правьдьно сльньце. стѣн҄ь прѣстааше ѹже. сльньцѹ въсходꙙштѹ съкрꙑтъ сꙙ стѣн҄ь С 417.28 3. Излизам [из река, вода и под.] ꙇ кръст сѧ отъ оана въ іорданѣ. ꙇ абье въсходѧ отъ водꙑ.  вдѣ раꙁводѧшта сѧ нбса М Мк 1.10 З 4. За растение — израствам ꙇ дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ  растꙑ М Мк 4.8  вдѣвъ старць лѣторасль благодарьствѣаше бога съ слъꙁам. ꙗже лѣторасль по малѹ на вꙑсотѫ въсходꙙшт доде до стропа С 300.22—23 5. Влизам някъде ї въсхождаше відѣтъ сѹе глаше. срдце его собьра беꙁаконенье себѣ. ї схождааше вонъ ї глаше СП 40.7 Образно.и рее мъ. то съмѫщен есте.  по то помъшенѣ въсходѧтъ въ срдца ваша А Лк 24.38 М З А СК Е СП С Гр ἀναβαίνω ἀνέρχομαι ἐπανέρχομαι ἐπανάγω ἀνατέλλω ἀνίσχω ἀνατρέχω προσπελάζω ἐγείρομαι εἰσπορεύομαι εἰσέρχομαι Нвб възхождам книж ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ възходя св РБЕ