Исторически речник
въстат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
въстат | въстанѫ, въстанѹ | въстанеш | въстанетъ, въстанеть, въстанет | въстанемъ, въстанемь, въстанем, въстанемо | въстанете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
въстанѫтъ, въстанѹтъ, въстанѫть, въстанѹть, въстанѫт, въстанѹт | въстаневѣ | въстанета | въстанете | въстан | въстан |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
въстанѣмъ, въстанѣмь, въстанѣм | въстанѣте | въстанѣвѣ | въстанѣта | въстахъ, въстахь, въстах | въста |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
въста | въстахомъ, въстахомь, въстахом, въстахмꙑ | въстасте | въсташѧ, въсташѫ, въсташа, въсташе, въстахѫ | въстаховѣ | въстаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
въстасте | въстанѣахъ, въстанѧхъ, въстанѣахь, въстанѧхь, въстанѣах, въстанѧх | въстанѣаше, въстанѧше | въстанѣаше, въстанѧше | въстанѣахомъ, въстанѧхомъ, въстанѣахомь, въстанѧхомь, въстанѣахом, въстанѧхом | въстанѣашете, въстанѣасте, въстанѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
въстанѣахѫ, въстанѣахѹ, въстанѧхѹ | въстанѣаховѣ, въстанѧховѣ | въстанѣашета, въстанѣаста, въстанѧста | въстанѣашете, въстанѣасте, въстанѧсте |
въстат
-въстанѫ
-въстанеш
св
1. Стана прав, изправя се
ꙇ прѣходѧ ссъ отъ тѹдѫ вдѣ лвка. на мꙑтьнц сѣдѧща. ꙇмене матеа. ꙇ гла емѹ по мьнѣ грѧд. ꙇ въставъ по немь де
М
Мт 9.9
З
А
СК
тебѣ глѭ въстан вьꙁьм одръ. тво д въ домъ тво
М
Мк 2.11
З
А
СК
ті съпѩті бꙑшѩ і падѫ. мꙑ же въстахъмъ і прості бꙑхомъ
СП
19.9
стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е вьстан жено. сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ от ꙁемьѧ
С
517.11
прѣклонвъ колѣнѣ плака мол сꙙ. въставъ вьꙁдѣ рѫцѣ сво на небо. благодар бога
С
550.27
Стана [от трапезата].
въставъ съ веерѧ. прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба
СЕ
46b 19—20
гда же въсташꙙ съ трапеꙁꙑ
С
121.27
Застана.
ꙇ въставъ архере по срѣдѣ въпрос са
М
Мк 14.60
въставъ посрѣдѹ народа вьсего помол сꙙ
С
150.18
2. Стана от сън, събудя се
рее мъ ъ()то съпте въставъше помолте сѩ да не въндете въ напастъ
М
Лк 22.46
З
въставъ же осіфь отъ сьна. сьтворі ѣкоже повелѣ емѹ анћлъ
А
Мт 1.24
СК
Б
аꙁъ же ѹсънѫхъ ї съпахъ. въстахъ ѣко гъ ꙁастѫптъ мѩ
СП
3.6
полѹношті въстахъ їсповѣдат сѩ тебѣ
СП
118.62
3. Вдигна се от болест, оздравея
отъжен отъ него вꙿсь недѫгъ ꙇ болѣꙁнь. да въставъ рѫкоѭ твоеѭ крѣпъкоѭ. послѹжтъ т
СЕ
24b 22
лютѣ же мѹ страждѫштѹ не могѫштѹ тръпѣт болѣꙁн. повелѣ вономъ свомъ шъдъше въ црькъве. решт пскѹпѹ ссню ꙗко богъ кръстꙗнескъ велкъ стъ. помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ
С
222.16
4. Стана, вдигна се от гроба, оживея; възкръсна
ꙇ ѩдро шьдъш рьцѣта ѹенкомъ его. ѣко въста отъ мрътвꙑхъ
М
Мт 28.7
З
А
СК
ѣко вдѣвъшмъ его въставъша ꙁ мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ
М
Мк 16.14А
пом(на ісха) въставъшаго ѡт мрътвꙑ
Е
1а 10
вдѣхомъ га. вдѣхомъ рекшааго по трьхъ дьнехъ вьстанѫ
С
499.14
нъ гда рее лаꙁаре грꙙд вънъ. тъгда въста мрьтвꙑ
С
310.16
многа же тѣлеса ѹсъпшїхъ стъхъ въсташꙙ съ хрьстомъ
С
485.29
5. Вдигна се на борба, опълча се срещу някого, въстана
ꙇ въстанѫтъ ѧда на родтелѧ ѹбьѭтъ ѩ
М
Мт 10.21
З
А
ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ раꙁдѣл сѧ
М
Мк 3.26
З
ѣште въстанетъ на мѩ бранъ на нь аꙁъ ѹпъваѭ
СП
26.3
ѣко тѹжд въсташѩ на мѩ. крѣпьц въꙁіскашѩ дшѩ моеѩ. ї не пожішѩ ба прѣдъ собоѭ
СП
53.5
Срв.
СЕ77b 6
на того ѹбо неьствааго рать вьста отъ асур
С
215.5
абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ
С
521.5
6. Появя се, явя се
амнь глѭ вамъ. не въста въ рожденꙑхъ женам боле оана кръсттелѣ. мьнѣ же въ цсрств нбсцѣмь боле естъ его
М
Мт 11.11
З
А
СК
прѩтъ же ст(р)ахъ вьсѧ. ꙇ славлѣахѫ ба глѭште. ѣко пркъ велкъ въста въ насъ
М
Лк 7.16
З
А
ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ
М
Мт 24.11
З
А
СК
ЗП
въстанѫтъ бо лъж хръст лъж прц
М
Мт 24.24
З,А,
СК. Срв. Мк 13.22
М
З
7. В съчет. с глаголи за движение — тръгна, потегля, отправя се, стана
ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ сдоньскꙑ
М
Мк 7.24
З
въставъш же марѣ въ тꙑ дьн. ꙇде въ гⷬ҇ѫ съ тъштанемь. въ градъ юдовъ
М
Лк 1.39
З
А
СК
петръ же въставъ тее къ гро(у)бѹ
М
Лк 24.12
З
А
вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ вдѣвъ ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ ... похѹл ѧ пон҄еже го ꙁапръва не послѹшашꙙ. въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ
С
39.29
хотѣаше свома ома вдѣт аште то стъ тако. въставъ въ тъ асъ де въ свꙙтѫѭ вѳлемъ
С
296.12
В повел.Хайде!
отьць нашъ сава. пршъдъ от скуѳопол новѫѭ съставвъ лаврѫ ... въспомꙙнѫвъ бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ іѡанн. де к н҄емѹ въ рѹвѫ глагола мѹ ... въстан тꙑ сътвор нꙑнꙗ ловѣьско. бѣж акꙑ отьц
С
293.13
іс ... повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ. глагол҄ꙙ аште вѣрѫ мате. акꙑ ꙁръно. реете горѣ се вьстан врьꙁ сꙙ въ море
С
316.19
М
З
А
СК
Б
ЗП
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ἀνίσταμαι
ἐπανίσταμαι
ἐξανίσταμαι
διανίσταμαι
ἵσταμαι
συνίσταμαι
ἐγείρομαι
ἐγείρω
ἐξεγείρομαι
διεγείρομαι
ἐπεγείρομαι
αἴρομαι
ἐπιχειρέω
ἀφίσταμαι
ἀναπηδάω
ἀποκρίνομαι
καλέω
вьстат
Нвб
въстана
ОА
ВА
АК
Бот
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ