Исторически речник
въставт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въставтвъставлѭ, въставлѧ, въставѧ, въставьѭ, въставлювъставшвъставтъ, въставть, въставтвъставмъ, въставмь, въставм, въставмовъставте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въставѧтъ, въставѧть, въставѧтвъставвѣвъставтавъставтевъставвъстав
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въставмъ, въставмь, въставмвъставтевъставвѣвъставтавъставхъ, въставхь, въставхвъставов
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въставоввъставхомъ, въставхомь, въставхом, въставхмꙑвъставстевъставшѧ, въставшѫ, въставша, въставше, въставхѫвъставховѣвъставста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въставстевъставлꙗахъ, въставлꙗхъ, въставьꙗхъ, въставлѣахъ, въставлѣхъ, въставѣахъ, въставѣхъ, въставлѧахъ, въставлѧхъ, въставѧахъ, въставѧхъ, въставлꙗахь, въставлꙗхь, въставьꙗхь, въставлѣахь, въставлѣхь, въставѣахь, въставѣхь, въставлѧахь, въставлѧхь, въставѧахь, въставѧхь, въставлꙗах, въставлꙗх, въставьꙗх, въставлѣах, въставлѣх, въставѣах, въставѣх, въставлѧах, въставлѧх, въставѧах, въставѧхвъставлꙗаше, въставлꙗше, въставьꙗше, въставлѣаше, въставлѣше, въставѣаше, въставѣше, въставлѧаше, въставлѧше, въставѧаше, въставѧшевъставлꙗаше, въставлꙗше, въставьꙗше, въставлѣаше, въставлѣше, въставѣаше, въставѣше, въставлѧаше, въставлѧше, въставѧаше, въставѧшевъставлꙗахомъ, въставлꙗхомъ, въставьꙗхомъ, въставлѣахомъ, въставлѣхомъ, въставѣахомъ, въставѣхомъ, въставлѧахомъ, въставлѧхомъ, въставѧахомъ, въставѧхомъ, въставлꙗахомь, въставлꙗхомь, въставьꙗхомь, въставлѣахомь, въставлѣхомь, въставѣахомь, въставѣхомь, въставлѧахомь, въставлѧхомь, въставѧахомь, въставѧхомь, въставлꙗахом, въставлꙗхом, въставьꙗхом, въставлѣахом, въставлѣхом, въставѣахом, въставѣхом, въставлѧахом, въставлѧхом, въставѧахом, въставѧхомвъставлꙗашете, въставлꙗшете, въставьꙗшете, въставлѣашете, въставлѣшете, въставѣашете, въставѣшете, въставлꙗасте, въставлꙗсте, въставьꙗсте, въставлѣасте, въставлѣсте, въставѣасте, въставѣсте, въставлѧасте, въставлѧсте, въставѧасте, въставѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въставлꙗахѫ, въставлꙗхѫ, въставьꙗхѫ, въставлѣахѫ, въставлѣхѫ, въставѣахѫ, въставѣхѫ, въставлꙗахѹ, въставлꙗхѹ, въставьꙗхѹ, въставлѣахѹ, въставлѣхѹ, въставѣахѹ, въставѣхѹ, въставлѧахѹ, въставлѧхѹ, въставѧахѹ, въставѧхѹвъставлꙗаховѣ, въставлꙗховѣ, въставьꙗховѣ, въставлѣаховѣ, въставлѣховѣ, въставѣаховѣ, въставѣховѣ, въставлѧаховѣ, въставлѧховѣ, въставѧаховѣ, въставѧховѣвъставлꙗашета, въставлꙗшета, въставьꙗшета, въставлѣашета, въставлѣшета, въставѣашета, въставѣшета, въставлꙗаста, въставлꙗста, въставьꙗста, въставлѣаста, въставлѣста, въставѣаста, въставѣста, въставлѧаста, въставлѧста, въставѧаста, въставѧставъставлꙗашете, въставлꙗшете, въставьꙗшете, въставлѣашете, въставлѣшете, въставѣашете, въставѣшете, въставлꙗасте, въставлꙗсте, въставьꙗсте, въставлѣасте, въставлѣсте, въставѣасте, въставѣсте, въставлѧасте, въставлѧсте, въставѧасте, въставѧсте
въставт -въставлѭ -въставш св 1. Вдигна, повдигна, изправя някого или нещо она же вдѣвъші .  похватвъш ноꙁѣ го плака сꙙ горько. онъ же въставвъ ѭ въпрашааше. ꙿто стъ вна С 44.7 анѳупатъ рее поштꙙдте .  въставте  отъ дрѣва С 101.5—6 аште вдш осла врага твого падъша подъ брѣменемъ не мнѹ. нъ въставꙙ въстав  С 126.18 вьстав го оть ꙁемьѧ  отрꙙсе мѹ главѫ  рꙁꙑ.  вьса спльн҄енаꙗ отъ праха С 555.22 2. Прен. Въздигна, издигна някого в духовно отношение; възвися благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт.  паденꙗ вьставт С 341.30 пророка въставтъ вамъ гъ бъ отъ братѧ вашеѧ акꙑ мене. того послѹшате о всемъ же ꙁаповѣстъ вамъ С 387.1—2 тꙑ бъ стнꙿнꙑ  ловѣкъ беꙁ лъжꙙ ... тꙑ вьстав пльтьнѫѭ црькъвь С 505.9 3. Вдигна някого от легло, излекувам, изцеря въстав хромааго въ мѧ твое. ꙇ ѹтвръдт ноꙁѣ его сѫща хрома отъ рѣва матер своеѩ. не бꙑвъшааго на ногѹ своею ... въ мѧ твое въставт сего СЕ 44а 1, 8 попекъ сꙙ о немошт ловѣьстѣ.  о братѣ поболѣвъ. въстав   ѹтѣшааше глагол҄ꙙ С 291.22  въставвъ прѣдастъ ѭ родтел҄ема съдравѫ. вдѣвъше ѹдо прославшꙙ ба С 520.10—11 въстав же го.  ꙁа рѫкѫ мъ сътвор  съ собоѭ ходт С 563.6 4. Направя мъртвият да севдигне от гроба, да оживее; възкреся а л ѹтел҄ь молтвꙑ трѣбѹꙗше. да мрьтвааго въставтъ С 307.19—20 лѣпо мѹ бѣ прѣжде мрьтвꙑѧ въставт. болꙙштꙙѧ сцѣлт С 404.20 лаꙁара етврьтодьньна ꙁ мрьтвꙑхъ въставлъ С 480.23—24 моштънъ бо стъ въставт мꙙ ꙁ гроба С 536.14 5. Подбудя, подтикна към нещо  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ. многомъ же нѣмъ повѣдаѭшта. о прѣподобьнѣѣмь. на рьвъность дѹховьнѫѭ вьставста С 205.27 отъ маст же вьсѣкоѧ добь съхран сꙙ. по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на большꙙ трѹдꙑ С 274.11 Подсторя срещу някого. не тꙑ мꙙ мѫш госпожде. нъ же братѭ моѭ на мꙙ въстав с сть дꙗволъ С 366.24 СЕ С Гр ἀνίστημι ἐγείρω ἀνεγείρω διεγείρω ἀνορϑόω ὁπλίζω вьставт Нвб Срв въставам