Исторически речник
въспрѣтт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
въспрѣтт | въспрѣщѫ, въспрѣщѹ | въспрѣтш | въспрѣттъ, въспрѣтть, въспрѣтт | въспрѣтмъ, въспрѣтмь, въспрѣтм, въспрѣтмо | въспрѣтте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
въспрѣтѧтъ, въспрѣтѧть, въспрѣтѧт | въспрѣтвѣ | въспрѣтта | въспрѣтте | въспрѣт | въспрѣт |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
въспрѣтмъ, въспрѣтмь, въспрѣтм | въспрѣтте | въспрѣтвѣ | въспрѣтта | въспрѣтхъ, въспрѣтхь, въспрѣтх | въспрѣт |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
въспрѣт | въспрѣтхомъ, въспрѣтхомь, въспрѣтхом, въспрѣтхмꙑ | въспрѣтсте | въспрѣтшѧ, въспрѣтшѫ, въспрѣтша, въспрѣтше, въспрѣтхѫ | въспрѣтховѣ | въспрѣтста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
въспрѣтсте | въспрѣщаахъ, въспрѣщахъ, въспрѣщаахь, въспрѣщахь, въспрѣщаах, въспрѣщах | въспрѣщааше, въспрѣщаше | въспрѣщааше, въспрѣщаше | въспрѣщаахомъ, въспрѣщахомъ, въспрѣщаахомь, въспрѣщахомь, въспрѣщаахом, въспрѣщахом | въспрѣщаашете, въспрѣщашете, въспрѣщаасте, въспрѣщасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
въспрѣщаахѫ, въспрѣщахѫ, въспрѣщаахѹ, въспрѣщахѹ | въспрѣщааховѣ, въспрѣщаховѣ | въспрѣщаашета, въспрѣщашета, въспрѣщааста, въспрѣщаста | въспрѣщаашете, въспрѣщашете, въспрѣщаасте, въспрѣщасте |
въспрѣтт
-въспрѣщѫ
-въспрѣтш
св
1. Заканя се, заплаша
раждегъ сꙙ стꙑ дѹхомь тее къ кѹмрѹ ... въспрѣтвъ мѹ рее къ н҄емꙋ. тебѣ глагол҄ѫ велтъ т їс хс мо сьлѣст. страхомъ же клонꙙ сꙙ ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого
С
33.12
стꙑ же кононъ съ многомъ прѣштенмъ. въсꙿпрѣтівъ кѹмру стоѧштѹѹмѹ рее. глагол҄ м тꙑ кꙿто стъ бъ. тꙑ л. л же мꙿноѭ проповѣдамъ
С
34.22—23
вьспрѣт нестѹѹмѹ томѹ дхѹ. ꙗкоже овсть вьсѣмъ покаꙁат сꙙ мѹ. ꙁѫтр же вьпѧ. пѹштааше гласꙑ молтвънꙑѧ. да мѹ не облтъ скврьнавааго мѹ обраꙁа. ономѹ же вьспрѣтвъшѹ мѹ. съ многомъ страхомь ꙁлѣꙁъ отъ сквожьн҄ꙙ коѧ дѣаше. валꙙ сꙙ
С
36.12, 17—18
бъ кононовъ одолѣ. въспрѣтвъ лѫкавѹѹмѹ томѹ бѣсѹ. ꙁарее мѹ да нкꙿдеже сꙙ не ꙗвтъ. н пакост сътвортъ комѹ
С
36.23—24
2. Укоря, порицая
вдѣхъ море мрътво. водѫ прѣмѣн҄енѫ своѧ вешт. страхомъ бжмъ отъпадъшѫ ... ѹдръжат тѣла ловѣьска не могѫштѫ вь себѣ. прѧт бо ловѣьска не хоштетъ. да не ловѣка рад. пакꙑ вьспрѣштена бѫдетъ
С
129.1
многѹ же народꙋ сътекъшѹ сꙙ. мꙑслꙙштемъ въсхватт правьднка мошт. ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ. ꙗко крамольнкомъ
С
219.14
3. Заповядам нещо някому
аште маш ѹстомъ хсовомъ ѹста подобьна. въспрѣтш беꙁдьнѣ огн҄ьнѣ. рееш ѹмлькн обрат сꙙ
С
384.2
Изч
С
Гр
ἐμβριμάομαι
ἐπιτιμάω
ἀπειλέω
ἐπιτάσσω
вьспрѣтт
въспрѣтіт
Нвб
възпретя
книж
остар
ОА
ВА
РБЕ