Исторически речник
въскрьсень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
въскрьсен, въскрьсеньвъскрьсенꙗ, въскрьсена, въскрьсеньꙗвъскрьсеню, въскрьсенѹ, въскрьсеньювъскрьсенмь, въскрьсеньмь, въскрьсенмъ, въскрьсеньмъ, въскрьсенмь, въскрьсенмъвъскрьсен, въскрьсень, въскрьсенвъскрьсенꙗ, въскрьсена, въскрьсеньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
въскрьсен, въскрьсень, въскрьсеневъскрьсенмъ, въскрьсеньмъ, въскрьсенмь, въскрьсеньмь, въскрьсенмъ, въскрьсенмь, въскрьсеномъ, въскрьсенамъвъскрьсен, въскрьсень, въскрьсен, въскрьсенмвъскрьсенхъ, въскрьсеньхъ, въскрьсенхь, въскрьсеньхь, въскрьсенхъ, въскрьсенхьвъскрьсен, въскрьсеньвъскрьсеню, въскрьсенѹ, въскрьсенью
NnDu
въскрьсенма, въскрьсеньма, въскрьсенма, въскрьсенма
въскрьсень -ꙗ ср Оживяване на мъртвец, възкресение, възкръсване  шедъше ꙁ гробь (по въ) по въскръсен его. вънідѫ въ стꙑ градъ.  ѣвішѧ сѧ многомъ А Мт 27.53 СК рее же е съ. аꙁь есмь въскръсене  жвотъ. вѣрѹѩ вь мѧ аще ѹмьретъ ожветъ А Йо 11.25 сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его. ꙇ сплън  съдравѣ. ꙇ одежд  веселемь. въплъщенѣ твоего рад. ꙇ вьскръсенѣ. ꙇ въшествѣ твоего рад нбсънааго. ꙇ сѣденѣ о деснѫѭ оца СЕ 30b 7 ꙗкоже вдѣхъ сьмрьть хрстовѫ. хоштѫ вдѣт  вьскрьсен го С 500.7 ꙗко мрьтвꙑмъ въскрьсен вьсѣмъ проповѣдано бꙑстъ С 386.20 гда ношть прѣльст ммоде  наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров С 348.17 аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса.  въскръсенꙗ съподобш сѧ Х IВб 1—2 понеже бо | древомь съмьрть, то подобаше дре|въмь дати и жиꙁнь и въскрь|сение. ЙЕ Бог. 256а и̇ мноꙃѣмь тѣлесемь оу̇мⷷрьшимꙿ | бити вьскресениє̇ Златоуст 13б и͗же бо въ и͗стинѫ вѣкъ ѥⷭ, конецъ не имѣѫ, не ꙗ͗ко ꙋ͗мира|ѫ͗щїимъ нѣкьіи͗мъ по въскрⷭени. раздрѣ|ши сѧ ꙋ͗бо всⷯѣ съмрть съмртїѫ хвоѫ ПХом.II 74а се съ лежⷮ. на падене  на | въскрⷭенє многымъ въ ꙁр͠л. Сб. Герм. 139б Елма бо дрѣва ради съмрьть . достоаше дрѣва ради пакы дати се жиꙁнь и вьскрⷭенїе. ПЕ ИМ 167r Ꙗко на вскресение всꙗчьскаꙗ тварь обновитьсꙗ в нетлѣние к лоучшей добротѣ и видѣнию Диоп. 13 не вѣмъ въ то̀ ͗ нарцаю́щⷷ | воскрⷭ҇нїе • а͗ще бо падаю́щаго̀ ͗ ѹмрающа́го воскрⷭ҇нїе єⷭ҇ | а не стоѧщаго прⷭ҇но ͗ вꙿ нетлѣнї̀ пребывающаго̀ ꙗ͗кова же єⷭ҇ дша • Фот. 649б но вѣры къ оцѹ  снѹ  стомѫ дхꙋ.  надежⷣѧ въскрⷭнѧ  любве къ бгꙋ. Пс. Кес. 215/213 А́ живо́ть та е́ хс. Защо́ прѣди́ въскрсе́нïе свое́ въскрѣси́ мрь́твыⷯ. и па҇ⷦ ́послⷣѣ въскрⷭ҇е́нïе въскрѣ́си що бѣ́хꙋ ѿвѣ́ка мрь́твы. Тр. дам. 333 Стесн. Възкресение Христово ти бо имъ бла|говѣстоваша по | въскрьсении. КП Учит. 112c и бꙑстъ нагъ, тоже нагъ не видимъ бѣаше. по въскрьсе|нии женꙑ видѧ|тъ риꙁꙑ поврьже|нꙑ. ЙЕ Шест. 266b Вꙑ бо съкрѹшста прѣдътекъша въ адъ съмрьтьнꙑѧ верѣѧ•  ꙁаклепꙑ грѣховьнꙑѧ сътрьста• въскрьсенѣ радость мѵроносцамъ благовѣстста• КО Мих.  како л хѹ|лѧще крⷭ҇тъ. не юдте сѧ въскр͠сенїѹ. ре|кше бѡ таковаа. Жит. Ант. 38r ҆ е҆ще же  велкомѹ апⷭ҇лѹ па|влѹ въ словѣ є҆же ѻ҆ въскрсе|н. БС 12б аще оубо прѣжⷣе въск͠рсенїа таковаа тѣхь слава , колика бꙋдеⷮ по въскр͠се́нїи свѣтлость . ПЕ Нед. 604r мнѣ же сѧ тако мꙿнтъ мѣна. ꙗже бышѫ по въскрⷭън ꙁна|меніꙗ. Сб. Герм. 207б ꙁанеже не ѹ проповѣдано бѣ намъ. н крщеноⷨ еще. еже по воскрсенї апⷭлы свом хс створ. еⷤ ѿ ждовъ вѣрнѣⷨ стадѣ наⷭ прмѣс. Пс. Кес. 219/217 Вче́ра бѣ́хⸯме на распе́тїе Хво, а́ дне́ска на погре¬бе́нïе, ѻ́ти и оу́трѣ да сме на въскрⷭ҇е́нïе. Тр. дам. 359 Стесн. Празникът Възкресение Христово ꙗвша бо сѧ ⷨ раꙁдѣлѧем ꙗꙁыц ꙗко огньн. пѧтьдесѧтны бо ѿ въскрсенѧ. десѧтны ѿ въшествїѧ. Пс. Кес. 47/46 Ꙗко на вскресение всꙗчьскаꙗ тварь обновитьсꙗ в нетлѣние к лоучшей добротѣ и видѣнию Диоп. 13 А СК СЕ К С Х Сл. вел. пет. КП Учит. Златоуст ИЕФ Мол. петд. ПА БС Дор. Жит. Ант. ПХом.II КО Мих. КО Йоан. ЙЕ Бог. ЙЕ Шест. КО Ал. Диоп. Сб. Герм. Уст. Халк. ПЕ Нед. ПЕ Конст. ПЕИМ КО тайн. ГЦ Връб. Пс. Кес. Епиф. Тр. Григ. Фот. ПЧ пост. Тр. дам. Гр ἔγερσις ἀνάστασις τὸ ἐγερϑῆναι въскрьсен въскръсене вьскрьсен вьскръсен Нвб възкресение ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ възкрьсение НГер възкръсение ЕтМл въскрьсеньѥ господьне Възкресение Господне, Възкресение Христово а ѧко же г͠не вьскрьсение бес | тьлꙗ сътворьшоу сꙗ и д͠ша едине|ние бꙑсть (си бо раꙁлоуенѣ) ѧвѣ. | рее бо „раꙁорите цр͠къвь сию и | въ трьхъ дн͠ьхъ въꙁгражю ю”. ЙЕ Бог. 353а рекъше господьнь | дьнь, иже въскрьсе|нимь господьнмь ь|сть приѩтъ. ЙЕ Шест. 34с С Л О (В О) ⸱ С Т Г О ⸱ И̇ Ꙍ (А) Н А ⸱| ꙁлатооу̇стаго ⸱ на вьскреⷭні|є̇ гн͠е ⸱ бл͠гослови ꙩ̇͠е Златоуст 204б съврьстьнцю свѣтѫ. стѹю  ⷭтнѹю неⷣлю въскрⷭнемъ гⷭднмъ потенѫ. Пс. Кес. 116/115 Въскр҃сєнє жє гн҃є да пр̋ащают | сѧ со всѧкою стотою. праствшє сѧ въ црк҃в тѣла гн҃ѧ ҆ кровѣ. ПЧ Пост. 254а въскрьсеньѥ лазарево Възкресение Лазарево гоже въскрѣсї иꙁ мьртвꙑи|хъ. и прое. и|стааго въскрь|сениꙗ лаꙁоре|ва. КП Учит. 232b ѫ|тробѣ раꙁтегшсѧ  вънъ стекші. | се въсе раꙁмѣвше єже вдѣшѫ. | вънеꙁаапѫ въскрⷭнє лаꙁарево. … мала не ꙁдъхнѫшѫ. | не обрѧщѫще словесъ ꙁвѣт. | како бшѫ ѡклеветале въскрꙿ|сенє лаꙁарево. Сб. Герм. 162а Вче́ра бѣ́ше въскрсенïе́ ла́зарево, що́ празднꙋва́хме. Защо́ бѣ́ше и то́й хвь дрꙋ́гь. Тр. дам. 339 въскрьсеньѥ мрьтвъімъ [мрьтвъіхъ] Възкресението на мъртвите, Второто пришествие М͠И Ꙍ ВЪСКРЬСЕНИИ И || вѣроуемъ же и въскрь|сению мъртвꙑихъ. боудеть бо | по истинѣ боудеть мьрътвꙑимъ | въстание. въськрьсение въскрьсе|ние же гл͠юще плътии рѣхомъ | въстанъ. ЙЕ Бог. 342b-343a доухъ ꙁовꙑ доушѫ, не ꙗкоже николиже не примлѭщоу доухоу свого съпрѫ|женааго тѣлесе и на послѣдьне вьсѣхъ мрьтвꙑихъ въскрьсени и па|кꙑпорождени ЙЕ Шест. 211d а́емъ въскрѣше́нїе мртвыⷨ | ҆ ж́ꙁнь бѫ́дѫщагѡ вѣка. а҆мⷩ҇ ́ Уст.Халк. 66а Срв. Фотий 637б то въпрѣкы ходші | ѡ марѳо. то въ мр͠твыхъ въ|скрнⷭє крыєш. Сб. Герм. 163а и͗ нинѣ ꙋ͗бо споⷣбим сѧ мирно и͗ бе|зь зазора постигнѫти, госпоⷣнии и͗ великьі|и днь въскрⷭнїа хва, въ бѫдѫщом же вѣцѣ | на въскрсени мртвьіхъ, полꙋити црⷭтво нбе|сное. ПХом.II 43а и елици оть нынꙗ вѣровали соуть (...) вьскрьсению мрьтвыимь • и живота вѣчнїи Епиф. въскрьсеньѥ хрьстово Възкресение Христово покорѧще же сѧ б͠ѫ. да на въ|скрьсении же х͠вѣ. свѣтли ꙗви|м сѧ. КП Учит. 231b се бо вьсиꙗ̇ вамꙿ прѣсвѣтлаа̇ деньница ⸱| текѫщиꙗ̇ прѣдь праведꙿнимь слн͠це|мь ⸱ и̇ варѣѫ̇щи вьскрꙿсени̇ хвⷭо ⸱ и̇ насла|жаⷣѫ̇щи вѣрныⷯ срцⷣа ⸱ Златоуст 149б ѡⷮ вєлка дн҃ до н҃  всѧ нєⷣл ꙴѧ. нє тоїю тѣло млꙋющє. || но славѧщє въскр҃сєнє хв҃о  кланѧющє сѧ конѣ хв҃ѣ и бц҃  | всѣхъ стыⷯ. ПЧ пост. 243б то́й и на мѵ̈ро́но́сиците блговѣсти въскрⷭ҇е́нïе хво: ті́а чюдеса́ Са́мⸯси́ арⷯггль гаврїи́ль стори́: Тр. дам. 190 Стесн. Празникът Възкресение Христово. сьде  нꙑнѣ вѣроѭ прѧщьшмъ сѧ с͞тꙑхъ танъ  въскрьсенѣ Хв͞а радостьно достгнѫт• КО тайн. и какво́то рожⷣьство́ хво, и бгоꙗвлѥ́нïе. да па́зишь три́ дни да пра́зⷣнꙋвашь, и ни́що да не ра́ботишь. така́ и въскрⷭ҇е́нïе хво, и тоги́ва си́чⸯка неⷣлꙗ да пра́зⷣнꙋвашь. Тр. дам. 7 общеѥ въскрьсеньѥ Възкресението на мърнвите, Второ пришествие И ждеши испытаниꙗ страшнаго Владычнꙗго дажь до воскресеньꙗ общаго и спроста, егда встроубить страшнѣ с шюмом велицѣм, и мертвии в троусѣ вскресноут вси Диоп. Во вторый приход и Христово пришествие, и общее вскресенье исходꙗт иꙁъ ада, каꙗждо оубо свое всприемлет тѣло и пакы въꙁвращаетсꙗ къ адоу Диоп. 14 Се въскресение оубо общее всѣм боудет; въскресение же, доуше, еже с славою боудет иже правѣ пожившихъ, въскресение бо животоу сии; ꙁлаꙗ же сдѣлавшеи – в соудъ моученьꙗ. Диоп.