Исторически речник
въплъщень
въплъщень
-ꙗ
ср. р.
1. Въплъщение, въплотяване, придобиване на плът, приемане на човешки образ [за Бог–син]
ꙁабꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ хъ. посъланемь оца твоего нбсънааго. вьпльщенемь едноѧдааго сна бжѣ
СЕ
30а 17
сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его. ꙇ сплън съдравѣ. ꙇ одежд веселемь. въплъщенѣ твоего рад
СЕ
30b 6
вь врѣменехъ стꙑхъ апостолъ. гда словѹ божьства въплъштенꙗ ѹсꙿмоштрен ловѣкомъ проповѣдаше сꙙ
С
24.2
сего дѣл҄ьма мꙑ благословмъ тꙙ господ. съ отцемъ съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. прѣжде вѣкъ вь вѣкꙑ вѣкомь. благословешенааго прѣжде вѣкъ. досел беспльтьно. нꙑнꙗ же вь вѣкꙑ. съ свꙙтꙑмъ. бес прѣмѣнꙑ. беꙁъ раꙁлѫкꙑ сѫштмь вьпльенмъ (погр. вм. въплъщенмъ, Север., с. 330, бел. под линия)
С
330.8
Радѹ сѧ н͞бопарьнꙑ орьле. д͞ховьнꙑма очима проꙁьрѧ въплъщене Хв͞о.
КО Зах.
Вѣдѣ ѣко съвѣс благодѣтѭ давъшеѭ ти сѧ съ выше неиздреченаего моего съхода въплъщене отъ пророкъ проѣвлѣемо.
КО Йоан.
Тъ бо естъ миръ нашь примирьи нꙑ къ о͞цю своемоу въплъщенемь свомь• страст вольнꙑѧ насъ рад пострада плътьѭ бестрастьнъ сꙑ б͞жьствомь.
КО пасх.
Радѹ сѧ архстратже Гаврле въплъщеню б͞жю достонꙑ благовѣстьне.
КО Мих.
отълоуено бе есть и елико ѡ бж͠ьствьнааго ѡплъщениꙗ и ловѣколюбьца бж͠иꙗ словесе въплъщениꙗ . въ тѣхъ бо ни оц͠ь ни дх͠ъ ст͠ꙑи никакоже не приобьщи
сꙗ раꙁвѣ бл͠говольствомь и неиꙁглаголанꙑимь оудотворьствомь.
ЙЕ Бог.
92b
бѧше .҂е .х.кѳ. мрьскыⷯ лѣтъ .҂е.хл бжⷭ҇твеное҆ воплощенїе.. лѣⷮ. рл. Рмлѧноⷨ. гі. цртⷭ҇вова ттъ антонⷩ.
ХрГС
469a
лѣтъ .҂е . .ф.п бжтⷭ҇веноѐ воплощенїе. лѣтъ. п. Дометїановы ьст погꙋблены быша болѧры.
ХрГС
467b
мрьскыⷯ лѣⷮ .҂е .ѱ. ѯе. бжтⷭ҇веноѐ воплощенїе. лѣⷮ. с. ѯе. рⷨскы҆ црь. кѳ. а҆врлїанъ е҆гⷤо мѣнхоⷨ.
ХрГС
479b
тако же днцѧ не ꙁмѫштать троца• кѹпьно въплъштен• кѹпьно съднен.
СС
244в
добро сть ꙁнаменат о мрѹ сътворенꙗ лѣто• въ неже вꙑшемрьско въ мрѹ сътвор въплъштен.
СС
248в
несъꙁьданц глють бо ꙗко ••• несъꙁданѹ бꙑт гню тѣлес• да н раꙁлѹенꙗ сповѣдѧть въплъщенꙗ бжьства.
ЕК
731
како бъ спсъ нашь вълввы сѧ ••• на танѣ трѧпеꙁѣ тѣло прсно снвное въплощень ꙗвлѧть.
ХрГА
356
въплъщен же сꙑна вѣрѹ стньно сѫще а не првдѣнмь въ дъвѣ стьствѣ.
КИ
1:2
и тисоущи лѣть ѿ вьпльщениꙗ х(с)ва скон'чавающимь се • по Иѡвановоу ѿкрьвению • и десети же цр(с)твиі напослѣдькь • ѿ того цр(с)тва вьстающимь • ꙗвить се Антикр(с)ть.
ИРим.
248v
влⷣка сы съдѣтель и самовластенъ всѣмъ бгъ. преⷤ воплощенїѧ и по воплощенї . самовольствоⷨ всѧ творт мощенъ еⷭ.
Пс. Кес.
и̇лиꙗ̇ тезвить прѣжде вьпль|щениꙗ̇ б͠жиꙗ̇ ⸱ вьдовии сн͠а | вьскрѣсии̇.
Златоуст
206б
же въ немъ неспсанꙿноє твое бж͠ество и въплъщеніє , хожеⷣніє юдесно, еже съдѣа.
Герм.
270а
и про́ѧѧ еговы оученикы и҆ е҆дномѫдрънкы. иже хво въплъщенїе првдѣнїе быт блѧдвшⷯ, а҆ не ѿ стыѫ ҆ прѣстыѫ влⷣцѫ нашѫ бцѫ плъть прѧть, сх. въсѣхь, а҆на̑ѳема.
БС
29б
ѡ҆҇ чюдо и прѣжде въплъщенїа словѹ непре҆млѧщхь нѫ самое ѻ҆нѡ непостжмоеже ҆ невдмое сѫщьстъство ꙗ҆вт сѧ.
БС
7а
Моисеа и Аврама и Моисеа и всꙗ пророкы но и по воплощении Христова пришествїꙗ.
Диоп.
Ини же воплощенье рекоша Слова, страсти честныꙗ и встанье Его. Дроуꙁии же – рожество еже от Девы.
Диоп.
и прѣжде въплъщенꙗ • по въплъщень• дносѫщьна оцю по бжствѹ• дносѹщьна по лствѹ• по всемѹ подоб͗на намъ раꙁвѣ грѣха.
ДК
299d
сконѣ сѧ прѣⷣ҇варвъ въплъщенїе хвⷭ҇о тысѧщѹ лѣⷮ҇.
Пр август
53:8
прѣⷣваршѧ же с въплъщенїе хво.
Пр декември
56
Паисїемь іермонахомь хїлїандарским во стѣмь горѣ Аѳонⸯстѣи꙼ вь лѣто ҂АѰ҇ѮЕ ѿ по воплощенїе гⷭ҇да нашегѡ Іиса Хрⷭ҇та.
Бел.
Преписа же сѧ, многогрѣшнагѡ Стефана іеромонаⷯ, Ловекагѡ: Лѣто ѿ воплощенїѧ Хвⷭ҇а, ҂А҇Х҇Н҇Е҇.
Бел.
Ꙁаписах си сїе асословець ... вь лѣто ѿ рожⷣство Хво по въплъщенїе гъ нашъ Іс҇ Хс҇ ҂АѰМД вь лѣто ѿ съꙁданїе вьсего мираѿ Адама.
Бел.
2. Въплътяване, придобиване на теселен образ.
рьтогъ прѣста слова. словеси въплъщене прѣстолъ селще правомѫдрѧще тѧ менѹемъ• весело рождьство т поемъ: Благословленъ б͞гъ о͞ць.
КО Евт.
славны мⷱнкъ тїмоѳе ••• насъ рад пршествїю въплощенїю бенъ быⷭ҇ велм вьсѣкым вещьм мⷱ҇телным прѡбщв сѧ.
Пр август
52:8
Изч
СЕ
С
Гр
σάρκωσις
ἔνσαρκος
вьпльщене
въплъштене
Нвб
въплъщение книж.
ОА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
въплощениекниж. остар.
ВА
АР
РБЕ
воплощениекниж. остар.
ВА