Исторически речник
въпаст [сѧ]  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въпаст [сѧ]въпадѫ, въпадѹвъпадешвъпадетъ, въпадеть, въпадетвъпадемъ, въпадемь, въпадем, въпадемовъпадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въпадѫтъ, въпадѹтъ, въпадѫть, въпадѹть, въпадѫт, въпадѹтвъпадевѣвъпадетавъпадетевъпадвъпад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въпадѣмъ, въпадѣмь, въпадѣмвъпадѣтевъпадѣвѣвъпадѣтавъпадъ, въпадохъ, въпадь, въпадохь, въпадохвъпаде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въпадевъпадомъ, въпадохомъ, въпадомь, въпадохомь, въпадохом, въпадохмꙑвъпадете, въпадостевъпадѫ, въпадошѧ, въпадошѫ, въпадоша, въпадоше, въпадохѫвъпадовѣ, въпадоховѣвъпадета, въпадоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въпадете, въпадостевъпадѣахъ, въпадѣахь, въпадѣахвъпадѣашевъпадѣашевъпадѣахомъ, въпадѣахомь, въпадѣахомвъпадѣашете, въпадѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въпадѣахѫ, въпадѣахѹвъпадѣаховѣвъпадѣашета, въпадѣаставъпадѣашете, въпадѣасте
въпаст [сѧ] -въпадѫ [сѧ] -въпадеш [сѧ] св 1. Падна във вътрешността на нещо которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его М Лк 14.5 З А СК слѣпецъ же слѣпъца аште водтъ. оба вь ѣмѫ въпадете сѧ М Мт 15.14 З  вь сѣть да въпадетъ вь нѭ СП 34.8 скопашѩ прѣдъ лцемъ моімъ ѣмѫ.  вьпадѫ сѩ вь нѭ СП 56.7 аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно. л въ масло. л въ но етеро кое СЕ 19а 23 сълѹ сꙙ ... пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ тѹ. по прлѹаю дна отъ н҄хъ ... вьлѣꙁе въ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт ... ꙁгонма же въпаде сꙙ въ пѣровъ.  ꙁлом ногѫ прѣдьн҄ѫѭ С 218. 3 Образно. како даудъ по дарѣ пророьстѣмъ. по цѣсарьств. по сьвѣдѣтел҄ьствѣ владꙑьн҄. въ ровъ любодѣства  ѹбоства въпадъ. словесемъ покаань обадвъ. проштен толцѣмъ грѣхомъ прѧ С 526.21—22 2. Изпадна [в беда, мъка и под.]  много пострадавъш отъ многь врае.  ꙁдаѣвъші въсе свое.  ні едіноѩ польѕѧ обрѣтъші. нъ пае въ горее въпадъші А Мк 5.26 СК У вꙿсе сто стꙑмъ проповѣдавъ. тꙑ  нꙑнѣ  сѩ въпадъшѧѩ (въпадъшѧѩ) въ поганъскꙑѩ нѫждѧ. ꙇ беꙁ волѧ отъ нхъ. ѣко непьщева въкѹшьше. съблажꙁньше же сѧ. скврънѫ отъ съвѣст хъ ост СЕ 22b 15—16 не сътворь волѧ твоеѩ. ꙇ не съхрань повелѣне твохъ. нъ въпадѫ въ раꙁбоѩ дшегѹбънꙑѩ. поработхъ сѧ окаанꙑ СЕ 78а 20 тако въ съмръть родъ скъ въпаде К 10а 37 того рад въпадъша въ бѣдꙑ С 442.5—6 Попадна, налетя, натъкна се [на неприятност, опасност и под.]. лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ ерхѫ. ꙇ въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде. же  съвлъкъше  М Лк 10.30 З А СК  трьн ꙁѣло люто  кѫпн. въ н҄еже мѣсто аште въпадетъ какъ любо скотъ. то к томѹ жво не ꙁлѣꙁетъ С 193.16 да не въпадеш отъ мене пакꙑ. въ рѫцѣ беꙁаконьнѣ тво госпожд бꙑвъшї С 132.11 дошъдъ же солѹна града въ ѧꙁѫ въпаде  раꙁболѣ сꙙ С 197.15—16 3. Изпадна в някакво състояние ꙗкоже отъ того въ страхъ многъ въпаст то вьс ... многꙑ бо ѹдавшꙙ С 53.3 помꙑслвъ же правьдънꙑ.  вѣдꙑ вь мѣстѣхъ тѣхъ ꙁвѣр множьство. въ раꙁмꙑшл҄еньꙗ въпадъ. отвръꙁъ двьр  глагола  С 515.23 да ꙗкоже прьво го жть ѹвѣдѣвше ба прославхомъ.  паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ С 522.22—23 М З А СК СП СЕ К С Гр πίπτω ἐμπίπτω περιπίπτω παραπίπτω ἀναπίπτω ἐκπίπτω ἔρχομαι εἰσέρχομαι λαμβάνομαι συνάπτω. [вар. γίγνομαι] вьпаст Нвб впадам [се] книж остар ВА Дюв НГер ЕтМл РБЕ РРОДД