Исторически речник
вънѫтрьѭдѹ  
вънѫтрьѭдѹ нареч предл I. нареч 1. Вътре, отвътре, във вътрешността на нещо горе вамъ кьнжьнц  фарсѣ ѵпокрт. ѣко подобте сѧ гробомъ повапьненомъ. ꙇже вьнѣѭдѫ ѹбо сѫтъ красьн. вънѫтрьѫдѫ же плън сѫтъ кост мрътвꙑхъ ꙇ вьсѣкоѩ нестотꙑ М Мт 23.27 ЗI подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ. ꙇ нъ съсѫдъ стъ омꙑт. вьнѫтрьѭдѹ  вьнѣѭдѹ СЕ 19b 4—5 2. Навътре в нещо  ов въходꙙштѹ вънѫтрьѭдѹ хсѹ прѣдьтеаахѫ С 467.24 3. Прен. Вътре в душата, в съзнанието тако  вꙑ вьнѣѫдѹ ѹбо авлѣате сѧ лвкомъ праведьн. вънѫтрьѫдѹ же есте пльн лцемѣрѣ  беꙁаконѣ М Мт 23.28 ЗI н рекѫтъ се сьде л овьде. се бо ц(ср)срстве бже вънѫтрьѫдѫ въ васъ естъ М Лк 17.21 З вънемл҄ѣте отъ лъжіхъ пророкъ. ꙇже прходѧтъ къ вамъ въ одеждахъ овьахъ. вънѫтрьѭдѹ же сѫтъ вльц. хꙑштьнц З Мт 7.15А въсѣ слава дъщер цр вънѫтръѫдѹ СП 44.14 II. Като предл. С род. При сравнение — за означаване на най–вътрешно положение: по–навътре, най–навътре от адамъ онъ. сьвꙙꙁанꙑ вьсѣхъ къ прѣжде. вьнѫтрьѭдѹ вьсѣхъ. съ многоѭ тврьдьѭ. съвꙙꙁанъ дръжмъ слꙑша. господьстѣ ноꙁѣ въходꙙшт къ съвꙙꙁьн҄емъ.  поꙁна гласъ ходꙙштѹѹмѹ въ тьмнц С 468.1—2 Изч М З А СП СЕ С Гр ἔσωϑεν ἐντός ἐνδότερον ἐνδότερος вьнѫтрьѭдѹ вънѫтръѫдѹ вънѫтрьѫдѹ вънѫтрьѫдѫ Вж. при вънѫтрь Нвб