Исторически речник
вънѣшьн҄ь  [+]
AemosiAemgsiAemdsiAemasiAemEsiAemisi
------
AemlsiAemvsiAemopiAemgpiAemdpiAemapi
------
AemipiAemlpiAemOuiAemGuiAemDuiAenosi
------
AengsiAendsiAenasiAenEsiAenisiAenlsi
------
AenopiAengpiAendpiAenapiAenipiAenlpi
------
AenOuiAenGuiAenDuiAefosiAefgsiAefdsi
------
AefasiAefisiAeflsiAefopiAefgpiAefdpi
------
AefapiAefipiAeflpiAefOuiAefGuiAefDui
------
AemosdAemgsdAemdsdAemasdAemEsdAemisd
вънѣшь, вънѣш, вънѣше, вънѣшвънѣшꙗго, вънѣшꙗего, вънѣшꙗаго, вънѣшꙗго, вънѣшего, вънѣшега, вънѣшѣго, вънѣшѣего, вънѣшѣаго, вънѣшѣго, вънѣшѧго, вънѣшѧего, вънѣшѧаго, вънѣшѧго, вънѣшговънѣшюмѹ, вънѣшюемѹ, вънѣшюѹмѹ, вънѣшююмѹ, вънѣшюмѹ, вънѣшемѹ, вънѣшмѹвънѣшь, вънѣш, вънѣше, вънѣшвънѣшꙗго, вънѣшꙗего, вънѣшꙗаго, вънѣшꙗго, вънѣшего, вънѣшега, вънѣшѣго, вънѣшѣего, вънѣшѣаго, вънѣшѣго, вънѣшѧго, вънѣшѧего, вънѣшѧаго, вънѣшѧго, вънѣшговънѣшмь, вънѣшмь, вънѣшмъ, вънѣшмъ
AemlsdAemvsdAemopdAemgpdAemdpdAemapd
вънѣшмь, вънѣшмь, вънѣшмъ, вънѣшмъ, вънѣшемь, вънѣшемъ, вънѣшѣмь, вънѣшѣмъвънѣшь, вънѣш, вънѣше, вънѣшвънѣш, вънѣшвънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхьвънѣшмъ, вънѣшмъ, вънѣшмь, вънѣшмьвънѣшѧѧ, вънѣшѩѧ, вънѣшѧѩ, вънѣшꙗѧ, вънѣшѧꙗ, вънѣшꙗꙗ, вънѣшꙗа, вънѣшее, вънѣше, вънѣше
AemipdAemlpdAemOudAemGudAemDudAenosd
вънѣшм, вънѣшмвънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхьвънѣшꙗꙗ, вънѣшѣꙗ, вънѣшꙗа, вънѣшѣа, вънѣшѣѣ, вънѣшѧѧвънѣшюювънѣшма, вънѣшмавънѣше, вънѣшее
AengsdAendsdAenasdAenEsdAenisdAenlsd
вънѣшꙗго, вънѣшꙗего, вънѣшꙗаго, вънѣшꙗго, вънѣшего, вънѣшега, вънѣшѣго, вънѣшѣего, вънѣшѣаго, вънѣшѣго, вънѣшѧго, вънѣшѧего, вънѣшѧаго, вънѣшѧго, вънѣшговънѣшюмѹ, вънѣшюемѹ, вънѣшюѹмѹ, вънѣшююмѹ, вънѣшюмѹ, вънѣшемѹ, вънѣшмѹвънѣше, вънѣшеевънѣшꙗго, вънѣшꙗего, вънѣшꙗаго, вънѣшꙗго, вънѣшего, вънѣшега, вънѣшѣго, вънѣшѣего, вънѣшѣаго, вънѣшѣго, вънѣшѧго, вънѣшѧего, вънѣшѧаго, вънѣшѧго, вънѣшговънѣшмь, вънѣшмь, вънѣшмъ, вънѣшмъвънѣшмь, вънѣшмь, вънѣшмъ, вънѣшмъ, вънѣшемь, вънѣшемъ, вънѣшѣмь, вънѣшѣмъ
AenvsdAenopdAengpdAendpdAenapdAenipd
вънѣше, вънѣшеевънѣшꙗꙗ, вънѣшꙗа, вънѣшꙗѧ, вънѣшѧѧ, вънѣшѣꙗ, вънѣшѣа, вънѣшѣѣвънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхьвънѣшмъ, вънѣшмъ, вънѣшмь, вънѣшмьвънѣшꙗꙗ, вънѣшꙗа, вънѣшꙗѧ, вънѣшѧѧ, вънѣшѣꙗ, вънѣшѣа, вънѣшѣѣвънѣшм, вънѣшм
AenlpdAenOudAenGudAenDudAefosdAefgsd
вънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхьвънѣшвънѣшюювънѣшма, вънѣшмавънѣшꙗꙗ, вънѣшꙗа, вънѣшѣꙗ, вънѣшѣа, вънѣшѣѣ, вънѣшѧѧвънѣшѧѧ, вънѣшѩѧ, вънѣшее, вънѣшѥѥ, вънѣшеѥ, вънѣшꙗѧ, вънѣшѧ
AefdsdAefasdAefisdAeflsdAefopdAefgpd
вънѣш, вънѣшевънѣшѭѭ, вънѣшеѭ, вънѣшѧѧ, вънѣшѩѧ, вънѣшюювънѣшеѭ, вънѣшеѫ, вънѣшѥѭ, вънѣшѥѫ, вънѣшѭѭ, вънѣшеѧ, вънѣшею, вънѣшѥѧ, вънѣшѥювънѣш, вънѣшѣвънѣшѧѧ, вънѣшѩѧ, вънѣшее, вънѣшѥѥ, вънѣшеѥ, вънѣшꙗѧ, вънѣшѧвънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхь
AefdpdAefapdAefipdAeflpdAefOudAefGud
вънѣшмъ, вънѣшмъ, вънѣшмь, вънѣшмьвънѣшѧѧ, вънѣшѩѩ, вънѣшѩѧ, вънѣшꙗѧ, вънѣшѭѭ, вънѣшее, вънѣшѥе, вънѣшѧвънѣшм, вънѣшмвънѣшхъ, вънѣшхъ, вънѣшхь, вънѣшхьвънѣшвънѣшюю
AefDudArmosiArmgsiArmdsiArmasiArmEsi
вънѣшма, вънѣшма-----
ArmisiArmlsiArmvsiArmopiArmgpiArmdpi
------
ArmapiArmipiArmlpiArmOuiArmGuiArmDui
------
ArnosiArngsiArndsiArnasiArnEsiArnisi
------
ArnlsiArnvsiArnopiArngpiArndpiArnapi
------
ArnipiArnlpiArnOuiArnGuiArnDuiArfosi
------
ArfgsiArfdsiArfasiArfisiArflsiArfvsi
------
ArfopiArfgpiArfdpiArfapiArfipiArflpi
------
ArfOuiArfGuiArfDuiArmosdArmgsdArmdsd
------
ArmasdArmEsdArmisdArmlsdArmvsdArmopd
------
ArmgpdArmdpdArmapdArmipdArmlpdArmOud
------
ArmGudArmDudArnosdArngsdArndsdArnasd
------
ArnEsdArnisdArnlsdArnvsdArnopdArngpd
------
ArndpdArnapdArnipdArnlpdArnOudArnGud
------
ArnDudArfosdArfgsdArfdsdArfasdArfisd
------
ArflsdArfvsdArfopdArfgpdArfdpdArfapd
------
ArfipdArflpdArfOudArfGudArfDud
-----
вънѣшьн҄ь - прил 1. Външен, който се намира отвън, откъм външната страна на нещо  неклѹмааго роба вьврьꙁѣте въ тъмѫ вьнѣшьнѫѭ С 370.8 вьлѣꙁъ самъ въ ѫтрьнѫѭ клѣтькѫ ꙁаклю сꙙ. оставвъ женѫ вь вьнѣшн клѣтꙿцѣ С 516.3—4 въ внѣшнї германї. въ горнї сарматї.  скꙋфѣхъ.  въ всѣхъ внѣшнїхь астехъ понта  странаⷯ. невъꙁмоⷤно еⷭ ѡбрѣст кръемнка. н лⸯжа. н шаропсателѧ Пс. Кес. 109/108 Но оубо воистиноу человѣкъ доуша глаголетьсꙗ . Не смотрꙗй , господыне моꙗ , внѣшнꙗго человѣка , ни же соумнисꙗ отноудь о соꙁдании его , то бо покрывало есть и одѣвало тоꙗ Диоп. се же бьіти можеⷮ , єегда кто ꙋ͗странит сѧ вънѣшниїхъ вещеⷯ . сѝрⷱѣ , стѧжанїа , богатства , славьі сꙋе͗тньіѫ ѿ всѣкого неполезнаго прїстрастїа ПХом.ІІ 54а сьшедь бо ногда пакы  въ вънѣшнѧѫ монастꙑрꙙ .  ѹмѡлень бывь въ корабь вънт .  помѡлв сꙙ сь мнхы Жит. Ант. 32v 2. Прен. Който се отнася до земното, житейското  ов тьмнцꙙ отъ самѣхъ основан раскопаваахѫ. он же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьн҄хꙿ съкровштъ вь вьнѫтрьн҄хъ бѣжꙙште С 467.17 несоже бо отъ мѣнꙗ можетъ вьнест въ праꙁдьнъство се. вь вьнѣшьн҄їхъ бо праꙁдьньстꙿвїхъ. жтїскꙑхъ глагол҄ѫ. вь н҄хъже много велань  вьнѣшꙿн҄їмъ одѣанїмъ С 491.11, 13 много же ѹбо  вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат ЗЛ IIа 8—9 3. Външен, чужд, не свой ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 11—12 ꙗкоже бо двца любма хранма е вънѣщьнм• ꙗко ꙁдеть не вьсѣмъ годѣ есть ПА 221b ка́ко на въне́шнїихъ. враго́въ. ѡ̑плчи́ти сѧ въ бра́нехъ ПХ 2r много реи имать неисправлени . и вънешни мꙋдреци бꙋдꙋтъ мръꙁети на мое писание Бел. 400.1. Външен спрямо християнството, езически. ꙗко далее сы гнѣва. еⷤ  внѣшьнѧѧ ѹенѧ потоша. сокраⷮ бо аѳнескаго ѹенїꙗ ꙁаконодатель сы бїенъ не ѿмьст. антсфенѫ же ѿ нѣкотораго хѹлнка съкрѫшено быⷭ лце.  несо же рекъ ѡтде. мѧ тоью ѹдаршаго напсавъ на лц Пс. Кес. 214/212 же бѹѧѫ вънѣшнхь флѻсѻфь. глемѫѧ мѫдрѻсть прѣдьпотаѫщхь. ҆ ѹ́телемь хь послѣдѹѫщхь... а҆наѳем БС 10б Мы же , оставлеше внѣшнее любомоудрьство , раꙁлично соущее , свѣдѣтелꙗ божествное и боговдохнвеное Писание сътворимъ Диоп. Написах же отчасти естьствословїе от внѣшних моудрець ветхых онѣх , Иппократа же , глаголю , и Галина такоже Диоп. 4. Като същ. вънѣшьн҄е ср ед a) τὸ ἔξωϑεν, τὸ ἐκτός Външната страна на нещо горе вамъ кънжьнц  фарсе ѵпокрт. ѣко оштаате вьнѣщънее стькльнц. ꙇ паропсдѣ. ѫтрьѫдѫ же сѫтъ. плън хꙑштенѣ. ꙇ нестотꙑ М Мт 23.25 ЗI ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI нꙑнѣ вꙑ фарсѣ вьнѣштьнее стькльнц  мсѣ оштаате М Лк 11.39 З b) τὸ ἔξωϑεν, τὰ ἔξω Земното, видимото беꙁѹмьн не же л естъ сътворлъ вьнѣштьнее. ꙇ вънѫтрьнее сътвор М Лк 11.40 З вьс веселмъ сꙙ.  аламꙑ отъ ꙁьла  оштамъ вьсе ѫтрьн҄е  вьнѣшьне С 430.28 мꙑ же вънѣщьне вънѣщьниимъ оставимъ, да сами сѧ о томь пьрѧтъ а мꙑ сѧ въꙁвратимъ къ цръкъвьноумоу словеси. ЙЕ Шест. 64b 5. Като същ. вънѣшьн҄ м мн οἱ ἔξω Външните, чуждите хора; езичниците ꙇ глаше мъ вамъ естъ дано вѣдѣт танаа цсрствѣ бжѣ. ѡнѣмъ же вънѣщънмь въ пртъахъ вьсѣ бꙑваѭтъ М Мк 4.11 облиѫ ли прѣжде поустаа словеса вънѣшьниихъ, или похвалѭ цръкъвьнѫѭ истинѫ? ЙЕ Шест. 8b бѣшєнїе глет сѧ ѿ вънѣшнии͗хъ є͗же гнѣвати сѧ• и͗ бѣсенъ глет сѧ гнѣваѫи͗ сѧ Дор. 284б М З С ЗЛ Пс. Кес. ПА БС ЙЕ Шест. Дор. ПХ Жит. Ант. Диоп. ПХом.ІІ Бел. Гр ἐξώτερος ὁ ἔξωϑεν τῶν κοινῶν τεχνῶν ὁ ἔξω вьнѣшьн҄ вьнѣшьн҄ї вьнѣшн҄ вънѣщън҄ вьнѣщьн҄ вьнѣщън҄ вьнѣштьн҄ Нвб външен ОА ВА Бот НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв вънкашен диал Дюв НГер АР РБЕ ДА