Исторически речник
вънт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
вънтвъндѫ, въндѹвъндешвъндетъ, въндеть, въндетвъндемъ, въндемь, въндем, въндемовъндете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въндѫтъ, въндѹтъ, въндѫть, въндѹть, въндѫт, въндѹтвъндевѣвъндетавъндетевъндвънд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въндѣмъ, въндѣмь, въндѣмвъндѣтевъндѣвѣвъндѣтавъндъ, въндохъ, въндь, въндохь, въндохвънде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въндевъндомъ, въндохомъ, въндомь, въндохомь, въндохом, въндохмꙑвъндете, въндостевъндѫ, въндошѧ, въндошѫ, въндоша, въндоше, въндохѫвъндовѣ, въндоховѣвъндета, въндоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въндете, въндестевъндѣахъ, въндѣхъ, въндѣахь, въндѣхь, въндѣах, въндѣх, въндѧхъ, въндѧхь, въндѧхвъндѣаше, въндѣше, въндѧшевъндѣаше, въндѣше, въндѧшевъндѣахомъ, въндѣхомъ, въндѣахомь, въндѣхомь, въндѣахом, въндѣхом, въндѧхомъ, въндѧхомь, въндѧхомвъндѣашете, въндѣшете, въндѣасте, въндѣсте, въндѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въндѣахѫ, въндѣхѫ, въндѣахѹ, въндѣхѹ, въндѧхѹвъндѣаховѣ, въндѣховѣ, въндѧховѣвъндѣашета, въндѣшете, въндѣаста, въндѣста, въндѧставъндѣашете, въндѣшете, въндѣасте, въндѣсте, въндѧсте
вънт -въндѫ -въндеш св 1. Вляза вътре в нещо; навляза в границите, пределите на нещо тꙑ же егда молш сѧ вънд въ клѣть твоѭ  ꙁатвор двьр твоѩ М Мт 6.6 З А СК ꙇꙁде съ ѹенкꙑ свом. на онъ полъ потока кедръска. ꙇдеже бѣ врътъ. вь ньже вънде самъ  ѹенц его М Йо 18.1 З А СК онъ же рее ма. се въшедъшема вама въ градъ. сърꙙштетъ вꙑ лкъ М Лк 22.10 З пѫть створте вьшедъшюмѹ на ꙁападъ СП 67.5 Срв. С465.22  въніде їль вь ег҄пꙷтъ СП 104.23 да въꙁмѫтъ сѧ врата вѣънаѣ.  да вндетъ цръ славѣ Е 25а 8 Срв. СП23.7 Вляза, кача се [в кораб и под.]. ꙇ абе ѹбѣд ѹенкꙑ своѩ вънт въ корабь. ꙇ варт  на ономъ полѹ въ вдъсадѣ М Мк 6.45 З Образно. бьдте  молте сѧ да не вьндете въ напасть. дхъ бо бьдръ а плъть немощьна М Мт 26.41 З А СК етꙑре десꙙте вьндохомъ въ подвгъ сь С 92.4 Вляза, проникна в плътно вещество или материя; забия се.  гвоꙁдѧ острꙑ въноꙁшꙙ въ онѹштѫ.  обѹшꙙ  ... гвоꙁдї бо въндошꙙ до кост го С 17.23 2. Премина, проникна [през врата и под.] вьндѣте ѫꙁъкꙑм вратꙑ. ѣко пространа врата  шрокъ пѫть М Мт 7.13 З А подвѕате сѧ вънт сквоꙁѣ тѣсна(ѣ)а врата М Лк 13.24 З,А, СК; Срв. СЕ 69b 17 Образно. тъгда ѹбо вдѣхъ сꙙ ꙗко вьндохъ ѹстꙑ мом С 168.2—3 3. Проникна, вмъкна се, нахлуя някъде л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑттъ М Мт 12.29 З ꙇ гла емѹ дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна М Мт 22.12 ЗI А Образно. ꙇ молшѧ  вьс бѣс глѭште. посъл нꙑ вь свнѩ да вь нѧ вьндемь М Мк 5.12 З побѣдтель естъ на вꙿсѧ твоѩ  тѧ самѫ. вьшедъшѭѭ нꙑнѣ вь тѣло се. трѧсавце СЕ 48b 13 дхъ стꙑ вьндетъ въ тꙙ  сла вꙑшьнꙗаго обьсѣнтъ тꙙ С 10.24 4. Допуснат съм, приет съм някъде не вьсѣкъ глѧ мьнѣ. г г вьндетъ въ цсрстве небское М Мт 7.21 З А амн глѭ вамъ. ѣко не ѹдобь вьндетъ богатъ въ цсрестве нбское М Мт 19.23 ЗI А СК ꙇ аще сѧ тако покаеш. бѫдеш ѧдо свѣтѹ  дьн. тѣм бо пѫтьм бестѹда вьндеш въ породѫ СЕ 70b 21 5. Отида при някого, явя се пред някого въшедъш абе съ тъштанемь къ цсрю. прос глѭщ хощѫ да дас м. отъ него на блюдѣ главѫ оана крьсттелѣ М Мк 6.25 З А пріде къ богатъ іменемь іосфъ. съ дръꙁнѫвъ. вьніде къ пілатѹ ꙇ просі отъ него тѣла іѵсова К 14b 7 Срв.Мк 15.43 М,З, А; С 452.29 тъгда же агг҄елъ съконьа повелѣн го.  къ дѣвц въшъдъ въꙁъп глагол҄ꙙ С 250.29—30 Образно. да вънідетъ прошене мое прѣдъ тѩ гї СП 118.170 Срв. СЕ98а 12 вънт ꙁа кого ἀντεισάγομαι Заема мястото на някого, заместя някого отде юда.  вьнде ꙁа н҄ь матѳꙗ С 94.5 вънт ꙁа ходѹ себѣ ἐξέρχομαι πρὸς τὴν ἰδίαν χρείαν Отида, изляза по нужда  ако не ра послѹшат го. ꙁатворвꙿ двьр антон. того рад не вьнде до тр дьн н ꙁа ходѹ себѣ С 170.12—14 вънт въ слѹха εἰς ἀκοὰς ἔρχομαι Стигна до ушите на някого смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ.  посълавъ того поѹштааше С 188.12—13 М З А СК Б ЗП О Е СП СС СЕ К С Гр εἰσέρχομαι ἔρχομαι προσέρχομαι ἀπέρχομαι ἐπανέρχομαι πάρειμι [παριέναι] ἐπέρχομαι κατέρχομαι εἰσπορεύομαι πορεύομαι ἀναβαίνω ἐμβαίνω ἐπιβαίνω καταβαίνω ἀναχωρέω ἀκολουϑέω ἐμπίπτω βλώσκω παραγίγνομαι περιβάλλομαι ἀνϑέω συνεισέρχομαι συνακολουϑέω вьнт внт Нвб Срв ида, [от]ида ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер БТР АР РБЕ