Исторически речник
вънест  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
вънествънесѫ, вънесѹвънесешвънесетъ, вънесеть, вънесетвънесемъ, вънесемь, вънесем, вънесемовънесете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
вънесѫтъ, вънесѹтъ, вънесѫть, вънесѹть, вънесѫт, вънесѹтвънесевѣвънесетавънесетевънесвънес
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
вънесѣмъ, вънесѣмь, вънесѣмвънесѣтевънесѣвѣвънесѣтавънѣсъ, вънесохъ, вънесохь, вънесохвънесе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
вънесевънѣсомъ, вънесохомъ, вънѣсомь, вънесохомь, вънесохом, вънесохмꙑвънѣсте, вънесостевънѣсѧ, вънесошѧ, вънесошѫ, вънесоша, вънесоше, вънесохѫвънѣсовѣ, вънесоховѣвънѣста, вънесоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
вънѣсте, вънесостевънесѣхъ, вънесѣхвънесѣшевънесѣшевънесѣхомъ, вънесѣхомь, вънесѣхомвънесѣшете, вънесѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
вънесѣхѫ, вънесѣхѹвънесѣховѣвънесѣшета, вънесѣставънесѣшете, вънесѣсте
вънест -вънесѫ -вънесеш св 1. Внеса някого или нещо вътре в оградено, затворено пространство ꙇ се мѫж на одрѣ носѧште лвка ꙇже бѣ ослабленъ. ꙇ скаахѫ вънест   положт  прѣдъ нмъ М Лк 5.18 З А СК ꙇ не обрѣтъше кѫдѫ вънест () народомъ. въꙁлѣꙁъше на храмъ. сквоꙁѣ скѫдель нꙁъвѣсшѧ  М Лк 5.19 З А СК  обрѣтъше мошт ꙁнесошꙙ ...  вьнесошꙙ вь црькве тѹ сѫштꙙѧ вьс С 219.10 гоже носꙙште носꙙшт. вьнесошꙙ въ манастꙑрь С 562.13 Образно.  ловѣколюбьцꙿ владꙑка ново  странно жт. вь жꙁнь нашѫ вьнеслъ С 487.28 вдѣ л коль свѣтьло вьскрѣшеньꙗ побѣждень. тѣмь прѣмногаꙗ благаꙗ вьнесена бꙑшꙙ С 488.21 2. Внеса, вложа [пари, средства, имот] нктоже богата вела богатъства рад. несоже бо отъ мѣнꙗ можетъ вьнест въ праꙁдьнъство се С 491.10 вънест ꙗꙁвѫ ἐπάγω πληγήν Раня, нараня, нанеса рана тае пршъдъ гѹбꙙ  вдѣвъ не сьмѣаше въскот. т ꙗꙁвѫ вьнест С 417.18—19 Изч М З А СК С Гр εἰσφέρω εἰσάγω вьнест Нвб внеса ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА