Исторически речник
въꙁьрѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въꙁьрѣтвъꙁьрѭ, въꙁьрѧ, въꙁьрювъꙁьршвъꙁьртъ, въꙁьрть, въꙁьртвъꙁьрмъ, въꙁьрмь, въꙁьрм, въꙁьрмовъꙁьрте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въꙁьрѧтъ, въꙁьрѧть, въꙁьрѧтвъꙁьрвѣвъꙁьртавъꙁьртевъꙁьрвъꙁьр
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въꙁьрмъ, въꙁьрмь, въꙁьрмвъꙁьртевъꙁьрвѣвъꙁьртавъꙁьрѣхъ, въꙁьрѣхь, въꙁьрѣхвъꙁьрѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въꙁьрѣвъꙁьрѣхомъ, въꙁьрѣхомь, въꙁьрѣхом, въꙁьрѣхмꙑвъꙁьрѣстевъꙁьрѣшѧ, въꙁьрѣшѫ, въꙁьрѣша, въꙁьрѣше, въꙁьрѣхѫвъꙁьрѣховѣвъꙁьрѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въꙁьрѣстевъꙁьрѣахъ, въꙁьрѣхъ, въꙁьрѧахъ, въꙁьрѧхъ, въꙁьрѣахь, въꙁьрѣхь, въꙁьрѧахь, въꙁьрѧхь, въꙁьрѣах, въꙁьрѣх, въꙁьрѧах, въꙁьрѧхвъꙁьрѣаше, въꙁьрѣше, въꙁьрѧаше, въꙁьрѧшевъꙁьрѣаше, въꙁьрѣше, въꙁьрѧаше, въꙁьрѧшевъꙁьрѣахомъ, въꙁьрѣхомъ, въꙁьрѧахомъ, въꙁьрѧхомъ, въꙁьрѣахомь, въꙁьрѣхомь, въꙁьрѧахомь, въꙁьрѧхомь, въꙁьрѣахом, въꙁьрѣхом, въꙁьрѧахом, въꙁьрѧхомвъꙁьрѣашете, въꙁьрѣшете, въꙁьрѣасте, въꙁьрѣсте, въꙁьрѧасте, въꙁьрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въꙁьрѣахѫ, въꙁьрѣхѫ, въꙁьрѣахѹ, въꙁьрѣхѹ, въꙁьрѧахѹ, въꙁьрѧхѹвъꙁьрѣаховѣ, въꙁьрѣховѣ, въꙁьрѧаховѣ, въꙁьрѧховѣвъꙁьрѣашета, въꙁьрѣшета, въꙁьрѣаста, въꙁьрѣста, въꙁьрѧаста, въꙁьрѧставъꙁьрѣашете, въꙁьрѣшете, въꙁьрѣасте, въꙁьрѣсте, въꙁьрѧасте, въꙁьрѧсте
въꙁьрѣт -въꙁьрѭ -въꙁьрш св 1. Отправя поглед, вдигна очи към някого или нещо; погледна ꙇ плнѫ на о его  въꙁлож рѫцѣ на нь. въпрашааше  аште ъто вдтъ. ꙇ вьꙁьрѣвъ глааше. ꙁьрѭ ловѣкъ М Мк 8.24 З ꙇ въꙁьрѣвъшѧ вдѣшѧ ѣко отъваленъ бѣ камень М Мк 16.4 З А аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемъ М Мт 5.28 З вьꙁърѣвъ іс. ома своіма на нбо.  рее ое прде асъ прослав с сна СК Йо 17.1  на врагꙑ моѩ вьꙁьрѣ око мое СП 53.9 млоствъ гі бже. млосръдънама ома. вьꙁьр на мѧ СЕ 78а 10 не отъа ѹбо себе. къ блѫднц вьꙁьрѣвъ С 409.25 како вьꙁьрѫ кꙿ тебѣ бже С 528.2 2. Вгледам се, взра се в някого или нещо; огледам внимателно, изгледам ꙇ вдѣвъш петра грѣѭшта сѧ. вьꙁьрѣвъш на нь гла. ꙇ тꙑ съ наꙁарѣнномь смъ бѣ М Мк 14.67 З ѹꙁърѣвъш же  раба една. сѣдѧшть пр свѣтѣ.  вьꙁьрѣвъш на нь рее. ꙇ сь бѣ съ нмь М Лк 22.56 З онъ же въꙁнкъ  вьꙁьрѣвъ не вдѣ нкогоже С 41.4 Прен.Разбера, прозра. тольма л ѡ мѫжѹ дръжмъ с невѣдѣнмь. да сего не раꙁѹмѣеш. еда страннкъ с схъ мѣстъ. да нꙑнꙗ пршълъ с въ градъ сь. ꙗкоже мьнвѣ. ного ѧꙁꙑка с ꙗште сего не ѹвѣдѣ. тварь ꙁмѣн сꙙ.  не въꙁможе л въꙁьрѣт С 475.23 М З А СК Б О СП СЕ К С Гр βλέπω ἀναβλέπω ἐμβλέπω ἐπιβλέπω περιβλέπομαι ἀντιβλέπω ἀτενίζω ὁράω ἐφοράω ἀφοράω ϑεωρέω παρακύπτω προσέχω ἐπαίρω ἐντυγχάνω ἀνατείνω τὰς χεῖρας вьꙁьрѣт Нвб взра [се], взирам [се] ОА НГер ЕтБАН БТР АР РБЕ