Исторически речник
въꙁьмат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въꙁьматвъꙁемлѭ, въꙁемьѭ, въꙁмаѭ, въꙁмаѫ, въꙁемлѧ, въꙁемьѧ, въꙁмаѧ, въꙁемлю, въꙁемью, въꙁмаювъꙁемлеш, въꙁмаш, въꙁмаеш, въꙁмаашвъꙁемлетъ, въꙁматъ, въꙁмаетъ, въꙁмаатъ, въꙁемлеть, въꙁмать, въꙁмаеть, въꙁмаать, въꙁемлет, въꙁмат, въꙁмает, въꙁмаатвъꙁемлемъ, въꙁмамъ, въꙁмаемъ, въꙁмаамъ, въꙁемлемь, въꙁмамь, въꙁмаемь, въꙁмаамь, въꙁемлем, въꙁмам, въꙁмаем, въꙁмаам, въꙁемлемо, въꙁмамо, въꙁмаемо, въꙁмаамовъꙁемлете, въꙁмате, въꙁмаете, въꙁмаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въꙁемлѭтъ, въꙁемьѭтъ, въꙁмаѭтъ, въꙁмаѫтъ, въꙁемлѧтъ, въꙁемьѧтъ, въꙁмаѧтъ, въꙁемлютъ, въꙁемьютъ, въꙁмаютъ, въꙁемлѭть, въꙁемьѭть, въꙁмаѭть, въꙁмаѫть, въꙁемлѧть, въꙁемьѧть, въꙁмаѧть, въꙁемлють, въꙁемьють, въꙁмають, въꙁемлѭт, въꙁемьѭт, въꙁмаѭт, въꙁмаѫт, въꙁемлѧт, въꙁемьѧт, въꙁмаѧт, въꙁемлют, въꙁемьют, въꙁмаютвъꙁемлевѣ, въꙁмавѣ, въꙁмаевѣ, въꙁмаавѣвъꙁемлета, въꙁмата, въꙁмаета, въꙁмаатавъꙁемлете, въꙁмате, въꙁмаете, въꙁмаатевъꙁемл, въꙁмавъꙁемл, въꙁма
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въꙁемлмъ, въꙁемлѣмъ, въꙁемлꙗмъ, въꙁмамъ, въꙁемлмь, въꙁемлѣмь, въꙁемлꙗмь, въꙁмамь, въꙁемлм, въꙁемлѣм, въꙁемлꙗм, въꙁмамвъꙁемлте, въꙁемлѣте, въꙁемлꙗте, въꙁматевъꙁемлвѣ, въꙁемлѣвѣ, въꙁемлꙗвѣ, въꙁмавѣвъꙁемлта, въꙁемлѣта, въꙁемлꙗта, въꙁматавъꙁмахъ, въꙁьмахъ, въꙁмахь, въꙁьмахь, въꙁмах, въꙁьмахвъꙁма, въꙁьма
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въꙁма, въꙁьмавъꙁмахомъ, въꙁьмахомъ, въꙁмахомь, въꙁьмахомь, въꙁмахом, въꙁьмахом, въꙁмахмꙑ, въꙁьмахмꙑвъꙁмасте, въꙁьмастевъꙁмашѧ, въꙁьмашѧ, въꙁмашѫ, въꙁьмашѫ, въꙁмаша, въꙁьмаша, въꙁмаше, въꙁьмаше, въꙁмахѫ, въꙁьмахѫвъꙁмаховѣ, въꙁьмаховѣвъꙁмаста, въꙁьмаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въꙁмасте, въꙁьмастевъꙁмаахъ, въꙁьмаахъ, въꙁмахъ, въꙁьмахъ, въꙁмаахь, въꙁьмаахь, въꙁмахь, въꙁьмахь, въꙁмаах, въꙁьмаах, въꙁмах, въꙁьмахвъꙁмааше, въꙁмаше, въꙁьмашевъꙁмааше, въꙁьмааше, въꙁмаше, въꙁьмашевъꙁмаахомъ, въꙁьмаахомъ, въꙁмахомъ, въꙁьмахомъ, въꙁмаахомь, въꙁьмаахомь, въꙁмахомь, въꙁьмахомь, въꙁмаахом, въꙁьмаахом, въꙁмахом, въꙁьмахомвъꙁмаашете, въꙁьмаашете, въꙁмашете, въꙁьмашете, въꙁмаасте, въꙁьмаасте, въꙁмасте, въꙁьмасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въꙁмаахѫ, въꙁьмаахѫ, въꙁмахѫ, въꙁьмахѫ, въꙁмаахѹ, въꙁьмаахѹ, въꙁмахѹ, въꙁьмахѹвъꙁмааховѣ, въꙁьмааховѣ, въꙁмаховѣ, въꙁьмаховѣвъꙁмаашета, въꙁьмаашета, въꙁмашета, въꙁьмашета, въꙁмааста, въꙁьмааста, въꙁмаста, въꙁьмаставъꙁмаашете, въꙁьмаашете, въꙁмашете, въꙁьмашете, въꙁмаасте, въꙁьмаасте, въꙁмасте, въꙁьмасте
въꙁьмат несв въꙁмат -въꙁемлѭ -въꙁемл҄еш 1. Поемам нещо с ръка, хващам, улавям, като го издигам нагоре  въꙁемл҄ѫште камен мештаахѫ на н҄ь С 216.24 Образно. ꙇ отъ трѫда сего ꙁъм . ѣко въпаденѣ стѹденааго. тꙑ бо ес вьꙁемлѧ. отъ паденѣ молѧщааго сѧ тебѣ СЕ 31b 11—12 2. Нося нещо със себе си ꙇ ꙁапрѣт мъ. да ньсоже не вьꙁемлѭтъ. радостіѭ вьꙁемлѭште рѫковѩт своѩ СП 125.6 3. Получавам, приемам, вземам [пари, възнаграждение, данък и под.] прстѫпш къ петрꙋ вьꙁемлѫщеі ддрагъмꙑ СК Мт 17.24 цре ꙁемьні отъ кого вьꙁемлѫтъ дань. л оброкꙑ. отъ своіхъ л сновъ л отъ тѹждхъ СК Мт 17.25 по ьто вьꙁімаеш ћ҃ съребрьнікъ. ꙇюдо К 5b 32 ꙇ на кръв владꙑъні. цѣнѫ въꙁімааше К 6а 11 Получавам, приемам нещо, което ми се дава. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго отъ вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 134.1 Получавам, придобивам [сила и под.]. ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ. прѣсѫ е ꙇстонкъ ... отъ негоже въꙁмаетъ слѫ. ꙇ вьсел вь нь съдраве СЕ 45а 12—13 Приемам, получавам [молитва, милост, опрощение и под.]. аще хощеⷮ҇ моⷧ҇. въꙁъмат ѡⷮ҇ пⷫ҇о то да прѣбѫдеⷮ҇ въ болѣꙁн ж҃ дꙿне СЕ 38а 17 тако  мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю.  въꙁъмат отъ н҄его непогон҄ен грѣховъ нашхъ С 390.25 на мѫеньскꙑѧ страст рее. любꙙштмъ мѫенкꙑ да простьремъ сꙙ. благодѣт вьꙁемьѭште отъ н҄іхъ С 54.10 4. Прен. Вземам, поемам върху себе си [грях и под.] се агнецъ бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего М Йо 1.29 З,А, СК. Срв. СЕ 25b 21 ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемлетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 6 5. Отнемам, лишавам някого от нещо беꙁѹмьлю. въ сѭ нощъ вьꙁемлѫтъ дшѫ твоѭ. а ꙗже ѹготов. комѹ бѫдѫтъ СК Лк 12.20 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ. вьꙁемлѧ свѣтъ отъ распінаѭштхъ К 11а 40 доньжде стъ попъ.  богъ дастъ мѹ попьство. не отъмешт сꙙ. въꙁьмат отъ н҄его божѭ свꙙтость С 359.4 Присвоявам, заграбвам, прибирам за себе си. боѣахъ бо сѧ тебе. ѣко лвкъ ѣръ ес. вьꙁемлеш егоже не положъ. ꙇ жьнеш егоже не сѣвъ М Лк 19.21 З, А. Срв.Лк 19.22 М З А въꙁьмат дѹшѫ αἴρω τὴν ψυχήν Измъчвам някого, вземам душата на някого обдѫ же  юде  глаахѫ емѹ. доколѣ дшѧ нашѧ вьꙁемлеш аште тꙑ ес хъ М Йо 10.24 З въꙁьмат свѧто комъкань μετέχω τῶν ϑείων μυστηρίων Комкам се, причестявам се, вземам комка, причастие да навꙑкнеш ꙗко же недостоно вьꙁемьѭтъ сто комъкан. въ тꙑ пае въскааетъ  вълаꙁтъ ꙙсто дꙗволъ С 421.5—6 [толкъ] пѫть въꙁьмат περιοδεύω Грижа се усърдно, полагам усилия кꙿто помьтъ враев трѹждаѭштѹ сꙙ.  толкъ пѫть вьꙁемьѭштѹ С 361.6 въꙁмат трапеꙁѫ Вдигам масата, прибирам, разтребвам масата след хранене моⷧ҇ вьꙁⷿ҇маще трапеꙁѫ СЕ 17а 1 М З А СК СП СЕ К С Гр αἴρω λαμβάνω κομίζω ἁρπάζω ἀπαιτέω ἀπολαύω вьꙁьмат въꙁъмат вьꙁмат вьꙁімат въꙁімат Нвб възимам остар диал ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл РБЕ ДА взимам, вземам ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА