Исторически речник
въꙁлюбл҄енъ  
въꙁлюбл҄енъ -ꙑ прил 1. Който е скъп, драг, обичан, възлюбен сь естъ снъ мо вьꙁлюбленꙑ о немьже благоꙁволхъ М Мт 17.5 ЗI А апстле хѹ бѹ въꙁлꙕбене. потъщ сѧ ꙁбавтї люд беꙁъ ѡⷮ҇вѣта Е 36б 6—7 гі славꙑ прснотекѫщѧѩ. вꙑшънѣаго вьꙁлюбленааго оца снъ СЕ 63b 23 сі ѹбо вѣдѫште въꙁлюбленаа братрье. вьсѣкъ гнѣвъ да отъвръжемъ К 9b 19 на дрѹго лѣто на вьꙁлюбьнꙑ градъ къ аморї прде поплѣнт го хотꙙ С 56.16 2. Като същ. a) въꙁлюбл҄енꙑ м ед a) ὁ ἀγαπητός Този, който е обичан, скъп, драг въ конць о ꙁмѣнѹѭщіхъ сновъ корѣовъ. въ раꙁѹмъ пѣⷭ о въꙁлюбленѣмъ СП 44.1 егда дастъ въꙁлюбленъїмъ своїмъ сонъ СП 126.2 b) въꙁлюбл҄ен м мн ἀγαπητοί Драги, възлюбени прдѣте въꙁлюбьн да благословестмъ благословешенааго С 320.2 нъ аꙁъ съкаꙁаню семѹ тъштѫ сꙙ. въпрѣкꙑ глаголат въꙁлюбьн (!). не бо сце стъ стна раꙁѹмъ С 346.22 нꙑнѣ невдмо прѣстоѩтъ. н бесплотьн тво. напсаѭще обѣтован твое вьꙁлюблене. еже премⷧеш СЕ 84а 20—21 3. Желан, въжделен есе намъ прде вьꙁлюбьно  сьпасно праꙁденьство С 486.25  въшъдъ прѣмѫдро отънѫдь наꙙтъ. да вьꙁлюбьнꙑѧ мꙑсл не погрѣштъ С 454.5 М З А СК Е СП СЕ К С Р Гр ἀγαπητός ἠγαπημένος ποϑεινός ποϑούμενος вьꙁлюбленъ въꙁлюбьнъ вьꙁлюбьнъ въꙁлꙕбенъ Нвб възлюблен книж остар ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР възлюбен ЕтМл