Исторически речник
въꙁдрастъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
въꙁдрастъ, въꙁдрастьвъꙁдраставъꙁдрастѹ, въꙁдрастоввъꙁдрастъ, въꙁдрастьвъꙁдраставъꙁдрастомь, въꙁдрастомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
въꙁдрастѣвъꙁдрастевъꙁдраст, въꙁдрастовевъꙁдрастъ, въꙁдрасть, въꙁдрастовъ, въꙁдрастовьвъꙁдрастомъ, въꙁдрастомь, въꙁдрастовомъ, въꙁдрастовомьвъꙁдрастꙑ, въꙁдрастовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
въꙁдрастꙑ, въꙁдрастовꙑ, въꙁдрастъмвъꙁдрастѣхъ, въꙁдрастѣхь, въꙁдрастохъ, въꙁдрастохь, въꙁдрастовохъ, въꙁдрастовохьвъꙁдраставъꙁдрастѹвъꙁдрастома
въꙁдрастъ -а м 1. Ръст гда вел слꙑ бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт. ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ. лшенꙑхꙿ. въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть С 546.7 не вьнма добротѣ. н вꙑсотѣ въꙁдраста го С 546.12 2. Възраст  поꙁнат мꙙ сътвор танѫ твоѭ ꙁ дѣтъска въꙁдраста С 31.25 Образно. да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн. мѫдрость. правъда. стꙑн. ꙇꙁбавлене. съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ. ѣко да сьде по въꙁдрастѹ. съвлъкъше сѧ. ветъхааго ка ... ѡблѣетъ сѧ въ новааго адама СЕ 94а 21 Пълнолетие, зряла възраст. семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї С 24.27 въꙁдрастъ мѣт ἡλικίαν έ᾿χω Пълнолетен съм кто емѹ отвръꙁе о вѣ не вѣвѣ. самого въпросте. въꙁдрастъ матъ самъ о себѣ да глетъ М Йо 9.21 З А сего рад родтелѣ его рѣсте. ѣко въꙁдрастъ матъ самого въпросте М Йо 9.23 З А отъ млада въꙁдраста От ранна възраст, от малък отъ млада бо въꙁдраста кротость вь н҄емъ ꙗв сꙙ по реенѹѹмѹ ѹже С 546.19 хѹдъ въꙁдрастомь Дребен на ръст, нисък по тѣлѹ же хѹдъ бѣаше въꙁдрастомъ С 545.25 аште  блаженꙑ сь вьꙁдрастомъ хѹдъ бѣ. дшеѭ же велкꙿ о любꙿв бж С 546.18 М З А СЕ С Гр ἡλικία προκοπή вьꙁдрастъ Нвб възраст ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА возраст ВА