Исторически речник
въꙁдвгнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въꙁдвгнѫтвъꙁдвгнѫ, въꙁдвгнѹвъꙁдвгнешвъꙁдвгнетъ, въꙁдвгнеть, въꙁдвгнетвъꙁдвгнемъ, въꙁдвгнемь, въꙁдвгнемвъꙁдвгнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въꙁдвгнѫтъ, въꙁдвгнѹтъ, въꙁдвгнѫть, въꙁдвгнѹть, въꙁдвгнѫт, въꙁдвгнѹтвъꙁдвгневѣвъꙁдвгнетавъꙁдвгнетевъꙁдвгнвъꙁдвгн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въꙁдвгнѣмъ, въꙁдвгнѣмь, въꙁдвгнѣмвъꙁдвгнѣтевъꙁдвгнѣвѣвъꙁдвгнѣтавъꙁдвгъ, въꙁдвгнѫхъ, въꙁдвгнѹхъ, въꙁдвгохъ, въꙁдвгь, въꙁдвгнѫхь, въꙁдвгнѹхь, въꙁдвгохь, въꙁдвгнѫх, въꙁдвгнѹх, въꙁдвгохвъꙁдвже, въꙁдвгнѫ, въꙁдвгнѹ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въꙁдвже, въꙁдвгнѫ, въꙁдвгнѹвъꙁдвгомъ, въꙁдвгнѫхомъ, въꙁдвгнѹхомъ, въꙁдвгохомъ, въꙁдвгомь, въꙁдвгнѫхомь, въꙁдвгнѹхомь, въꙁдвгохомь, въꙁдвгнѫхом, въꙁдвгнѹхом, въꙁдвгохом, въꙁдвгнѫхмꙑвъꙁдвжете, въꙁдвгнѫсте, въꙁдвгнѹсте, въꙁдвгостевъꙁдвгѫ, въꙁдвгнѫшѧ, въꙁдвгнѹшѧ, въꙁдвгошѧ, въꙁдвгнѫшѫ, въꙁдвгошѫ, въꙁдвгнѫша, въꙁдвгнѹша, въꙁдвгоша, въꙁдвгнѫше, въꙁдвгнѹше, въꙁдвгоше, въꙁдвгнѫхѫвъꙁдвговѣ, въꙁдвгнѫховѣ, въꙁдвгнѹховѣ, въꙁдвгоховѣвъꙁдвжета, въꙁдвгнѫста, въꙁдвгнѹста, въꙁдвгоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въꙁдвжете, въꙁдвгнѫсте, въꙁдвгнѹсте, въꙁдвгостевъꙁдвгнѣахъ, въꙁдвгнѧхъ, въꙁдвгнѣахь, въꙁдвгнѧхь, въꙁдвгнѣах, въꙁдвгнѧхвъꙁдвгнѣаше, въꙁдвгнѧшевъꙁдвгнѣаше, въꙁдвгнѧшевъꙁдвгнѣахомъ, въꙁдвгнѧхомъ, въꙁдвгнѣахомь, въꙁдвгнѧхомь, въꙁдвгнѣахом, въꙁдвгнѧхомвъꙁдвгнѣашете, въꙁдвгнѣасте, въꙁдвгнѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въꙁдвгнѣахѫ, въꙁдвгнѣахѹ, въꙁдвгнѧхѹвъꙁдвгнѣаховѣ, въꙁдвгнѧховѣвъꙁдвгнѣашета, въꙁдвгнѣаста, въꙁдвгнѧшетавъꙁдвгнѣашете, въꙁдвгнѣасте, въꙁдвгнѧшете
въꙁдвгнѫт -въꙁдвгнѫ -въꙁдвгнеш св 1. Вдигна нагоре, повдигна, изправя ꙇ прстѫпь вьꙁдвже ѭ емъ ꙁа рѫкѫ М Мк 1.31 З ꙁведе же ѩ вонъ до втанѩ.  въꙁдвгъ рѫцѣ сво благослов ѩ М Лк 24.50 З А ппъ же въꙁдвгъ потрь реетъ. вънъмѣмъ СЕ 11b 1 вдѣвъ же свѧтꙑ паулъ сестрѫ своѭ ... въꙁдвгъ о сво на небо благослов бога С 14.20 Образно. въꙁдвгн мѧ гі ꙁ глѫбнꙑ ꙁълъ мохъ СЕ 78b 25 Прен.Ободря, насърча. съпадъшхъ вьꙁдвгошꙙ. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ С 97.14 2. Прен. Възвися, въздигна някого в нравствено отношение раꙁдрѹшлъ ес съмръть. ꙇ всѭ болѣꙁнь ѹмрътвлъ ес ... ꙇ въꙁдвгнѫлъ ес множъство къ. падъшхъ грѣхъ рад. родтель свохъ СЕ 30а 12 Образно. къ тебѣ гі вьꙁдвігъ дшѫ моѭ СП 24.1 Срв. СЕ74b 7 3. Вдигна на крака, излекувам прославль ѡца твоего. посълавъшааго тѧ. да тобоѭ вьꙁдвженъ. тебѣ хвалꙑ въꙁдаетъ СЕ 31b 15 4. Вдигна някого от сън, събудя да не прѣѩт бѫдемъ тѧжъкомь съномь. нъ въꙁдвгн нꙑ на нощьнꙑѧ ѹтрънѧѩ мⷧтвꙑ СЕ 38а 11 5. Построя, съградя, издигна раꙁорте црквь сѭ. ꙇ трьм деньм вьꙁдвгнѫ ѭ М Йо 2.19 З 6. Създам, сътворя глѭ бо вамъ. ѣко можетъ бъ отъ каменѣ сего. вьꙁдвгнѫт ѧда авраамѹ М Лк 3.8 З А СК въꙁдвгнѫт главѫ a) ἐπαίρω τὴν κεφαλήν Ободря се, насърча се, вдигна глава въꙁдвгнѣте гла(въ)вꙑ вашѧ. ꙁане прблж сѧ ꙁбавлене ваше М Лк 21.28 З b) αἴρω κεφαλήν Проявя непокорство, разбунтувам се, вдигна глава ѣко се враѕі твоі въшюмѣшѩ. ї ненавідѩштеі тебе въꙁдвігѫ главѫ СП 82.3 въꙁдвгнѫт гласъ ἐπαίρω [τὴν] φωνήν, αἴρω φωνήν Извиша глас, викна, извикам високо въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ М Лк 11.27 З А СК вьꙁдвгъ гласъ сво блаженꙑ кодратъ. вьꙁп съ слъꙁам глагол҄ꙙ. блаженꙑ богъ. же ... сна свого ... посълавꙑ С 109.19 въꙁдвгнѫт рѫкѫ [рѫцѣ] на кого [ьто] ἐπαίρω τὴν χεῖρά τινι [вар. ἐπί τινα], ἐπαίρω τὰς χεῖρας ἐπί τι Опълча се срещу някого, нещо; вдигна ръка срещу някого, нещо  въꙁдвіже рѫкѫ своѭ на нѩ. ніꙁъложті ѩ въ пѹстꙑні СП 105.26 въꙁдвігні рѫцѣ твоі на гръдꙑнѩ іхъ въ коньці СП 73.3 въꙁдвгнѫт отъ ложа [одра] Вдигна някого от легло, излекувам бѫд нꙑнѣ съ нам. цѣльбѫ даѩ рабѹ твоемѹ семѹ ... вьꙁдвгн  отъ ложа немощьнааго СЕ 30b 15 помѧн  множьствомь млосте твохъ ... ꙇмже вьꙁдвглъ ес. множьство къ. оⷮ҇ одра немощьнꙑхъ СЕ 39b 14—15, 16 въꙁдвгнѫт крамолѫ ποιέω στάσιν Разбунтувам се, вдигна бунт, крамола аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгꙿнѫтъ. дастъ о нею отъвѣтъ С 14.3—4 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ С Гр ἐγείρω ἐξεγείρω αἴρω ἐπαίρω ἀνατείνω ὑψόω κουφίζω ἀνίστημι χράω ἀποκαϑίστημι вьꙁдвгнѫт Нвб въздвигна остар ОА ВА НГер Срв въздигна ОА ВА Бот НТ МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА