Исторически речник
въꙁглаголат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
въꙁглаголат | въꙁглаголѭ, въꙁглаголѧ, въꙁглаголю | въꙁглаголеш | въꙁглаголетъ, въꙁглаголеть, въꙁглаголет | въꙁглаголемъ, въꙁглаголемь, въꙁглаголем, въꙁглаголемо | въꙁглаголете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
въꙁглаголѭтъ, въꙁглаголѧтъ, въꙁглаголютъ, въꙁглаголѭть, въꙁглаголѧть, въꙁглаголють, въꙁглаголѭт, въꙁглаголѧт, въꙁглаголют | въꙁглаголевѣ | въꙁглаголета | въꙁглаголете, въꙁглаголета | въꙁглагол | въꙁглагол |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
въꙁглаголмъ, въꙁглаголѣмъ, въꙁглаголꙗмъ, въꙁглаголмь, въꙁглаголѣмь, въꙁглаголꙗмь, въꙁглаголм, въꙁглаголѣм, въꙁглаголꙗм | въꙁглаголте, въꙁглаголѣте, въꙁглаголꙗте | въꙁглаголвѣ, въꙁглаголѣвѣ, въꙁглаголꙗвѣ | въꙁглаголта, въꙁглаголѣта, въꙁглаголꙗта | въꙁглаголахъ, въꙁглаголахь, въꙁглаголах | въꙁглагола |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
въꙁглагола | въꙁглаголахомъ, въꙁглаголахомь, въꙁглаголахом, въꙁглаголахмꙑ | въꙁглаголасте | въꙁглаголашѧ, въꙁглаголашѫ, въꙁглаголаша, въꙁглаголаше, въꙁглаголахѫ | въꙁглаголаховѣ | въꙁглаголаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
въꙁглаголасте | въꙁглаголаахъ, въꙁглаголахъ, въꙁглаголаахь, въꙁглаголахь, въꙁглаголаах, въꙁглаголах | въꙁглаголааше, въꙁглаголаше | въꙁглаголааше, въꙁглаголаше | въꙁглаголаахомъ, въꙁглаголахомъ, въꙁглаголаахомь, въꙁглаголахомь, въꙁглаголаахом, въꙁглаголахом | въꙁглаголаашете, въꙁглаголашете, въꙁглаголаасте, въꙁглаголасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
въꙁглаголаахѫ, въꙁглаголахѫ, въꙁглаголаахѹ, въꙁглаголахѹ | въꙁглаголааховѣ, въꙁглаголаховѣ | въꙁглаголаашета, въꙁглаголашета, въꙁглаголааста, въꙁглаголаста | въꙁглаголаашете, въꙁглаголашете, въꙁглаголаасте, въꙁглаголасте |
въꙁглаголат
-въꙁглаголѭ
-въꙁглагол҄еш
св
1. Заговоря, проговоря
ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ. ѩꙁкꙑ въꙁглаглѭтъ новꙑ
М
Мк 16.17А
тъгда вьꙁглетъ къ німъ гнѣвомъ своімъ. ѣростьѭ своеѭ съмѩтетъ ѩ. аꙁъ же поставленъ есмъ цръ отъ него
СП
2.5
їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль. ѹста їмѫтъ ї не въꙁглѭтъ. о їмѫтъ ї не вдѩтъ
СП
113.13
ꙇ наплъншѧ сѧ дха ста. въꙁглашѧ нѣм ѩꙁꙑкꙑ. ꙇ прьствовашѧ
СЕ
62а 12
2. Кажа, изрека, изговоря нещо
тъ мьнѣ ꙁаповѣдь дастъ. то рекѫ то въꙁглѭ
М
Йо 12.49
З
аще проповѣдано бѫдетъ евⷢ҇а се. въ всемь мрѣ вьꙁглетъ с. же твортъ въ памть еѧ
СК
Мт 26.13
къто въꙁглетъ сілꙑ гнѩ
СП
105.2
Срв.
С486.23
С489.26—27
~сѧ
страд
въꙁглаголат на кого
κατηγορέω τινός, λαλέω κατά τινος
Кажа нещо против някого, обвиня
ꙇ въпросшѧ глѭще. аще достотъ въ соботѫ цѣлт. да на нь въꙁглѭтъ
М
Мт 12.10
З
ꙇ наꙁраахѫ . аще въ соботѫ сцѣлтъ і. да на нь въꙁглаголѭтъ
М
Мк 3.2
З
А
СК
наѧсѧ кънжънц фарсѣ ... лаѭще его ѹловт нѣъто отъ ѹстъ его. да на нь вьꙁглаголѭтъ
М
Лк 11.54
З
въꙁглашѩ на мѩ ѩꙁꙑкомъ льстівомъ
СП
108.2
въꙁглаголат неправьдѫ
λαλέω ἀδικίαν
Обидя, похуля
доколѣ грѣшьніці въсхвалѩтъ сѩ. провѣштаѭтъ і въꙁглаголѭтъ неправъдѫ
СП
93.4
хѹлѫ въꙁглаголат
Похуля, оклеветя
тѫ же мѹ хѹлѫ въꙁглаголавъшѹ о стнѣ. раслабѣ мѹ абь тѣло
С
563.22
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
λαλέω
Нвб
Срв
глаголя
ОА
ВА
РБЕ