Исторически речник
въꙁвест  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въꙁвествъꙁведѫ, въꙁведѹвъꙁведешвъꙁведетъ, въꙁведеть, въꙁведетвъꙁведемъ, въꙁведемь, въꙁведем, въꙁведемовъꙁведете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въꙁведѫтъ, въꙁведѹтъ, въꙁведѫть, въꙁведѹть, въꙁведѫт, въꙁведѹтвъꙁведевѣвъꙁведетавъꙁведетевъꙁведвъꙁвед
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въꙁведѣмъ, въꙁведѣмь, въꙁведѣмвъꙁведѣтевъꙁведѣвѣвъꙁведѣтавъꙁвѣсъ, въꙁведохъ, въꙁвѣсь, въꙁведохь, въꙁведохвъꙁведе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въꙁведевъꙁвѣсомъ, въꙁведохомъ, въꙁвѣсомь, въꙁведохомь, въꙁведохом, въꙁведохмꙑвъꙁвѣсте, въꙁведостевъꙁвѣсѧ, въꙁведошѧ, въꙁведошѫ, въꙁведоша, въꙁведоше, въꙁведохѫвъꙁвѣсовѣ, въꙁведоховѣвъꙁвѣста, въꙁведоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въꙁвѣсте, въꙁведостевъꙁведѣахъ, въꙁведѣхъ, въꙁведѣахь, въꙁведѣхь, въꙁведѣах, въꙁведѣх, въꙁведѧхъ, въꙁведѧхь, въꙁведѧхвъꙁведѣаше, въꙁведѣше, въꙁведѧшевъꙁведѣаше, въꙁведѣше, въꙁведѧшевъꙁведѣахомъ, въꙁведѣхомъ, въꙁведѣахомь, въꙁведѣхомь, въꙁведѣахом, въꙁведѣхом, въꙁведѧхомъ, въꙁведѧхомь, въꙁведѧхомвъꙁведѣашете, въꙁведѣшете, въꙁведѣасте, въꙁведѣсте, въꙁведѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въꙁведѣахѫ, въꙁведѣхѫ, въꙁведѣахѹ, въꙁведѣхѹ, въꙁведѧхѹвъꙁведѣаховѣ, въꙁведѣховѣ, въꙁведѧховѣвъꙁведѣашета, въꙁведѣшета, въꙁведѣаста, въꙁведѣста, въꙁведѧставъꙁведѣашете, въꙁведѣшете, въꙁведѣасте, въꙁведѣсте, въꙁведѧсте
въꙁвест -въꙁведѫ -въꙁведеш св 1. Изведа, отведа нагоре; възведа тогда с въꙁведенъ бꙑстъ дхомь въ пѹстꙑн҄ѭ. ꙇскѹст сѧ отъ непрѣꙁн З Мт 4.1 А СК поѩтъ с петра  ѣкова  оана братра его. ꙇ вьꙁведе ѩ на горѫ вꙑсокѫ еднꙑ М Мт 17.1 ЗI А повелѣ анѳупатъ сънемъше  отъ сковрадꙑ. мало вьнѣ вьс на хлъмъ въꙁведъше. меемъ главѫ мѹ отъсѣшт С 118.30  вдꙙтъ лежꙙшта нꙁъ. въꙁведъшааго вьсꙙ горѣ С 456.2 Образно. варішѩ мѩ въ день оꙁълобленьѣ моего.  бъстъ гь подьѩтель моі.  вьꙁвед (вм. вьꙁведе, Север., с. 19, бел. под линия) мѩ на шіротѫ. ꙁбаві мѩ ѣкѫ въсхотѣ СП 17.19 гь въꙁведе отъ ада дшѫ моѭ. спаслъ мѩ есі отъ ніꙁъходѩштіхъ въ ровъ СП 29.4 гі вꙿседръжтелю ... ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ. ꙇ вꙿсѣка прѣстоѣнѣ. протвьна. ꙇ ꙁ вьсѣкоѩ мѫкꙑ. ꙇ вьꙁвед  на дховънꙑ тво жвотъ СЕ 56а 18 2. Насоча, обърна нагоре [очи]; издигна, повдигна [очи] въꙁведъше же о сво не вдѣшѧ нкогоже токъмо са едного М Мт 17.8А а мꙑтарь ꙁ далее стоѩ. не хотѣаше н ою въꙁвест на небо М Лк 18.13 З А СК вьꙁвѣсъ о мої въ горꙑ. отънѭдѣже прідетъ помошть моѣ СП 120.1 кꙿ тебѣ вьꙁведохомъ о наш жвѫштѹѹмѹ на небес С 75.16 Срв. СП122.1 3. Вдигна от легло, излекувам гі схе бже нашъ ... ѡтърн отъ нхъ врѣдъ сѫще вь нхъ. ꙇ отъ одръжѧщхъ болѣꙁне. ꙇ отъ скръбе вьꙁвед СЕ 28а 25—28b 1 4. Въздигна, издигна; възвися моⷧ҇ ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго. въꙁмогѫщааго. ꙇ еже вьꙁвест сѧ дхомь стꙑмь рⷩ҇ъцю. се (!) тѣхъжꙿде СЕ 36а 13 дьньсь ловѣьско стъство. отъ дꙗволꙗ протвъства свободвъ. на прьво добрород вьꙁведе С 490.7 Повиша, произведа [в чин, сан и под.]. тае ѹдвъше сꙙ вьс. вьсѣмъ ѹправьнмъ го. ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ. на наꙙлъно свѣштло свѣштѫ С 277.7 въꙁвест сѧ М З А СК СП СЕ С Гр ἀνάγω ἀπάγω ἐπανάγω συνάγω ἐξάγω ἕλκω αἴρω ἐπαίρω ἀνατείνω ἀναφέρω ἐπιβιβάζω ἀναβιβάζω ἐκβάλλω вьꙁвест Нвб възведа ОА ВА Бот НТ НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ