Исторически речник
въглашень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
въглашен, въглашеньвъглашенꙗ, въглашена, въглашеньꙗвъглашеню, въглашенѹ, въглашеньювъглашенмь, въглашеньмь, въглашенмъ, въглашеньмъ, въглашенмь, въглашенмъвъглашен, въглашень, въглашенвъглашенꙗ, въглашена, въглашеньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
въглашен, въглашень, въглашеневъглашенмъ, въглашеньмъ, въглашенмь, въглашеньмь, въглашенмъ, въглашенмь, въглашеномъ, въглашенамъвъглашен, въглашень, въглашен, въглашенмвъглашенхъ, въглашеньхъ, въглашенхь, въглашеньхь, въглашенхъ, въглашенхьвъглашен, въглашеньвъглашеню, въглашенѹ, въглашенью
NnDu
въглашенма, въглашеньма, въглашенма, въглашенма
въглашень -ꙗ ср Поучение, наставление дѣѣш рее оте повел да вьстанетъ лаꙁарь. дѣѣш рее отье повел сьмрьт послѹшат мене ... нъ окръсть стоѧштааго сего народа дѣл҄ма рѣхъ да раꙁѹмѣѭтъ вьс ꙗко тꙑ мꙙ пѹст. нкакоже нѣстъ бꙑвъше се ѹдо нъ въглашен пршъдъшмъ С 309.26 Изч С Гр κατήχησις въглашен Нвб Срв [о]глашение ЕтМл