Исторически речник
въ  
въ предл I. С вин. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на пространство, място, към вътрешността, към пределите на което е насочено действието: в ісъ ... прде въ отеьстве свое М Мк 6.1 З осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ М Лк 14.5 З А СК ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ море М Мк 5.13 З вьнде ное въ ковьегъ М Лк 17.27 З ꙇ бꙑстъ ѣко прблж сѧ въ втъфаћѭ  втанѭ. къ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 19.29 З г съ тобоѭ готовъ есмъ  въ темьнцѫ  въ съмръть т М Лк 22.33 З ꙇ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огньнѫ М Мт 13.42 З А У егда же пакꙑ въводтъ пръвѣнъца въ въселеннѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 9 отꙑмеші дхъ іхъ ї щеꙁнѫтъ.  въ пръстъ своѭ въꙁвратъ сѩ СП 103.29 въ деснцѭ емѹ вьдѣшѧ трьсть СЕ 50а 3 бѣ бо ѹбо ꙁашъло въ адъ правьдно сльньце С 453.21 вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ С 218.16 вовода же вьсѣдъ въ корабь хотѣаше прѣт къ антнопол҄ С 150.13 вь сꙙ бо пршьдъ. вь клѣтъкѫ вьлѣꙁе своѭ С 523.10, 11 вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ С 560.23 С разпределително значение: в, на. въ ньже колжъдо градъ л вь весь вьндете. ꙇспꙑтате М Мт 10.11 З не въ дномъ мѣстѣ сꙙ ꙁатворьше. нъ въ многа мѣста сѫште С 94.24 b) При отвлечени понятия — означава област, в чиито предели прониква действието: в помолте сѩ да не въндете въ напастъ М Лк 22.46 З СК бѫдѫ ѩда его вь пагѹбѫ СП 108.13 гі слъ бже левъ. і вꙿсѣко славѣ. і прм . въ ѹꙙсте. іꙁбъранꙑхъ твохъ СЕ 101b 9 еднꙑ ловѣколюбьць. хотꙙ вьсꙙ ловѣкꙑ сьпаст  въ раꙁѹмъ стнꙑ прт С 502.29 акꙑ дѣтштъ отъ дьꙗвола ꙁапꙙтъ въ послѣдьнѫѭ погꙑбѣль сьндохъ С 525.1 їѡсфъ въ дръꙁновен же къ платѹ похвальнъ С 454.1 c) За означаване на психическо състояние, в което се намира или изпада някой: в добрꙑ рабе ... вьнд вь радость г твоего М Мт 25.21 З А СК еда ꙁабѫдетъ поміловаті бъ. л ѹдръжітъ въ гнѣвъ своі штедротꙑ своѩ СП 76.10 сѣвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ СП 125.5 Срв. С364.17 аще кꙿто братра своего въ гнѣвъ проклънетъ. ꙇ пакꙑ вьꙁлюбтъ. ж҃ денъ да покаетъ сѧ СЕ 104b 16 благословьнъ пршъдꙑ въ сьмѣрен С 326.24 паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадахомъ С 522.22 d) При означаване на време — момента, периода или срока, в който се извършва действието: в, по време на ꙇ се елсаветь ѫжка твоѣ. ꙇ та ꙁаѧтъ сна въ старость своѭ М Лк 1.36 З А ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта къ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А СК въ етврътѫѭ же стражѫ нощ. ꙇде къ нмъ съ ходѧ по морю М Мт 14.25 З А въ конць о ꙁмѣнѹѭщіхъ сновъ корѣовъ СП 44.1 егоже юдѣ съвлѣшѧ. ꙇ пргвоꙁдшѧ  на распонѣ. вь девѧтъ асъ СЕ 50а 18 аћл бо прдѫ папсаѭще (!) сповѣдане твое се. егоже маш ꙇстꙙꙁанъ бꙑт. во въторое пршестве га нашего сха СЕ 87b 5 дъвѣ жрътвѣ. въ тъ вееръ дѣашете сѧ К 13b 11 Срв. С450.19 онъ же бьдѣ въ вьсѫ ношть.  вьнеꙁаапѫ вьꙁбѹд нꙑ С 79.17 вьꙁвѣст же  къ старѣшнѣ мъ. же бѣ въ то врѣмѧ старѣшна араномъ. менемъ дмофлъ сце глагола С 200.2 аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ емѹ С 205.21 въ сѫботѫ же  вь недел҄ѫ прьвѣ вьсѣхъ въхождааше вь цръкꙿве С 285.9 свꙙтꙑ отꙿць нашъ сава въ мрѣ ѹсьпе. мѣсꙙца дек҄ꙙмбра въ е҃ С 295.9 гоже цѣсарьство не прѣходтъ нъ прѣбꙑваатъ въ вѣкꙑ С 268.2 постраждамъ. въ днъ асъ. да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ С 256.1 ꙗко камꙑ велкъ мꙙ хотѣ погнест. поваѭштѹ м въ прѣпладьн подь н҄мъ С 276.2 она же ꙗдꙿш помльа въ малъ асъ.  потомъ наꙙ крат С 516.4 н хлѣба вьꙁꙙт въсхотѣ. понѣ вь днъ дьнь довьлѣѭштъ на пштѫ С 547.7 ръпанѣ вьсе водѣ прспѣшꙙ нѣц вь самъ ꙁно С 549.21 e) При означаване начина на действие: в, на, с ꙇродъ ...  хранѣаше . ꙇ послѹшаѩ его мъного творѣше. ꙇ въ сласть его послѹшааше М Мк 6.20 З А ꙇже аште прметъ отроѧ се въ мѧ мое мѧ премлетъ М Лк 9.48 З беꙁдъна беꙁдънѫ пріꙁꙑваетъ въ гласъ хлѩбеі твоіхъ СП 41.8 поꙁнахъ гї ѣко правъда повелѣніѣ твоѣ. ї въ їстінѫ съмѣрлъ мѩ ес СП 118.75 ꙇ твортъ ппъ молтвѫ сѭ въ танѫ СЕ 11а 5 пакꙑ ꙁаклнаѭ васъ. въ імѧ га нашего сха СЕ 59b 4 вѣрѹемъ псанью. ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца  сна ꙇ стааго дха. отъмꙑваемъ же пакꙑ грѣхꙑ отъ себѣ СЕ 67b 8 блѫдьнкъ сꙑ ... вдꙙ ловѣьскꙑ. добрꙑѧ женꙑ  дьштер. тѣмь похотꙙ  вь лце бесѣдѹѧ мъ.  съвъкѹплѣѧ сꙙ сь нм. прѣврат ѧ ст ї акꙑ бога С 7.20 праꙁдьнъствѹмъ ѹбо вь сласть  цѣломѫдрьствьно С 479.10 При означаване на събиране, свързване след глаголи за съединяване: в, на. съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ. ѣко съжешт ѩ М Мт 13.30 З А У хотѣаше с ѹмьрѣт ... нъ ꙇ да ѧда бжѣ растоенаѣ съберетъ въ едно М Йо 11.52 З А аште  на р҃ хъ раꙁдѣлш. свого смене не ꙁлаꙁꙙтъ. аште въ дꙿно сьбереш м҃.  тако прѣбꙑваѭтъ по естъствѹ огн҄ьнѹѹмѹ С 95.1 f) При означаване на мярка, на количеството или размера на нещо: с, на, в вь нюже мѣрѫ мѣрте намѣртъ сѧ вамъ М Мк 4.24 З да въселѫ сѩ въ домъ гнъ въ длъготѫ дьнь СП 22.6 гі бже ... напоіші нꙑ слеꙁъ въ мѣрѫ СП 79.6 положшꙙ на мѣстѣ. наротѣ. дъвою пъпьрштѹ въ дал҄ꙙ отъ рмъска града С 185.13 бѣахѫ бо въ шротѫ пꙙт лакътъ. а въ длъготѫ два десꙙт т пꙙт лакътъ С 230.11, 12 да вь мѣрѫ вьсе творш С 496.30 вь срѣдѫ страданꙗ отъвръгошꙙ сꙙ С 85.24 g) За означаване на цел и предназначение: за, в, на покаж сѧ архереов  нес даръ же повелѣ мос въ съвѣдѣне мъ М Мт 8.4 З А СК се женхъ грѧдетъ. ꙇсходте вь сърѣтене его М Мт 25.6 З А СК вьс бо с отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ бжѩ М Лк 21.4 З въ работѫ проданъ бꙑстъ їосіфъ СП 104.17 положілъ нꙑ есі въ прѣканіѣ (!) сѫсѣдомъ нашімъ СП 79.7 сърерба своего не дастъ въ ліхвѫ СП 14.4 ї дашѩ въ ѣдъ моѭ ꙁлъь СП 68.22 блв раба твоего сего. егоже прꙁъва деснца твоѣ. въ дховънꙑѩ бракꙑ СЕ 94b 24 ѹкрѣп  въ брань невдмааго врага СЕ 95а 4 стт ꙇꙁвол агнець. ꙇже прведе авелъ во вꙿсѣсъжагаемаа СЕ 16b 6 повелѣвъ ꙁем творт плодъ. вь веселе  пщѭ нашѭ ... блгов СЕ 13а 12 ꙁмурнѫ  въ погребеніе.  алꙿгꙋ прмьтъ С 451.26 Срв. К14а 13 прѣдълежтъ вамъ ... жъръше богомъ вь санꙑ  вь ьст достономъ бꙑт С 70.3 2. За обектни отношения a) При означаване на лицето или предмета, в които прониква действието: в вьсѣко еже ꙁ вънѹ въходтъ въ лвка. не можетъ его оскврънт М Мк 7.18 З тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сꙙ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола СЕ 56а 13 b) За посочване на резултатите от превръщането, от преминаването в друга форма — след глаголи със значение ’превръщам, преобразувам’: в, на егда пѧть хлѣбъ прѣломхъ вь пѧть тꙑсѫщь М Мк 8.19 З правраті въ кровъ рѣкꙑ іхъ СП 77.44 Срв. СП104.29 правратішѩ сѩ въ локъ (!) раꙁвраштенъ СП 77.57 положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа.  ꙁемлѭ беꙁводьнѫ вꙑсходіща водънаа СП 106.35 бже нашъ. прѣложе пр мосѣ. водѫ горькѫѭ ... въ сладъкѫѭ СЕ 6b 8 Срв. СЕ20b 16 овѣмъ бо ꙗв сꙙ въ ꙁлато прѣложь сꙙ.  богатьство обѣштаваѧ С 7.28  аб ꙁде бѣсъ.  прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ С 173.23 посъланъ бꙑстъ гаурлъ къ дѣвц. да неьсть женьска родѹ. вь ьсть обраттъ С 244.10 c) За посочване на обекта, към който е насочено действието или който се засяга от него при глаголи със значение ’удрям, допирам’ и под.: в, на, по, до  наьнете вънѣ стоѣт.  тлѣшт въ двьр М Лк 13.25А, СК аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 З  коснѫвъ въ ѹхо его сцѣл  М Лк 22.51 премꙑ копе бодѫщее въ паꙁѹхѫ твоѭ. съкрѹшлъ ес вꙿсѣ ѫрѫжѣ слънꙑхъ СЕ 29а 2 бꙗше вь прьс своѧ С 524.26 d) За означаване на това, с което някой или нещо е облечен, обвит, ограден: в, с лвкъ же еднъ ... облааше сѧ въ порфѵрѫ. і вѵсонъ М Лк 16.19 З А СК  сънемꙑ обтꙑ въ плаштанцѫ. ꙇ вълож въ гробъ М Мк 15.46 З А въ то одеждемъ с СК Мт 6.31 гда бо ѹꙁьртъ богатааго ѹбогꙑ. въ многоцѣннѫ одеждѫ одѣна. ѹстрѣл҄енъ бꙑстъ пеальѭ С 492.28 Образно. обѹ ноꙁѣ его въ ѹготованое евћле мрѹ СЕ 94а 4 въ отьѫ добрость бѣ облѣенъ С 365.8 e) За посочване на обекта при глаголи със значение ’вярвам, надявам се’ и под.: в, на сътвор наѧтокъ ꙁнаменемъ съ ... ꙇ вѣровашѧ во нь ѹенц его М Йо 2.11 З не въ лъжѫ клънеш сѧ М Мт 5.33 клѩтъ сѩ гь дадѹ вь рѣснотѫ СП 131.11 вѣрѹѧ вь мꙙ аште ѹмьретъ жвъ бѫдетъ С 75.24 кръстꙗна свѣ  въ хрстоса мавѣ надеждѫ С 181.13 f) За означаване на средата от хора, в която попада или се причислява някой: всред, между ће о въпадъшмъ въ раꙁбонкꙑ М 76b 15 Срв. З129b 19 лкъ еднъ ... въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде. же ... отдѫ. оставльше елѣ жвъ сѫштъ М Лк 10.30 З А СК  плѣнен бѫдѫтъ въ ѩꙁꙑкꙑ вьсѧ М Лк 21.24 З моⷧ҇ бꙑвⷿ҇ащ. аще кꙿто кръщенѣ своего отъвръгъ сѧ въ поганꙑ ... покаетъ сѧ СЕ 23а 5  въьт мꙙ вь н҄ꙙ С 78.21 въ омъство въьтен бꙑшꙙ С 84.29 въсхотѣ блаженꙑ сава поставт  въ санъ цръкъвънꙑ С 285.28  вь лкъ твохъ дрѹгъ вьрꙙд С 507.18 g) За означаване на отношение [главно враждебно] към някого: спрямо, срещу г коль кратꙑ съгрѣштъ братръ мо въ мѧ М Мт 18.21 З седморцеѭ дьнемъ съгрѣштъ въ тѧ М Лк 17.4 З СК аще кꙿто самъ вꙿ сѧ блⷣ҇ѫ творⷮ҇. лⷮ҇ѣ да покаетꙿ с СЕ 103а 4 II. С мест. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на пространство, място, където се намира нещо или се извършва действието: в къшнѣаше тъ въ цръкъве М Лк 1.21 З А древле ѹбо въ врѣтшт  попелѣ сѣдѧште покаал сѧ бꙑшѧ М Лк 10.13 З ꙇ глаше о немь. вьсѣмъ аѭштмъ ꙁбавленѣ въ мѣ М Лк 2.38 З А СК мѫжъ еднъ отъ града ... въ храмѣ не жвѣаше. нъ въ гробѣхъ М Лк 8.27 З А СК вьꙁгра сѧ младьнецъ радоштам въ ѫтробѣ мое М Лк 1.44 З А СК не оставіші дшѩ моеѩ въ адѣ СП 15.10 обрѣтомъ ѭ въ полхъ дѫбравꙑ СП 131.6 се бо въ отшь прѣстотъ хъ СЕ 84b 3 мⷧ҇о нⷣ҇а прнесеноⷨ҇ вь нослⷯ҇ѣ СЕ 39а 21 блгв ... въ храмѣ семь СЕ 14b 23 пакꙑ въ калѣ калѣетъ сѧ СЕ 70а 12 доб хсов раб. съ ѹпъванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ С 98.11 тѹ реміа ꙗко въ ꙗмѣ тньнѣ въ адьстѣамь гробѣ.  сьмрьтьнѣѣмꙿ стьлѣн. тѹ въ рѣвѣ адьстѣѣмь лежтъ їѡна С 460.30, 461.1, 2 вь тѣхъ же мѣстѣхъ раꙁбонц нѣц таѧште сꙙ. ꙗко мѣньꙗ обл бѣаше въ манастꙑр С 557.23, 25 нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.25 ѹстраꙗѭ тꙙ ѹже въ ра С 470.2 прготов отроковцѫ сь матерьѭ ѧ въ кръгꙑꙁѣ (!) С 519.26 дъва потана ѹенка. съкрꙑтъ їсѹса въ гробѣ грꙙдета С 453.27 Срв. К14b 39 не вьꙁꙙшꙙ масла въ сьсѫдѣхъ свохъ С 368.30 ловѣколюбвꙑ же бъ. не опалмꙑ ѧ съблюде. въ пламен огньнѣмь С 565.28 прде въ ерѹсалмъ.  прѣбꙑвъ въ гостньнц С 282.15 За означаване на условията, при които се извършва действието, изразени най–често чрез абстрактни съществителни имена: в, сред. вꙑ же есте прѣбꙑвъше съ мъноѭ въ напастехъ мохъ М Лк 22.28 З да аще нꙑ дестъ день съмрътьнꙑ въ грѣсѣхъ. то въскѫѭ сѧ  родл бѫдемъ СЕ 71а 5 да не ꙁадетъ сльнце вь гнѣвѣ вашемъ С 357.8 вдѣвъша ѧ въ мноꙁѣ скръб сѫштꙙ ... наꙙста ѹвѣштават ѧ С 255.27 За означаване на състояние: в. ꙇ жена сѫшт въ тоен кръве ... ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт М Лк 8.43 З А СК b) За означаване на място, където е насочено действието: в ꙇ полож  вь ѣслехъ. ꙁане не бѣ ма мѣста въ обтѣл М Лк 2.7 З А СК ꙇ повръгъ съребро въ цркве отде М Мт 27.5 З А СК нктоже ѹбо свѣтлънка въжегъ въ съкровѣ полагаатъ М Лк 11.33 З множаш же хъ въ дѹнавѣ бѣжꙙште стопнѫше С 197.10 въ коемъ мѣстѣ плъꙁааше дхъ. окꙑ ꙁмꙗ вьгнѣждаѧ сꙙ вь н҄емь С 567.13, 15 c) За означаване на областта, кръга на проява и разпространение на някакво действие или свойство: в слово хво да (въ)селѣетъ сѧ въ вꙑ ... ѣко  прѣмѫдрост ѹѧщ(е)  накаꙁаѫще себе. въ псалмѣхъ  пѣнхъ Е 22б 13 подвꙃаѭште сѧ ... л въ штѹждхъ въведен. л въ въꙁдрастен сла съ(въ)ꙁдрьжьнкꙑ. л въ нѣхъ таковꙑхъ дѣлѣхъ ... въ рет спадаѭтъ ЗЛ IIа 19, 21 неправьдѫ аще поꙁърѣахъ въ срдці моемъ. не ѹслꙑші мене гі СП 65.18 ѹтвръді мѩ въ словесехъ твоїхъ СП 118.28 поідѫ въ рѣснотѣ твоеі СП 85.11 глѩ стінѫ въ сръдьці своемъ ... не подвіжітъ сѩ въ вѣкъ СП 14.2 бѫд срце мое непороьно въ оправъданїхъ твоїхъ СП 118.80 ꙇꙁбꙑтъьствѹемъ. во вꙿсѣкомь дѣлѣ блаꙁѣ СЕ 15b 21 гі бже нашъ вѣрънꙑ въ обѣтовань твоемь. ꙇ нераскааненъ въ вꙿсѣхъ дарохъ твохъ СЕ 98b 18, 20 мѹденъ сꙑ въ гнѣвѣ ... вьꙁврат ѣрость твоѭ отъ мꙿне СЕ 78а 1 въ глѫбнѣ нераꙁѹмьꙗ плаваахѫ С 401.3 гь сленъ  крѣпъкъ  непобѣдмъ въ бранехъ С 466.30 d) За означаване на времето, когато се извършва нещо: в, през, в продължение на не дъвѣ л на десѧте годнѣ есте въ дьн. аште кто ходтъ въ дьне не потꙑкнетъ сѧ М Йо 11.9 З А СК аꙁъ бо есмъ старъ  жена моѣ ꙁаматорѣвъш вь дьнехъ свохъ М Лк 1.18 З А се анћлъ гнь вь сьнѣ ѣв сѧ емѹ А Мт 1.20 СК ї въведе ѩ облакомь въ дьне СП 77.14 кажетъ ꙗко въ ношт въстан бѫдетъ С 372.16 тꙑ длъжънъ м с въ сво жꙁн многꙑ длъгꙑ С 393.28  съповѣдаста ... ꙗже вдѣста въ ношт С 536.19 вь днехъ же тѣхъ наꙙшꙙ страннї прходт къ обтѣл го С 548.24 то прдѫ т вь сьнѣ С 299.18 вдѣахѫ бо мѹ ... лце въ старост весело С 47.30 жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ С 108.12 e) За означаване начина на действие: с, чрез, посредством с въ пртъахъ глахъ вамъ М Йо 16.25 З А СК їсповѣдате сѩ гю въ гослехъ. во псалътꙑрі десѩтьстрѹньнѣ поіте емѹ СП 32.2 вь дѣлѣхъ рѫкѹ своею ѹвѩꙁе грѣшьнікъ СП 9.17 вънідѣте въ врата его въ сповѣданіхъ. въ дворꙑ его въ пѣніхъ СП 99.4 дажд емѹ ѹгодт тебѣ. дѣлꙑ благꙑ ѣже ѹготовалъ ес ходт вь нхъ СЕ 8а 23 въ съмꙑслѣ жвꙑ. не въꙁвела сꙙ цръскоѭ ьстѭ С 360.17 За посочване на това, съгласно с което се върши действието: според, по, съобразно с. не съхранішѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті СП 77.10 f) За означаване на причина: за, заради вь емъ гꙑбѣль с хрꙁмънаѣ бꙑстъ М Мк 14.4 З молѭ вꙑ ... достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте СЕ 105b 12 2. За обектни отношения a) При означаване на лице, което е обхванато или в което се проявява действието: в мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть о іꙁвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ М Лк 1.1 З А тъ ѹготова правꙑнѭ сѫдъ. і правъдѫ въ ѣковѣ сътворі СП 98.4 вь дѣвѣ прѣстѣ. стꙑмь дхомь. бесѣмен ꙁаѧтъ сѧ СЕ 67а 18 b) За посочване на място между други хора: между, сред тако сътвор мьнѣ гъ ... прꙁьрѣ. отъѩт поношене мое въ лвцѣхъ М Лк 1.25А блгсна тꙑ въ женахъ М Лк 1.42 З А СК нъ іже аще хощетъ вѧшт бꙑт въ васъ. да бѫдетъ вашъ слѹга М Мт 20.26 ꙇ се анћлъ гнь ста вь нхъ М Лк 2.9 З А СК промье сѧ слово се въ іюдехъ до сего дне М Мт 28.15 З А СК по вьсѧ дьн бѣхъ въ васъ М Мк 14.49 З ꙇ скаашете его въ рожден. ꙇ въ ꙁнані М Лк 2.44 З А СК положлъ нꙑ есі въ прітъѭ въ ѩꙁꙑцѣхъ. покꙑванье главꙑ въ людехъ СП 43.15 бꙑхъ ѣко ловѣкъ бес помошті ѹ [вм. въ, Север., с. 207, бел. в Индекса] мрътвꙑхъ свободь СП 87.5 нктоже въ цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт С 238.9 стъ покаан прѣпрость въ гражданехъ вьꙁскамо С 362.22 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ ТФ СС К С Х Р Г ЗЛ Вар БН В КН МН П5 П10 П11 Пр РН1 СН Гр εἰς ἐν [ἐν] ἐπί [ἐπι] κατά [κατα] πρός [προσ] παρά [παρα] περί [περι] ἐντός διά μετά [μετα] ὑπό [ὑπο] σύν ἐκ ἀπό διατηρέω вь в вꙑ во ѹ Нвб в, във ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА вав ДА во МлБТР ДА вов МлБТР ДА