Исторически речник
врѣщ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
врѣщ*врьхѫ*врьшеш*врьшетъ*врьшемъ*врьшете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
*врьхѫтъ*врьшевѣ*врьшета*врьшетеврьс, връсврьс, връс
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
врьсѣмъ, връсѣмъ, врьсѣмь, връсѣмь, врьсѣм, връсѣмврьсѣте, връсѣтеврьсѣвѣ, връсѣвѣврьсѣта, връсѣтаврьхохъ, врьхохь, врьхохврьше
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
врьшеврьхомъ, врьхомь, врьхомврьхостеврьхошѧ, врьхошѫ, врьхоша, врьхошеврьховѣврьхоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
врьхосте*врьшаахъ*врьшааше*врьшааше*врьшаахомъ*врьшаашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*врьшаахѫ*врьшааховѣ*врьшаашета*врьшаашете
врѣщ -врьгѫ -врьжеш св Хвърля, метна аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁьм е  връѕ отъ себе. добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI, ЗП. Срв. Мт 5.29 М;Мт 5.30 М вьꙁѧсѧ же камене да връгѫтъ на нь М Йо 8.59 З А ꙇже васъ беꙁ грѣха естъ прѣжде връѕ камень на нѭ М Йо 8.7 З добрѣе мѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ. въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ връженъ въ море. неже да съблажнѣетъ З Лк 17.2 вьꙁьмъ камꙑкъ. връже да ѹдартъ дꙿного отъ стꙑхъ С 74.13 въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго С 558.1 Изч М З А ЗП С Гр βάλλω ῥίπτω φέρω Нвб връгам диал остар Дюв НГер ДА въргам диал МлБТР ЕтМл ДА