Исторически речник
врѣдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
врѣдтврѣждѫ, врѣждѹврѣдшврѣдтъ, врѣдть, врѣдтврѣдмъ, врѣдмь, врѣдм, врѣдмоврѣдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
врѣдѧтъ, врѣдѧть, врѣдѧтврѣдвѣврѣдтаврѣдтеврѣдврѣд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
врѣдмъ, врѣдмь, врѣдмврѣдтеврѣдвѣврѣдтаврѣдхъ, врѣдхь, врѣдхврѣд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
врѣдврѣдхомъ, врѣдхомь, врѣдхом, врѣдхмꙑврѣдстеврѣдшѧ, врѣдшѫ, врѣдша, врѣдше, врѣдхѫврѣдховѣврѣдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
врѣдстеврѣждаахъ, врѣждахъ, врѣжахъ, врѣждаахь, врѣждахь, врѣжахь, врѣждаах, врѣждах, врѣжахврѣждааше, врѣждаше, врѣжашеврѣждааше, врѣждаше, врѣжашеврѣждаахомъ, врѣждахомъ, врѣжахомъ, врѣждаахомь, врѣждахомь, врѣжахомь, врѣждаахом, врѣждахом, врѣжахомврѣждаашете, врѣждашете, врѣжашете, врѣждаасте, врѣждасте, врѣжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
врѣждаахѫ, врѣждахѫ, врѣжахѫ, врѣждаахѹ, врѣждахѹ, врѣжахѹврѣждааховѣ, врѣждаховѣ, врѣжаховѣврѣждаашета, врѣждашета, врѣжашета, врѣждааста, врѣждаста, врѣжаставрѣждаашете, врѣждашете, врѣжашете, врѣждаасте, врѣждасте, врѣжасте
врѣдт -врѣждѫ -врѣдш несв св 1. Нанасям телесна повреда, наранявам, увреждам ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ... ꙇ въ ркахъ ꙁмѩ вьꙁъмѫтъ. аще  съмрътъно то спѭтъ нътоже хъ не врѣдтъ М Мк 16.18А се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скоръпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага. ꙇ нътоже васъ не врѣдтъ М Лк 10.19 З А СК ꙇ повръгъ і бѣсъ по срѣдѣ ꙁде ж него. нкакоже не врѣждъ его М Лк 4.35 З А въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте. ꙇ вꙿсѣхъ стеꙁь. не дажд емѹ врѣдт плът. н ѹда н жлъ СЕ 42b 3 власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес. да не врѣдтъ сѧ ꙁмѣненемь вѣтръ СЕ 7b 11 вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.9 въвръгошꙙ  самого того стааго въ конобъ пьцьлънꙑ ... аб ꙁлꙗ сꙙ вънъ конобъ  вьсь пьцьлъ.  не пркоснѫ сꙙ мъ.  нкакоже не врѣд го н пр есомьже С 268.28 ꙁлѣꙁошꙙ же ꙁвѣр вънъ црькъве ...  вьслѣдьствовашꙙ го. н дꙿного отъ ловѣкъ врѣдꙙште С 229.18  сротоѭ дѣтшть не бѫдетъ.  ꙁ ѫтробꙑ твоеѩ ꙁдетъ.  двьр не врѣдтъ.  дѣвцеѭ пакꙑ бꙑт не погѹбш С 237.18 Образно. понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъш ска рода корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ К 10а 34 не сътвор пеал же отъ марѧ. не шт како да не тебе врѣдтъ свѣтъ С 242.30 2. Причинявам душевна мъка, страдание и под доб же мѫенкъ кодратъ рее. бꙗте ... пльт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш С 113.15—16 помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ. не обꙑкъ алъбꙑ.  врѣдтъ м дѹшѫ С 170.29  пршъдъ мѫен прімеш въ команѣхъ. нъ не бо сꙙ отъ мѫкъ. аꙁъ бо смъ съ тобоѭ.  не матъ тебе врѣдіт страхъ ловѣьскъ С 16.8—9 врѣдт сѧ М З А СК СЕ К С Гр βλάπτω ἀδικέω τραυματίζω παραϑλίβω κηλιδόω πολιορκέω πλήσσω врѣдіт Нвб вредя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА