Исторически речник
власть  
власть - ж 1. Могъщество, сила, мощ, надмощие ꙇ ѹжасаахѫ сѧ о ѹен его. ѣко съ властѭ бѣ слово его М Лк 4.32 З А і дастъ ꙇмъ власть ѧдомъ бжемъ бꙑт З Йо 1.12 блѹдѣте же еда како властъ с ваша. прѣтꙑканю бѫдетъ немощънꙑмъ Е 3а 15 дажд славѫ жвѹмѹ бѹ. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть на вꙿсѣкомь влⷣ҇аьствѣ СЕ 55а 18 онъ же властьѭ повелѣ рекъ мъ. нкомѹже отъ ловѣкъ да не творте пакост С 37.11 мрътвомъ же капштемъ не кланѣѭ сꙙ. вѣсъ не боѭ сꙙ. н тебе мѫштаго малогодънѫѭ власть С 115.22 то сѣ ѹбо лма податъ богъ. глагол҄ѫштмъ даръ. не властѭ глагол҄ѫштхъ. нъ потрѣбованꙗ дѣл҄ьма слѹшаѭштіхъ С 312.24 ꙁане л надъ властѭ постав тꙙ сьмрьт С 411.17 да власть прмемъ настѫпат връхѹ ꙁм  скорꙿп Х IАб 16 2. Право на господстване, на владеене и управляване, власт дана м естъ вьсѣка власть. на небсе  на ꙁем М Мт 28.18 З А СК бже мѣѩ власть. грѣхꙑ отъдаѣт. ꙇ дшѧ спат СЕ 25а 3 дадте же м на н҄ь власть.  покажѫ вамъ кого ьтете  кꙿто стъ богъ вашъ. да покажѫ го рьнломъ. да вждѫ може л ꙁмꙑт себе С 27.21 магнъ кꙿто вовода вьꙁемъ власть отꙿ цѣсарьскааго повелѣнꙗ С 45.17 отъдастъ мѹ вьсе то село. да бѫдетъ властѭ мѹ на манастръ С 207.5 мѫштааго власть небесꙑ  ꙁемьѭ  вьсѣцѣмъ дꙑханмь С 257.28 въ тьмнц бѣхъ. се въ цр власт жвѫ С 368.15 нь нѣстъ намъ ѹбт. не пон҄еже сьвѣтоват. нъ пон҄еже не мошт ѹже бо бѣахѫ такоѧ власт. рѹмꙑ отънꙙт С 433.14 3. Владичество, владение, царство, държава цѣсарьствѹѭштѹ дек҄ю. рмьстѣ власт ... посъла по вьсемѹ цѣсарьствѹ свомѹ ꙗкоже вьсꙙ нарцаѭштꙙѧ мꙙ хрстосово. првлѣшт на сквръноꙗден С 174.12  дошъдъшѹ повелѣню къ власт го.  прмъ кнꙙꙁъ кн҄гꙑ цѣсарꙙ. сѣдъ на сѫдшт. повелѣвааше С 174.25 сълѹ сꙙ мѫжѹ ... паснкѹ нарцамѹ строт рамѣньскѫ власть С 281.22  пръвомꙋ ѹбо своемꙋ с͠нѹ, ѡ͠ца своего ѿдасть наелꙿство. ꙁападнѹю же власть второмѹ. а же по срѣдѣ ѻбохь наелꙿство, третїемѹ Конст. 437r.21. 4. Само мн. a) Представители, органи на властта, на управата; власти егда же прведѫтъ вꙑ на соньмшта  власт  владꙑъствѣ. не пцѣте сѧ како л то отъвѣштаате М Лк 12.11 З А Млъвѣ ѹбо подвгꙿш се не малѣ тогда,  метежѹ мнѡгѹ на въсе нападшѹ, наслїю бо мнѡгѹ въставшѹ рад атекнне, срѣь рад беседїа,  ѿ власте наслїе народѡⷨ множааше се. нъ б͠голюбьꙁны ц͠рь се ѹтѡл въꙁаконвь сце Конст. 436r.15. b) В християнството — власти, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ. власт владꙑьств. господьств слъ  прѣстолъ. шестокрлатьць многоотꙑхъ С 463.17 Лкове же архаг͠гльсцї такожⷣе. херѹвім  серафім. наела  госпⷣства.  власт же  прѣстол  слы. Конст. 424r.16. ваша власть ἥ σου ἐξουσία, ἡ ὑμετέρα ἐ᾿ξουσία В обръщение към титулувано лице — Ваше господство савнъ л стъ же крьстꙗномъ ꙁастѫпꙿнкъ. спръва штемꙑ отъ вашеѧ [отъ вашеѧ] власт С 146.24 мол҄ѫ сꙙ ваше свѣтьлѣ власт. не могѫ отврѣст бесъ ѳьмьꙗна  жрьтвꙑ С 228.25 дна власть μοναρχία Вяра в единия Бог се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь  корен скопат.  пакꙑ въсадт. оборт  пакꙑ съꙁъдат. с корене скопат многобожьство. а въсадт днѫ власть С 357.16—17 подъ властѭ бꙑт βασιλεύομαι Подвластен съм, управляван съм кто с стъ. же дръꙁнѫ прѣдъ всѣм хѹлѫ мьнѣ толкѫ ꙁвѣштат. вѣдѣше бо ꙗвѣ ꙗко цръ сꙑ. подъ властѭ стъ црѹ С 360.22—23 М З А СК Б ЗП Е СЕ К С Х Гр ἐξουσία ἀρχή ἀξία αὐϑεντία τυραννίς [τὰ] δικαιώματα Нвб власт ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ