Исторически речник
втанꙗ [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
втанꙗ, втана | втанѩ, втанѧ, втанѫ, втане | втан, втан | втанѭ, втанѫ, втанѧ, втаню | втанеѭ, втанеѫ, втанеѧ | втан, втан |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
втан | - | - | - | - | - |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
- | - | - |
втанꙗ
-ѩ
ж
МИ
1. Витания — село на източните склонове на планината Елеон, на югоизток от Ерусалим [дн. El–Azarieh]
бѣ же еднъ болѧ лаꙁарь. от втанѩ. градьца марна
М
Йо 11.1
З,
А, СК, Н. Срв. С312.30
бѣ же втанѣ блꙁъ ма. ѣко пѧть на десѧте стад
М
Йо 11.18
З
А
СК
ѣко прблж сѧ въ втъфаћѭ втанѭ. къ горѣ нарцаемѣ елеонъ
М
Лк 19.29
З
ѹмомъ бꙑстромъ объхождѫ вѳанѭ
С
332.23
слꙑшꙙ бо еуагг҄елста съповѣдаѭшта. ꙗже вь вѳан бꙑшꙙ хрстосомъ дѣлеса
С
343.16
таже на грѡбь съшъⷣш лаꙁарѡвь въ вѳанїю двѣ пъпрщ ѿ града ѿстоещ • тѡплым того ѻмовш слъꙁам. прлежно помолш се, тѹ въ ме ст͠го праведнаго лаꙁара въꙁдвже храмь
Конст.
434r.19.
2. Витания — място на брега на р. Йордан, където е кръщавал Йоан Кръстител
с вь втан бꙑшѧ об онъ полъ оръдана. деже бѣ оанъ кръстѧ
М
Йо 1.28
З
А
М
З
А
СК
ЗП
Н
С
Гр
Βηϑανία. Aраб. Beiţ‘Ania’ ’дом на бедността’.
вѳанꙗ