Исторически речник
вдѣнь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
вдѣн, вдѣньвдѣнꙗ, вдѣна, вдѣньꙗвдѣню, вдѣнѹ, вдѣньювдѣнмь, вдѣньмь, вдѣнмъ, вдѣньмъ, вдѣнмь, вдѣнмъвдѣн, вдѣнь, вдѣнвдѣнꙗ, вдѣна, вдѣньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
вдѣн, вдѣнь, вдѣневдѣнмъ, вдѣньмъ, вдѣнмь, вдѣньмь, вдѣнмъ, вдѣнмь, вдѣномъ, вдѣнамъвдѣн, вдѣнь, вдѣн, вдѣнмвдѣнхъ, вдѣньхъ, вдѣнхь, вдѣньхь, вдѣнхъ, вдѣнхьвдѣн, вдѣньвдѣню, вдѣнѹ, вдѣнью
NnDu
вдѣнма, вдѣньма, вдѣнма, вдѣнма
вдѣнь -ꙗ ср 1. Виждане, гледане, наблюдаване, разглеждане вꙑ бога вдѣсте. а аꙁъ л днъ смъ не достонъ вдѣнью го С 500.1—2 отъпрьва ѹбо не вѣрѹѭштѹ господьню вьскрѣсенью. послѣжде же по вдѣн  по прсꙙжен. вѣрѹѭштѹ ха С 498.18 гробъ тъштъ жде прѣжде положена вдѣшꙙ. тѣмꙿже  веде  на вдѣн. да обомѹ бѫдета сьвѣдѣтелꙗ.  гробѹ  въскръсеню С 445.28 въ днъ дь (!) прмкр на вдѣнь ꙁждемааго дѣла. паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ С 553.10 Свиждане, среща. прспѣшꙙ нѣц вь самъ ꙁно. пршедъше на молтвѫ  цѣловань  вдѣнь стааго С 549.22 Нещо, което е видяно.  съходѧщемъ мъ съ горꙑ ꙁаповѣдѣ мъ съ глѧ. нкомѹже не повѣдте вдѣнѣ М Мт 17.9А 2. Зрение слѣпꙑмъ вдѣнье даꙗше С 480.21  даръствѹ мъ вдѣн. да прославꙙтъ сто  прѣхвально мꙙ тво С 3.28—29 3. Гледка, зрелище око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ л стонкъ слно текѫштъ. тѣмь вдѣнмъ тамо сꙙ влѣетъ С 343.6 пронесꙿшѹ се, мнѡжьства мнѡга нарѡды събраше се на вдѣнїе жводавца крⷭта Конст. 434r.1. 4. Външен вид, образ, облик, външност ꙇ бꙑстъ егда молѣаше сѧ вдѣне лца его но М Лк 9.29 З  посълавꙑ мѧ отцъ. тъ съвѣдѣтельствова о мьнѣ. н гласа его нкъдеже слꙑшасте. н вдѣне его вдѣсте М Йо 5.37 З А СК ꙁьрѧ стааго дха. вь вдѣнь голѫбн. съходѧща СЕ 3а 19—20 бѣаше же вдѣн го акꙑ мльн.  одежда го бѣла акꙑ снѣгꙿ С 444.24  вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ. мрътво же тѣлесъно вдѣн. акꙑ тнавъ калъ смрьдꙙшть рънъ С 167.21 їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ.  ꙁнца вьꙁраѧ ... въпрашат хотѣаше С 240.3 Кто съ; же въ водѣ кр͠щаемы. Емѹⷤ ѿвръꙁоше се н͠бса. на нꙿже д͠хь ѿ͠ь въ вдѣн голꙋбн сънде съ нб͠сь ИМ 165r.17. 5. Видение, съновидение, сън ꙇшедъ же не можааше глат къ людемъ. ꙇ раꙁѹмѣшѧ ѣко вдѣне вдѣ въ цркв М Лк 1.22А вѣдѫшт бѫд ꙗко аште прдеш то не маш мене вдѣт ... ждеже аште да с. то прдѫ т вь сьнѣ. то она слꙑшавъш ... прѧ авѣ вдѣн С 299.21 вдѣ вдѣн двьно. слꙑ нѣкꙑѧ съ небесъ съходꙙштꙙ С 93.2 тъгда ѹбо еѳер въставъ отъ съна.  вдѣн расѫдвъ съ вьсѣцѣмъ потъштанмъ въпрашаѧ прде въ лаврѫ отьца савꙑ С 294.19 аще бѡ вь дѣанⷯ рееть кто тѣхъ ꙁѧщны,  сїа дѣанї рад прѡсїа • Аще вдѣнїемь высѡашѫ тѣхъ,  сїѫ смь ꙋꙁрш ꙋкрашенѫ Петк. 74v.23. жвотьно вдѣнь ζωοφανής Животински образ ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ ... л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ СЕ 54а 1 М З А СК СП СЕ С Гр ὀπτασία ὅραμα ό᾿ψις ϑέαμα ϑέα εἶδος ἰδέα ϑεωρία δεῖξις [τὸ] βλέπειν ὅρασις Нвб видение ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл АР ЕтБАН РБЕ БТР ДА