Исторически речник
вдъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
вдъ, вдь | вда | вдѹ, вдов | вдъ, вдь | вда | вдомь, вдомъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
вдѣ | вде | вд, вдове | вдъ, вдь, вдовъ, вдовь | вдомъ, вдомь, вдовомъ, вдовомь | вдꙑ, вдовꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
вдꙑ, вдовꙑ, вдъм | вдѣхъ, вдѣхь, вдохъ, вдохь, вдовохъ, вдовохь | вда | вдѹ | вдома |
вдъ
-а
м
1. Образ, облик
камен сѫште. ловѣкꙑ ꙁваꙗн. въ вдъ ловѣьскъ ображен
С
177.7
вдѣхомꙑ ... нъ вдъ го беьстьнъ
С
436.7
нъ велм трѣбѣ скат ... вда смоковьнааго отъ многꙑхъ съкаꙁано. ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ. нъ не по їстнѣ ... бѣдно бо раꙁѹмѣт. въ повѣст псьменьнѣ лежꙙ ѹмъ. вь велцѣ глѫбнѣ мѣѧ
С
345.13
вдѣста нѣкого въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта многꙑ же прѣстоѧштꙙ. ѹжасъша же сꙙ вда того
С
211.17
богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степеньм ꙁаконоположен. вдъ словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста
С
277.14
Повънегда скѹст Авраама въсхотѣ богъ, же въсел сѧ съ Ісаакомь Іакѡвомь въ дѡлѡслѹжтелных стѧжанїа. тогда рее богъ: „Не сътвѡрте въсѣкь вд, въ єже покланѣт сѧ, нже на небес, нже на ꙁемл.“
ЙП
193.7.
2. Гледка
огн҄ь бо многъ ... на въꙁдѹсѣ вънѫ гласъ спѹштааше ... се слꙑшавъша ... падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа
С
211.3
3. Видение, съновидение
тъгда ѹбо еѳер въставъ отъ съна. вдѣн расѫдвъ ... вдъ отꙿцемъ повѣдавъ
С
294.21
4. Зрение, виждане
вьспꙙть влѣкѫ же сꙙ пакꙑ дѹховьнꙑмъ вдомъ
С
344.14
5. Вид, разновидност, подрод
Въ схь словесеⷯ въꙁбѹдв се доблы кѡнстантінь, вдѣ ѻбынаго своего враа стоеща, лѣьбные вды томѹ готовеща
Конст.
427r.34.
просто въсакь вдь мѹкаⷨ трьпеще
Нед.
603v.22.
Свѧщеннц людїе недоꙋмѣхомь кꙋпно; ꙁлобы вдь не быст(ь), же не съ въсѣцѣмь тьщанїемь ѡт мала даже до велка съдѣахѡмь
МИнд.1-2
349.3.
С
Гр
εἶδος
ϑεωρία
ἱστορία
ὀπτασία
Нвб
вид
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ
БТР
ДА