Исторически речник
вещь  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
вещьвещвещвещьвещьѭ, вещѭ, вещѫ, вещѧ, вещью, вещювещ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
вещвещвещь, вещ, вещевещьмъ, вещемъ, вещьмь, вещемьвещьм, вещъм, вещмвещьхъ, вещьхь, вещехъ, вещехь
NfOuNfGuNfDu
вещвещью, вещю, вещѹвещьма, вещъма, вещма
вещь - ж 1. Вещ, предмет, нещо пакꙑ амнъ гл вмъ. ѣко аште дъва отъ васъ съвѣштааше на ꙁем о вьсѣко вешт еѩже колжъдо просте бѫдетъ ма. отъ отца моего же естъ ннбсхъ М Мт 18.19 ЗI А СК дажд емѹ вꙿсѣ прошенѣ. ѣже на спне. ꙇ жвотъ вѣьнꙑ. да  вещьм ꙇ кꙑ. ꙇ аћлꙑ.  вдмꙑм ꙇ невдмꙑм. славтъ сѧ прѣстое мѧ твое СЕ 6а 3 вѣра же неспытана вещь ⷭ  нескаꙁанна.  ѿнѹдь єꙁыкѻⷨ пльтѣномь скаꙁат се не могꙋщ ИМ 166r.25. 2. Вещество, материя подобітъ сѧ і сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ небское теенье гонѧ. дівъ творітъ ѹмѹ. ꙁемлѣ вісѧшті повелѣньемь на водахъ. а тѧжъка вештъ сѫшті К 10а 5  како ꙁждѫтъ сꙙ. така ѹста рее кꙑм шарꙑ коѭ вештѭ. не нкоѭже л раꙁвѣ добротоѭ дноѭ.  кротостѭ  сьмѣренмъ С 381.30 Крⷭть же пакы ѿ ꙗковы же аще бѹдеⷮ вещ сѹщь, не прьвѣе потаете аще не крⷭтте тогѡ ꙗко л͠ка,  въньꙁте гвѡꙁдї по срѣдѣ его,  помажете єгѡ крьвїю жрьтъвною ИМ 170v.3. 3. Естество, същност, характер, природа гі вꙿседръжтелю. бже вꙑсотамъ. ое щедротамъ. бже вѣьнꙑ. прсносѫщѣ слава. непркосновенꙑ свѣте. неодръжмаа вещ. прѣстꙑ црю СЕ 21а 22 не бꙑстъ бо съмрьт раꙁдрѹшенье сьмрьть. нъ прѣмѣнілъ есі вешт. прѣдѣлъ положъ К 10b 19 вдѣхъ  море мрътво. водѫ прѣмѣн҄енѫ своѧ вешт. страхомъ бжмъ отъпадошѫ.  не могѫшт жвотъно вь себѣ кръмт С 128.24 ꙗкож (!)  прѣжде рѣхъ. н ꙁакон. ѧже рад блаꙁншꙙ.  їꙁгѹбшꙙ многꙑ.  нарцаш црꙙ. пон҄еже вештѭ н(...)тъ т ꙁакон стнн С 147.30 Нь ѽ архїереоⷨ ѹдобренїе.  мнѣ сладкаа вещ  ме іларїѻне, ꙗко мⷺе дръꙁновенїе къ б͠ѹ, съ выше наꙁра наⷭ ИМ 174v.7. 4. Дело, деяние, постъпка не прѣдьлагахъ прѣдъ оіма моіма. вешті ꙁаконопрѣстѫпьнꙑ. творѩштѩѩ ꙁаконопрѣстѫпленіе въꙁненавідѣхъ СП 100.3 хоштеші лі ѹвѣдѣті. коліко створі. да бі лѹі бꙑлъ. вьсеі флософі. вештъм. ꙇ гꙑ наѹ і. областъ дастъ емѹ надъ бѣсꙑ К 5b 4 тварь съвѣдѣтельствѹетъ. ѣже ьтѫ напсана. ꙁнаѭ вештъмі. гі помѣні мѧ въ цѣсрстві твоемь К 11b 8—9 обладаѧ вьсеѭ сѹрѭ сце къ вамъ глагол҄етъ. дъвѣма прѣдълежꙙштема вештьма ... дно ꙁволте. л отъврѣшт сꙙ ха  съ нам веселт сꙙ. лі не покорꙙште сꙙ меемъ дьнесь съконꙿат сꙙ С 59.13 тѣмже  паулъ тъ полагаѧ ѹставъ вешт. непосагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г рее же на доброобраꙁьно.  благопрлежьно къ г бе съмѫштенꙗ С 375.26 Ꙋжасн же бывше  юдесе кꙋпно сплъншє сѧ, недоꙋмѣваахѫ сѧ ѻ сълꙋьшм сѧ ѻбаⷱ ꙗко нескꙋсн  нєвѣжде сѫще сълꙋьшее сѧ ꙗкоⷤ нѣкѫѫ малѫ  ньсѡ же сѫщѫ вещь прѣꙁрѣвше, блꙁꙋ нѣгде тѫ трꙋпъ ѻнъ ꙁлѡсмрадны ꙁарнѫшѫ Петк. 79r.2. 5. Случка, събитие, произшествие понеже ѹбо мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть о ꙇꙁвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ М Лк 1.1 З А отъ вешті во тъмѣ прѣходѩштѩѩ. ото сърѩштѩ і демона полѹдьнѣего. падетъ отъ странꙑ твоеѩ тꙑсѩшті СП 90.6  да не продьл҄ѫ слова. да прдемъ вь самѫ главѫ вештї С 481.27 М З А СК Е СП СЕ К С Р ЗЛ Гр πρᾶγμα σχῆμα στοιχεῖα τὸ κατὰ φύσιν ὕλη Нвб вещ ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА