Исторически речник
вееръ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
вееръ, веерь | веера | веерѹ, вееров | вееръ, веерь | веера | вееромь, вееромъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
веерѣ | веере | веер, веерове | вееръ, веерь, вееровъ, вееровь | вееромъ, вееромь, вееровомъ, вееровомь | веерꙑ, вееровꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
веерꙑ, вееровꙑ, вееръм | веерѣхъ, веерѣхь, веерохъ, веерохь, вееровохъ, вееровохь | веера | веерѹ | веерома |
вееръ
-а
м
1. Вечер [част от денонощието]
веерѹ же бꙑ(въ)шю. гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ. прꙁов дѣлателѧ
М
Мт 20.8
ЗI
А
СК
въ вееръ же соботънꙑ. свтаѭщ въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба
М
Мт 28.1
З
А
СК
ꙇ гла мъ въ тъ день веерѹ бꙑвъшѹ. прѣдѣмъ на онъ полъ
М
Мк 4.35
З
сходъ ѹтрѹ веерѹ ѹкрасіш. посѣтілъ есі ꙁемлѩ ѹпо ѭ ѹмножілъ есі обогатіті ѭ
СП
64.10
ꙁіде лкъ на дѣло свое. на дѣланьѣ своѣ до веера
СП
103.23
дъвѣ жрътвѣ. въ тъ вееръ дѣашете сѧ. понеже і спсенье глѫ. жівꙑмъ і мрътвꙑмъ бꙑваше
К
13b 11
то кажетъ владꙑкꙑ ловѣколюбь. ꙗко прѣданнка раꙁбонка тат. толкѹ добрѹ съподоб. да до послѣдьнꙗго веера трьпꙙ мѹ прѣбꙑ
С
409.23
пꙗхѫ прходꙙшт к н҄емꙋ. въ ношт же то творааше. наьнъ ност отъ веера дож до ꙁорь
С
550.9
(сѫбот)ѫ вееръ
П7
въ етыр на десеты мⷭца пръваго. ѿ свеⷱра сънѣсте беꙁꙿкваснаа даже до д͠не двадеⷭте єдного, даже до веⷱра
ИМ
170r.8.
2.
Като нареч. По вечерно време, вечер
бьдте ѹбо не вѣсте бо когда гь домѹ прдетъ. вееръ л въ полѹношт. л въ кокотоглашене. л ютро
М
Мк 13.35
З
вееръ въдворітъ сѩ плаь. ꙁаѹтра радость
СП
29.6
аꙁъ къ бѹ воꙁьвахъ і гъ ѹслъша мѩ. вееръ ї ютро полѹдьне повѣмъ
СП
54.17
помол сѧ вееръ трщ. прѣжде прѣданѣ своего
СЕ
46b 24—25
сь гь наⷲ҇ едноѧдꙑ снъ бже. сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвь. съдраве оцѣщене
СЕ
47b 2
тае пршъдъшѹ мѹ веерꙿ. въпрашааше го. да т сꙙ то ꙁъло сътвор
С
275.29
ѡ ꙁаѹтра опеалвꙑ. вееръ же вьꙁвеселвъ. пае же не толма врѣдвъ. лмже сцѣлвъ
С
429.19
подъ вееръ
Надвечер
трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ. а водꙑ третье день
СЕ
44а 22
къ веерѹ
πρὸς ἑσπέραν
Надвечер, привечер
въведъше же ѧ нагꙑ поставшꙙ посрѣдѣ еꙁера. бѣаше же въꙁдѹхъ стѹденъ. асъ брдъкъ. къ веерѹ бо бѣаше дьн
С
76.15
на вееръ
εἰς ἑσπέραν
Надвечер
въꙁвратѩтъ сѩ на вееръ і въꙁлаѫтъ ѣко пъсъ. ї обдѫтъ градъ
СП
58.15
ютро процвьтѫ прѣідетъ на вееръ
СП
89.6
пр веерѣ
πρὸς ἑσπέραν
Привечер
і нѫждаашете і глѭшта. облѧѕ съ нама ѣко пр веерѣ естъ. ꙇ прѣклонлъ сѧ естъ юже день
М
Лк 24.29А
вееръ ꙃѣло
Късно вечерта
веерѹ же бꙑвꙿшѹ отьвѣтъ мъ дастъ рекꙑ. же аще гь хоштетъ ѹтрѣ отъвѣштаѭ вамъ. прде же вееръ ꙁѣло сълъ пѹштенꙿ отъ того троконꙿда
С
561.20
съ веера
ἀπὸ ἑσπέρας
Вечерта, с настъпването на вечерта
сь свѣштам сходꙙште ꙁ домовъ свохъ. съ веера дѫште вь съборънѫѭ мѹ црькъве
С
35.8—9
М
З
А
СК
О
СП
СЕ
К
С
П7
Гр
ὀψία
ἑσπέρα
αἱ ἑσπεριναὶ ὧραι
ὥρα
ὀψέ
Нвб
вечер
ж
м
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
Срв
Вечеров
ФИ
СтИл,РЛФИ