Исторически речник
веселт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
веселт сѧвеселѭ, веселѧ, веселювеселшвеселтъ, веселть, веселтвеселмъ, веселмь, веселм, веселмовеселте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
веселѧтъ, веселѧть, веселѧтвеселвѣвеселтавеселтевеселвесел
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
веселмъ, веселмь, веселмвеселтевеселвѣвеселтавеселхъ, веселхь, веселхвесел
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
веселвеселхомъ, веселхомь, веселхом, веселхмꙑвеселстевеселшѧ, веселшѫ, веселша, веселше, веселхѫвеселховѣвеселста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
веселстевеселꙗахъ, веселѣахъ, веселаахъ, веселѣхъ, веселꙗхъ, веселѧахъ, веселѧхъ, веселꙗахь, веселѣахь, веселаахь, веселѣхь, веселꙗхь, веселѧахь, веселѧхь, веселꙗах, веселѣах, веселаах, веселѣх, веселꙗх, веселѧах, веселѧхвеселꙗаше, веселѣаше, веселааше, веселѣше, веселꙗше, веселѧаше, веселѧшевеселꙗаше, веселѣаше, веселааше, веселѣше, веселꙗше, веселѧаше, веселѧшевеселꙗахомъ, веселѣахомъ, веселаахомъ, веселѣхомъ, веселꙗхомъ, веселѧахомъ, веселѧхомъ, веселꙗахомь, веселѣахомь, веселаахомь, веселѣхомь, веселꙗхомь, веселѧахомь, веселѧхомь, веселꙗахом, веселѣахом, веселаахом, веселѣхом, веселꙗхом, веселѧахом, веселѧхомвеселꙗашете, веселѣашете, веселаашете, веселѣшете, веселꙗшете, веселꙗасте, веселѣасте, веселаасте, веселѣсте, веселꙗсте, веселѧасте, веселѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
веселꙗахѫ, веселѣахѫ, веселаахѫ, веселѣхѫ, веселꙗхѫ, веселꙗахѹ, веселѣахѹ, веселаахѹ, веселѣхѹ, веселꙗхѹ, веселѧахѹ, веселѧхѹвеселꙗаховѣ, веселѣаховѣ, веселааховѣ, веселѣховѣ, веселꙗховѣ, веселѧаховѣ, веселѧховѣвеселꙗашета, веселѣашета, веселаашета, веселѣшета, веселꙗшета, веселꙗаста, веселѣаста, веселааста, веселѣста, веселꙗста, веселѧаста, веселѧставеселꙗашете, веселѣашете, веселаашете, веселѣшете, веселꙗшете, веселꙗасте, веселѣасте, веселаасте, веселѣсте, веселꙗсте, веселѧасте, веселѧсте
веселт сѧ -веселѭ сѧ -веселш сѧ несв 1. Радвам се, ликувам  рекѫ дш мое. дше маш мъного добро лежѧште на лѣта мьнога. пова ѣждь п весел сѧ М Лк 12.19 З А СК ꙇ прведъше телецъ ѹптѣнꙑ ꙁаколте.  ѣдъше да веселмъ сѧ М Лк 15.23 З СК ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве. ꙇꙁгꙑблъ бѣ  обрѣте сѧ ꙇ наѧсѧ веселт сѧ М Лк 15.24 З А СК гъ повѣстъ въ кнгахъ. людемъ  кнѧꙃемъ смъ бꙑвшм нъ немъ. ѣко веселѧщмъ сѧ въсѣмъ. жлще въ тебѣ Е 27а 12 Срв. СП86.7 сѫдітъ людемъ въ правъдѫ да веселѩтъ сѩ нбса і радѹетъ сѩ ꙁемлѣ СП 95.11 вьселѣѩї неплодъве въ домъ. мре о ѩдѣхъ веселѩште сѩ СП 112.9 нꙑнѣ веселѧтъ сѧ праведьн. нꙑнѣ радѹетъ сѧ аплскꙑ лкъ СЕ 87b 15—16  радѹѭтъ сѧ о немь аћл. веселѧтъ сѧ праведьн. веселмъ же сѧ  мꙑ вꙿс вдѧще лц. ꙇ славмъ прѣстое твое мѧ СЕ 101b 3, 4 рѣ. ꙇ непрѣстѫпное бжію ꙁаконѹ. ꙇ владꙑъствіе еже отъ него. ꙇꙁвѣстъно ꙇ сто творѧште. да веселѧтъ сѧ въ грѧдѫштее жітье К 3а 16 васъ покотъ жвотъно. мене же мо хс. васъ одеждѫтъ рꙁꙑ. мене же правꙿда. вꙑ веселте сꙙ смѣхомъ. аꙁъ же пѣтмъ С 19.20 въсхотѣшꙙ вѣьно ьстьн бꙑт.  съ агꙿг҄елꙑ веселꙙтъ сꙙ. кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ С 55.8—9  анг҄елъ  вьсѣхъ вꙑшьн҄хъ слъ съборъ ꙁа ловѣьскааго сьпасеньꙗ веселꙙтъ сꙙ С 490.19 О схъ ѹбо бл͠гѡнадежⷣна бывш, веселꙗше се прѻее ѻ благыⷯ надеждаⷯ • не мнѡгꙋ же врѣмен прѣшьⷣшѹ , ꙁаьнш рѻд блаженнаагѻ іларіѻна ИМ 162v.25. 2. Веселя се, празнувам, пирувам, забавлявам се лвкъ же еднъ бѣ богатъ. ꙇ облааше сѧ въ порфѵрѫ. ꙇ вѵсонъ. веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло М Лк 16.19 З А СК прѣбꙑшꙙ же въ тѫ ношть веселꙙште сꙙ. о накаꙁан господьн҄ С 75.29—30 тѹ кръштааше вьсꙙ. мже кръстꙗн  оц бꙑшꙙ. града того вѣрьн.  же съ самѣмъ тѣмъ стꙑмъ епскѹпомъ пршъдъш вон.  весел҄ѣахѫ сꙙ вьсѣмъ домомъ. прлежꙙште молтвѣ  прꙙштан стааго тѣла.  кръв га нашего їс хса С 541.16  въ толцѣ ѹдрѫен тѣла  скѫдост ꙁдрꙙдънꙑхъ. акꙑ на трепеꙁѣ цѣсарьстѣ веселꙙшта сꙙ прѣбꙑвааста С 547.28 М З А СК Е СП СЕ К С Гр εὐφραίνομαι ἀγάλλομαι ἀγαλλιάομαι τέρπομαι συνευφραίνομαι συνευωχέομαι Вж. при веселт Нвб