Исторически речник
вельм  
вельм нареч 1. В голяма степен, много гръдї ꙁаконъ прѣстѫпахѫ вельм СП 118.51 съмѣріхъ сѩ вельм гі СП 118.107 ое авле сѧ. вельм послѹшаѩ. въпадаѭщхъ въ напастъ СЕ 63b 18 тѣмь же молѫ сѧ вельм да ѹтвръдімъ сѧ въ словесехъ К 4а 4  дѹшѫ слꙑшанмъ освѣштаѧ вельм въгаждааше богѹ С 281.10—11 велꙿм съгрѣшхъ ... вꙑ сꙙ помолте ꙁа мꙙ С 364.8 то слꙑшавъше же вльсв ... раꙁгнѣвавъше сꙙ велм С 258.14—15  гда ѧ велм мѫшꙙ. повелѣ оцьть лютъ съ солѭ ... вьꙁлват на хръбътꙑ хъ.  сѹкномъ вьстрат ранꙑ хъ С 178.29 С голяма сила, силно. она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа С 233.30 днъ от’ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.8 2. Високо, гръмко ппъ въꙁдѣвъ рѫцѣ реетъ вельм слава въ вꙑшънхъ СЕ 101а 13 пла сѧ горъко ꙇ въꙁдъхні вельм К 3b 37 съ сльꙁам плакааше сꙙ.  крааше  въпꙗше велм С 274.22 вьскра мат дѣтшта велꙿм глагол҄ѫшт. стꙑ кононе даждь. м сна мого С 44.2 •  бѣ нѣкако вдѣт же въ ꙁлѡбѣ хвалѧщаго сѧ велм ꙁъмі̇а, хꙋдѣ нꙁлагаема  попраема ѿ мѫдрыѫ сеѫ д͠вы ꙗкоже хꙋдѫ нѣкоторѫѫ птцѫ Петк. 77v.1. 3. В съчет. с друго нареч. или прил. за засилване на техните значения — много, твърде много беꙁѹмьлю рьц м то се хъште бꙑт ꙗко нкакоже нсоже ѹш тако мѫмъ велм горцѣ С 153.9 нꙑнꙗ же велꙿм бол҄е глагол҄ѫ. ꙗко ѧꙁꙑкъ стъ. ѧꙁꙑкъ нашъ хрстосова подражаѧ С 379.29 ѡ ꙁавст  творꙙ сьмрьт велм плодънꙑ. кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ С 399.14 Елма ꙋбѡ ꙗⷤ кь срѣтенїꙋ твоеⷢ ьстнаго тѣлесе єлко по слѣ съвьнесѡхѡⷨ .  твоⷯ бл͠годѣанї ѻбьꙗвхѡⷨ пѫїнѫ ,  с͠щенныѫ твоеѫ ракы нескѫдны стѡнⷦ , не велм юдно бѫдеⷮ н же дръꙁостно аще  дх͠ꙋ твоемⷹ ꙗже къ провѡжⷣенїꙋ съѿслемь • Петк. 82r.8. СП СЕ К С Гр μεγάλως μεγάλῳ μέγα μεγάλα ἕως σφόδρα ἰσχυρῶς πολύς ἀσφαλῶς γνησίως διαπρυσίως μειζόνως σφοδρότερον τοσοῦτον μᾶλλον πολυ велꙿм велм Нвб велми остар ВА Срв велно, велне МлБТР ЕтМл РБЕ велми прил ДА Велме МИ Велмевци МИ ВК,Мя