Исторически речник
вельство  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
вельство, велъство, велствовельства, велъства, велствавельствѹ, велъствѹ, велствѹвельствомь, велъствомь, велствомь, вельствомъ, велъствомъ, велствомъвельствѣ, велъствѣ, велствѣвельства, велъства, велства
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
вельствъ, велъствъ, велествъ, вельствь, велствь, вельстъвь, велстъвь, вельстьвь, велстьвьвелрьствомъ, велъствомъ, велствомъ, вельствомь, велъствомь, велствомьвельствꙑ, велъствꙑ, велствꙑвельствѣхъ, велъствѣхъ, велствѣхъ, вельствѣхь, велъствѣхь, велствѣхьвельствѣ, велъствѣ, велствѣвельствѹ, велъствѹ, велствѹ
NnDu
вельствома, велъствома, велствома
вельство -а ср 1. Големина, величина въ пртꙿахъ рее. от велъства  добротꙑ ꙁъдан. по вьрꙙжденю вдѣт. по н҄емѹже обраꙁѹ родотворьцѹ хъ съꙁꙿдат С 534.2 еуагꙿгелско бо псан҄ь глаголетъ. мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ꙙ С 545.29 гда вел слꙑ бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт. ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть С 546.6—7 Поꙁнаваемь благодѣанїе, не ѡтмѣтаемь благод(ѣ)ть, дарѡванїй вельство благораꙁꙋмно въꙁпроповѣдꙋемъ, нѫ съблюд нас  въ проее врѣмѧ ѡт ꙁлых беꙁьстрастны МБлаг. 345.7. 2. Величие, превъзходство такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола.  велъства на небесехъ Е 24а 15 ѹмъножілъ есі на мнѣ веліество твое СП 70.21 аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освꙙштенъ ... непотрѣбьнъ прѣдъ твомь вельствомъ бꙑстъ С 287.17 пѣснь похвальнѫѭ. того млосрьдю.  несъкажемѹѹмѹ вельствѹ С 530.30 ѹбо сꙙ вельства богъ С 115.6 нь ѹпространꙗющ се  растꙋщ вѣрѣ, ѹпространꙗахꙋ  т съ вьсацѣмь беꙁꙿстрⷶшїеⷨ х͠ва таньства, въ славꙋ  вельство єго ИМ 169v.17. Изч Е СП С Гр μεγαλωσύνη μεγαλειότης велъство веліество Нвб величество ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ