Исторически речник
бѣсъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
бѣсъ, бѣсьбѣсабѣсѹ, бѣсовбѣсъ, бѣсьбѣсабѣсомь, бѣсомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
бѣсѣбѣсебѣс, бѣсовебѣсъ, бѣсь, бѣсовъ, бѣсовьбѣсомъ, бѣсомь, бѣсовомъ, бѣсовомьбѣсꙑ, бѣсовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
бѣсꙑ, бѣсовꙑ, бѣсъмбѣсѣхъ, бѣсѣхь, бѣсохъ, бѣсохь, бѣсовохъ, бѣсовохьбѣсабѣсѹбѣсома
бѣсъ -а м 1. Зъл дух, нечиста сила, бяс. отъвѣшта емѹ оанъ глѧ ѹтелю вдѣхомъ едного менемъ твомь ꙁгонѧшта бѣсꙑ М Мк 9.38 З А црю цѣлтелю страждѭщмъ схе. тебе трепещѭтъ бѣс. ꙇ повелѣнемъ твомь. оходтъ вꙿсь недѫгъ СЕ 26b 16 ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ ... емлѭщѭѭ на времена. ѣко  бѣсъ СЕ 44b 21, 23 такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горы дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ К 4b 11 ꙇ гꙑ наѹ і. областъ дастъ емѹ надъ бѣсꙑ К 5b 5 многꙋ же мꙙтежѹ бꙑвъшѹ.  раꙁбонкомꙿ готовомъ сѫштемъ ѹбт стааго. вьнеꙁапъ бѣсомъ многомъ сътекъшемъ сꙙ. прдошꙙ тъштанмъ С 38.27 анѳѹпатъ рее. окаане ꙁълѹ бѣсѹ прѣодолѣлъ с С 113.16—17 бѣсѡве же, нсѡ могѫще граѫтъ ꙗко въ сѣн.  прѣтварѣѫще ѡбраꙁы,  дѣт страшѫще множьствѡмъ првдѣнї. ѿ нхже пае небрѣгом Жит.Ант. 16v ꙁавдвъ бѣсъ•  поѹать нꙑ• лакомьꙗ рекѹ  сребролюбьꙗ•  тъштеславьꙗ• ПА 170а Дявол, висш противник на Бога. глемъ ѿ вышнⷯ раꙁбт сѧ старомѹ ꙁлѡдѣю бѣсѹ. вдѣтелнѹ херовмъскомѹ. еꙁеклю его плающѫ  глющѹ. какъ спаде съ нбсъ деннца Пс.Кес. 169/167 Симь оубо прилогъмь испьрьва ꙁълаго бѣса прельстивъшааго сꙗ л͠вка ти творьа повелѣниꙗ не съхраньша ЙЕБог 221b то бѡ и͗но имать творити бѣсꙿ• развѣ сьмѫщати и͗ врѣдити• и͗ ѡбрѣтаем сѧ помагаѫще бѣсомъ, въ погьібѣль своѫ и͗ искръ́нѣго• врѣдѧи͗ бѡ дшѫ, бѣсѡмъ помагае͗ть Дор. 236б В с лѣта велкы̏ юⷣтⷪворець гргорї. сверⸯшенїемь ѡ хтⷭ҇овѣ ѳлосоѳї рекⸯше вѣрою сꙗ҆ꙗ҆ше. бжественымⷤ словесы ҆ юдесы цвѣтѧа҆ше. ꙗ҆кⷤо ҆ боа҆т сѧ е҆го бѣсоⷨ ꙁѣло ХрГС 478а25 ретици бо дрьꙁнѫшѧ глаголати, ꙗко тьма стъ диꙗволъ, а беꙁдъниꙗ бѣсове. ЙЕШест. 14b 2. Болест; заболяване, причинено от зъл дух, от нечиста сила. съꙁъбавъ же съ оба на десѧте. дастъ мъ слѫ  власть на вьсѣхъ бѣсѣхъ. ꙇ недѫгꙑ цѣлт М Лк 9.1 З А еште же грѧдѫщю емѹ. повръже  бѣсъ  сътрѧсе  М Лк 9.42 З А СК мѣше бѡ бѣсомъ мѫмѫ дъщєре Жит.Ант. 25r ꙁапрѣщень же бꙑвъ бѣсъ, менемь г͠а нашего і͠у хⷭ҇а,  ꙁыде  лв͠къ быстъ ꙁдравъ. въс же раꙁѹмѣшѫ ꙗко ѿ бѣса быстъ смраⷣ Жит.Ант. 32v нъ аби исцѣлѧть недоугъ. иꙁгънаноу же реⷱ҇ бѣсоу. прог͠ла нѣмꙑи. народи же дивлѧахоу сѧ КПУчит. 75с 3. Прен. Бяс; дяволската същност, лошата страна на някого. и̇ юдити сѧ сꙿ мꙿною̇ ⸱ і̇ѡⷶновоу приходоу ⸱ а̇ и̇родов беꙁоумию̇ и̇ беꙁаконию̇ ⸱ и̇ беꙁьбⷪжны̇хь жень ⸱ ꙁвѣровидьномоу бѣсоу Златоуст 72б 4. Езическо божество, кумир.  въ хса мавѣ надеждѫ. а бѣсомъ не покланѣвѣ сꙙ С 12.19 погѹбьꙗѧ же врагꙑ.  кѹмромъ слѹгѹѭштїмъ.  бѣсомъ жьрѫштꙙѧ а не богѹ С 28.12 бѣсы ѫже еллн мнѧтъ богы быт, тыѧ хрїстїане ѡблаѫтъ. не тъкмо єжє не быт б͠мъ Жит.Ант. 47r н кѹмроⷨ кланѧт сѧ. л молт сѧ бѣсоⷨ Пс.Кес. 109/108 кѹмра поставвъ въ цркв.  трѣбы творѧще бѣсоⷨ Пс.Кес. 220/218 а б͠ж(с)вьнаꙗ писаниѧ оглашають покланꙗющиимъ сѧ капищемъ, нъ и жьроущиимъ бѣсомъ. жьрѧахоу бо и елини, жьрꙗхоу и жидове нъ елини бѣсомъ, жидове же б͠оу ЙЕБог. 301а бѣсъ мѣт δαιμόνιον ἔχω, ἑμμανῶς ἔχω, δαιμονιάω Обхванат съм от зъл дух отъвѣшта с аꙁъ бѣса не мамъ. нъ ьтѫ отца моего. ꙇ вꙑ не ьтете мене М Йо 8.49 З А ꙇшедъшю же емѹ на ꙁемлѭ. сърѣте  мѫжъ еднъ отъ града. ꙇже мѣ бѣсꙑ отъ лѣтъ мъногъ М Лк 8.27 З А СК отъвѣшта народъ  рее бѣсъ л маш. кто тебе штетъ ѹбт М Йо 7.20 З А хѹлꙗахѫ го ждове  глаголаахѫ. к н҄емѹ бѣсъ маш С 481.16  ѹслꙑшавъ. ꙗко вьс град мъ  мѣста пае мѣхъ ѧꙁꙑкъ бѣсꙑ мѫтъ. къ кѹмрьскꙑмъ прѣльстемь С 24.8—9 бѣсꙑ мѣѭштї вь н҄хъ. бѣсъ праштам ꙁмѫдрѣваахѫ С 398.30 бѣсъ нестꙑ [неьствꙑ] δαίμων, ἀκάϑαρτον πνεῦμα, ὁ ἀκάϑαρτος δαίμων, ἀκάϑαρτος διάβολος Зъл дух, дявол въста ѡтроковца ꙁдрава,  ꙁъшедⸯшѹ неьствомꙋ бѣсѹ. мат ѹбѡ еѧ благословѣⷶше б͠а Жит.Ант. 36v еда како благодѣть юже приꙗша погоубиша. ибо бѣша приꙗли власть на бѣсꙑ неистꙑꙗ КПУчит. 91b ѡ̇бласть даль є̇сть ⸱ на неистихь ⸱ бѣсѣхь Златоуст 176а лкь и͗же навьіклъ ѥⷭ житеискьіѫ сласті, не прѣстаеⷮ присно ꙋ͗спѣвати на горшаа. нѫ на въсѣкь днь и͗щеⷮ. като насладиⷮ пльⷮ своѫ,. и͗ и͗стпльниⷮ похоⷮ е͗ѫ̀. Сего раⷣ прилѣплѣе͗т сѧ неⷭтьімъ бѣсѡмъ ПХом.II 10б коѭ вінꙑ мꙑ. л малѫ. лі велікѫ прѣдаше ѹітелѣ. ꙇмьже л т область далъ естъ. на неістꙑхъ бѣсѣхъ К 4а 40 помлѹ моѭ дьштерь. ꙗко лютѣ оть неістааго бѣса мѫма стъ С 519.30 бѣсомъ же нестꙑмъ не поклонвѣ сꙙ. н богомъ твомъ слѹжвѣ С 181.14 нѹждаше ѧ пожрът неьствꙑмъ бѣсомъ С 114.29 лѫкавыи бѣс Зъл дух, нечиста сила. Богъ милостивый, аще приꙁрит на благаꙗ воистиноу на дѣꙗниꙗ, свобожаеть лютых и лоукавых бѣсовъ Диоп. Слово 1 Нⷭѣ ꙋ͗бо приⷮа страⷣнїа ѿ лꙋньі, нѫ лѫкавьіи бѣсъ наказанїа и͗ и͗змѣненїа лꙋ́ньі съматрѣе͗ть, и͗ стражⷣѫщаго напаⷣе͗тъ. даже хꙋлѫ принашае͗тъ на ба створшаго лꙋ́нѫ̀ ПХом.II 60а Тако бо и͗ всѣкъ лкь братїе, и͗же не глетъ и послꙋшае͗ть бжⷭтвнаⷶ словеса, бѣсомъ лѫкавьімъ съдръжиⷨ ѥⷭ, и͗ въмѣтае͗тъ е͗го бѣсъ, и͗ногда ꙋбо въ ѡ͗гнь ꙗ͗рости, и͗ въжделѣнїа, и͗ногда же въ водѫ съмѫщенїа. и͗ бꙋреванїа проїиⷯ стрⷭтеи. ПХомII 63а М З А СК СЕ К С ЙЕШест. ЙЕБог. КПУчит. Златоуст ПА Жит.Ант. Пс.Кес. Диоп. Дор. ХрГС ПХом.II Гр δαίμων δαιμόνιον πνεῦμα τὸ πνεῦμα τοῦ δαίμονος Нвб бяс ОА ВА Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА бес ДА