Исторически речник
бѣжань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
бѣжан, бѣжаньбѣжанꙗ, бѣжана, бѣжаньꙗбѣжаню, бѣжанѹ, бѣжаньюбѣжанмь, бѣжаньмь, бѣжанмъ, бѣжаньмъ, бѣжанмь, бѣжанмъбѣжан, бѣжань, бѣжанбѣжанꙗ, бѣжана, бѣжаньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
бѣжан, бѣжань, бѣжанебѣжанмъ, бѣжаньмъ, бѣжанмь, бѣжаньмь, бѣжанмъ, бѣжанмь, бѣжаномъ, бѣжанамъбѣжан, бѣжань, бѣжан, бѣжанмбѣжанхъ, бѣжаньхъ, бѣжанхь, бѣжаньхь, бѣжанхъ, бѣжанхьбѣжан, бѣжаньбѣжаню, бѣжанѹ, бѣжанью
NnDu
бѣжанма, бѣжаньма, бѣжанма, бѣжанма
бѣжань -ꙗ ср Бягство обрат  на бѣжане. ꙇ ꙁаповѣжд емѹ. отт отъ сѫдѣ СЕ 51b 12 рѫкоѭ коп хотѣаше стръгнѫт.  обратт сꙙ на бѣжан къ своплеменꙿнкомъ. оно же въкоренвъ сꙙ на ꙁем. нкакоже не даꙗше мѹ попѹштеньꙗ на бѣжань С 560.1, 3 Изч СЕ С Гр φυγή бѣжане бѣжан Нвб бежàн, бежън ’бягане’ м МлБТР ДА бежания ж НГер МлБТР Срв бежа, иш остар РБЕ