Исторически речник
бѣда  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
бѣдабѣдꙑ, бѣдѫбѣдѣбѣдѫ, бѣдѹбѣдоѭ, бѣдоѫ, бѣдоѧ, бѣдоюбѣдѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
бѣдобѣдꙑбѣдъ, бѣдьбѣдамъ, бѣдамьбѣдамбѣдахъ, бѣдахь
NfOuNfGuNfDu
бѣдѣбѣдѹбѣдама
бѣда -ꙑ ж 1. Беда, бедствие въ тꙑ дьн. бѫдетъ бо бѣда велѣ на ꙁем  гнѣвъ на людехъ сх М Лк 21.23 З скръбі сръдъца моего ѹмножішѩ сѩ.  ѡтъ бѣдъ моіхъ іꙁведі мѩ СП 24.17 тꙑ еднъ вѣс гі. какꙑ моѩ сѫтъ бѣдꙑ. вь твоѭ мⷧсть прѣдаѭ аꙁъ мое срце СЕ 72b 18 отъ лколюбвааго ба. прошаахѫ бѣдꙑ тоѧ ꙁбꙑтьꙗ С 530.7—8 Опасност. млтвоѫ твоеѫ спс стадо свое. отъ въ(сѣ)коѧ бѣд Е 21а 17 обѩсѩ мѩ болѣꙁні съмрътьнъѩ. бѣдꙑ адовꙑ обрѣтѫ мѩ СП 114.3 ѡ ꙁбавт сѧ намъ отъ вꙿсѣкоѩ скръб. гнѣва бѣдꙑ  нѫждѧ гю СЕ 61а 20 въсѣко м стъ  глаголат  мльат бѣда С 240.21 2. Необходимост, принуда, заплаха от сила нь не хотѣаше нѹждеѭ сътворт добра. н бѣдоѭ првлѣшт къ себѣ С 408.25 каꙗ бо бѣда словомъ съхнѫт смокв С 345.21 Нужда, неволя. аще кꙿто бѣдоѭ ѹкрадетъ ... к҃ денъ да покаетъ сѧ СЕ 103b 1 бѣдѫ творт βιάζομαι Принуждавам нꙑнꙗ же о себѣ нкогоже нѹдꙙшта. н бѣдꙑ творꙙшта. рать творꙙтъ на ба С 419.8 беꙁ бѣдꙑ οὐδὲ βιασϑείς, [μὴ] ἐπικινδύνως Без принуда, доброволно, без зла умисъл ѣко ѹмрълъ естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ СЕ 104b 21 нь не хотѣаше нѹждеѭ сътворт добра ... не бо прꙁъванъ ... не прнѹжденъ. нъ беꙁ бѣдꙑ самъ о себѣ С 408.29 М З Е СП СЕ С Гр ἀνάγκη κίνδυνος συμφορά [τὸ] ἐπικίνδυνον [τὸ] ἀναγκαῖον βία [τὰ] δεινά δεσμός ἐπανάστασις ἐπήρεια Нвб бедà ОА ВА НТ АК Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА бя̀да ОА ДА Срв бед ми е ’наскърбен съм, мъка ми е’ ДА бедина ’възпален гноен оток’ ДА Бèда ЛИ Бèдьо ЛИ СтИл,РЛФИ