Исторически речник
бꙑват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
бꙑватбꙑваѭ, бꙑваѫ, бꙑваѧ, бꙑваюбꙑваш, бꙑваеш, бꙑваашбꙑватъ, бꙑваетъ, бꙑваатъ, бꙑвать, бꙑваеть, бꙑваать, бꙑват, бꙑвает, бꙑваатбꙑвамъ, бꙑваемъ, бꙑваамъ, бꙑвамь, бꙑваемь, бꙑваамь, бꙑвам, бꙑваем, бꙑваам, бꙑвамо, бꙑваемо, бꙑваамобꙑвате, бꙑваете, бꙑваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
бꙑваѭтъ, бꙑваѫтъ, бꙑваѧтъ, бꙑваютъ, бꙑваѭть, бꙑваѫть, бꙑваѧть, бꙑвають, бꙑваѭт, бꙑваѫт, бꙑваѧт, бꙑваютбꙑвавѣ, бꙑваевѣ, бꙑваавѣбꙑвата, бꙑваета, бꙑваатабꙑвате, бꙑваете, бꙑваатебꙑвабꙑва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
бꙑвамъ, бꙑвамь, бꙑвамбꙑватебꙑвавѣбꙑватабꙑвахъ, бꙑвахь, бꙑвахбꙑва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
бꙑвабꙑвахомъ, бꙑвахомь, бꙑвахом, бꙑвахмꙑбꙑвастебꙑвашѧ, бꙑвашѫ, бꙑваша, бꙑваше, бꙑвахѫбꙑваховѣбꙑваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
бꙑвастебꙑваахъ, бꙑвахъ, бꙑваахь, бꙑвахь, бꙑваах, бꙑвахбꙑвааше, бꙑвашебꙑвааше, бꙑвашебꙑваахомъ, бꙑвахомъ, бꙑваахомь, бꙑвахомь, бꙑваахом, бꙑвахомбꙑваашете, бꙑвашете, бꙑваасте, бꙑвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
бꙑваахѫ, бꙑвахѫ, бꙑваахѹ, бꙑвахѹбꙑвааховѣ, бꙑваховѣбꙑваашета, бꙑвашета, бꙑвааста, бꙑвастабꙑваашете, бꙑвашете, бꙑваасте, бꙑвасте
бꙑват -бꙑваѭ -бꙑваш несв I. Със самостоятелно лексикално значение 1. Бивам, съм, съществувам ѡнѣмъ же вънѣщънмь въ пртъахъ вьсѣ бꙑваѭтъ М Мк 4.11 З аште  въ напаст въпадеш. не бо нъ  въ напастехъ бꙑва С 383.7  многомъ раꙁлїмъ трепеꙁы. вꙿсегда ѹбо тамо ѹбогꙑ въ ѹнꙑ дрꙙхльствѣ бꙑваатъ С 491.15—16 2. Бивам, ставам някакъв ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше М Йо 5.4 З А нікътоже бо нѫждеѭ лѹі бꙑваетъ К 5a 37 Срв. С414.2 мат бо благодѣтѭ бꙑваш осѫжденѹмѹ С 251.10 ѹенц мѹ бꙑваахѫ. гда хотѣахѫ то от н҄его ѹт сꙙ С 477.1 Само 3 л. ед.и мн. Става, бива, извършва се, постъпва се, прави се. тако глѭ вамъ. радость бꙑваатъ прѣдъ анлꙑ бж М Лк 15.10 З вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ М Мт 27.24 З А СК неⷣ҇ прѣжде рождства хва. вь нѭ же бꙑваетъ паⷮ҇ стъмъ оцмъ А 130a 17 ; въ навеере. бваѫтъ. тенїѣ. г҃ ⷷ Е 30а 7—8 ⷩ҇ бꙑв҇а. аще клюⷮ҇ сѧ скврънънѹ СЕ 19a 22 мⷧ҇ бꙑвⷿ҇ащ. аще кꙿто кръщенѣ СЕ 23a 4 въ тъ вееръ дѣашете сѧ. понеже і спсенье глѫ. жвꙑмъ і мрътвꙑмъ бꙑваше. ꙇюдѣі же съвѧꙁаѭште агнець ꙁакалахѫ К 13b 13 Срв. С450.20—21 о н҄емже глагол҄ѫтъ велка ѹдеса бꙑваѭтъ отъ н҄его С 45.30—46.1  годна врѣмене ꙗко ꙁмна. ношть съглꙙдавъ вь н҄еже пае лютость бꙑватъ С 89.6—7 ѡ стенан  жел҄е. ꙁавстѭ бꙑваѭштꙗ С 386.11 нъ да не вдꙙтъ тако старꙿца лежꙙшта бе ьст.  съгрѣжена на ꙁем. н бо н дъск бѣаше подъ н҄мъ н рогоꙁнꙑ. н но же то бꙑваатъ вь хлѣвнѣ нь ꙁемьꙗ дна С 555.6 надѣѭште сꙙ ꙗко ꙁлѣковань отъ плеснѹ го. подастъ сꙙ тѣлесемъ хъ.  то же ꙙсто бꙑвааше бжьѭ слоѭ С 556.23 Обикн.3 л. ед. и мн. Сбъдва се, осъществява се, случва се. вѣрѫ метъ. ѣко еже глтъ бꙑваат М Мк 11.23 З нанаѭштемъ же смъ бꙑват. въсклонте сѧ  въꙁдвгнѣте гла(въ)вꙑ вашѧ М Лк 21.28 З бꙑваатъ бо врѣмꙙ поврѣшт вражьдꙑ.  пакꙑ не небрѣшт любьве С 357.4 да съгрѣшвꙑ.  ѹмьрꙑ. не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт. такожде многашд  о дльжьнꙑхъ мѣнмъ бꙑватъ С 494.2 3. Прич. сег. деят. като същ. бꙑваѭщаꙗ ср мн τὰ γενόμενα, τὰ γιγνόμενα Това, което става; това, което се случва ꙇ вьс пршедъше народ на поꙁоръ сь. вдѧште бꙑваѭштаа М Лк 23.48 З А вдѣвъше же подрѹꙁ его бꙑваѭщаꙗ. съжалш с ꙁѣло СК Мт 18.31 оні же прблжвъше сꙙ прлежьнѣ ꙁьрѣхѫ къ н҄емѹ. вдѣт нѣꙿто бол҄е бꙑваѭштїхъ оть н҄его С 34.20—21 4. прич сег страд a) Като прил. бꙑвамꙑ a) γενόμενος Който се извършва не бо бѣ нкоже хрстосомъ бꙑвамо дѣло. же  не мѣаше танааго ловѣкъ дѣл҄ма твормаа С 346.6 b) b) Като същ. бꙑвамо ср ед бꙑвамаꙗ ср мн τὰ ἐσόμενον, τὸ πρασσόμενα Това, което става; това, което се случва; това, което се извършва вдѣвъше же  же бѣахѫ о немь. бꙑваемое рѣшѧ емѹ г аще ѹдармъ ножемъ М Лк 22.49 З съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь. сꙑнъ адововъ. отъ ꙁемьѧ сꙑ арꙁанінъскꙑ. же бѣаше шълъ съ вльхвꙑ послѹшат тъьѭ бꙑвамꙑхъ С 271.23 II. Спомагателен глагол 1. Копула в съставното именно сказуемо — съм, бивам а ꙇже аште власвмсаетъ на стъꙇ дхъ. не ꙇматъ отъпѹштенѣ въ вѣкꙑ. повнъ вьсе бꙑваетъ З Мк 3.29  в благодѣтн бвате Е 22б 9 бъ тꙑ мілостівъ бъва(а)ше імъ СП 98.8  отъ грѣхъ свохъ ощаеш сѧ. ꙇ снъ свѣтѹ бꙑваеш СЕ 90b 18 прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ С 84.5 многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан ... ходата бꙑваатъ С 513.19 2. За образуване на сложни страд. форми [пасив] ꙇ молѣахѫ . да понѣ вьскрл рꙁꙑ его пркоснѫтъ сѧ. ꙇ елко аште пркасахѫ сѧ емь съпасен бꙑваахѫ М Мк 6.56 З вꙿсѣко ѹбо дрѣво. еже не творітъ плода добра. посѣкаемо бъваетъ  въ огнъ въмѣтаемо А Мт 3.10 дⷭ҇не. несоꙁъданꙑ. отъ соꙁъданѣ своего. рѫкоѭ дръжмъ бꙑвает СЕ 2a 16 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Р Гр γίγνομαι εἰμί πραγματεύομαι μεταποιέομαι ἐπιτείνομαι καϑίστημι бъват Нвб Срв бивам ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА