Исторически речник
брашьно [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
брашьно, брашъно, брашно | брашьна, брашъна, брашна | брашьнѹ, брашънѹ, брашнѹ | брашьномь, брашъномь, брашномь, брашьномъ, брашъномъ, брашномъ | брашьнѣ, брашънѣ, брашнѣ | брашьна, брашъна, брашна |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
брашьнъ, брашънъ, брашенъ, брашьнь, брашънь, брашень | брашьномъ, брашъномъ, брашномъ, брашьномь, брашъномь, брашномь | брашьнꙑ, брашънꙑ, брашнꙑ | брашьнѣхъ, брашънѣхъ, брашнѣхъ, брашьнѣхь, брашънѣхь, брашнѣхь | брашьнѣ, брашънѣ, брашнѣ | брашьнѹ, брашънѹ, брашнѹ |
NnDu | |||||
брашьнома, брашънома, брашнома |
брашьно
-а
ср
1. Храна, хранителен продукт
прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его. глѭште. пѹсто естъ мѣсто ... отъпѹст народꙑ. да шедъше вь блжьнѧѩ градъцѧ. кѹпѧтъ брашъна себѣ
М
Мт 14.15
З
А
СК
ꙇмѣѩ дьвѣ рꙁѣ да подастъ не мѫщѹмѹ ꙇ мѣѩ брашъна такожде да твортъ
М
Лк 3.11
З
А
СК
аще брашно съблажнѣеть брата моего. не мамъ мѧсъ ѣст въ вѣкꙑ
Е
3б 11
ї одѣждꙇ ꙇмъ мана ѣсті ... ї хлѣбъ аг҄лъ ѣстъ лкъ брашьно посъла імъ
СП
77.25
проложішѩ трѹп рабъ твоіхъ. брашьно пьтіцамъ небснꙑмъ
СП
78.2
ѧдо. бѫд въ добро брашъно. ѣдѣнѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца
СЕ
70а 24
мⷧ҇о наⷣ҇ съблажъньшꙇмь сѧ въ брашънѣ
СЕ
22b 4
подамъ же мѹ брашьно. простеръ рѫкѫ вьꙁемъ да ꙗстъ
С
27.27—28
семѹ ѹбо ꙁждемѹ манастꙑрѹ. прнѹждаемъ бѣаше правьдвꙑ тъ мѫжъ ... варꙙштꙋ ност брашъно дѣлателемъ
С
284.28
Образно.
їскѹсішѩ ба въ сръдьціхъ своіхъ въспросіт брашьнъ дшамъ на своімъ
СП
77.18
въꙁалꙿка [сѹсъ] не на пштѫ ловѣьскѫ нъ на жꙁнъ ловѣьскѫ. мо бо брашьно рее стъ. да сътворѫ вол҄ѫ отьѫ с
С
349.27
Само мн.Ястия, яденета.
трепеꙁа ѹготова сꙙ. брашна готова
С
470.26
бѣахѫ же въ цръквшт томъ ꙁмве жвѫште. жърьц дноѭ лѣта сладька брашна подаꙗхѫ мъ
С
227.30
2. Посеви, реколта
влко моі ꙁнанъе мое. їже кѹпьно насаділъ мнѣ брашъна
СП
54.15
мⷧ҇о нⷣ҇а новоⷨ҇ брашъномь ... гі. ꙇ повелѣвъ ꙁем творт плодъ ... сѣмена с. ꙇ раꙁльнꙑѩ плодꙑ блгов
СЕ
13а 9
3.
Прен. Средства, разходи
лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ ... рѣкꙑ мъ цѣл҄енꙗ пролваѭштѹ. ѹдобь беꙁ брашъна. отъ омꙑваѭштааго хъ. скврънꙑ своѩ оштат
С
333.26
се праꙁꙿдьньство тръжьство не мѣньꙗ трѣбѹт. не брашна. нъ вол҄ѭ днѫ. сьвѣсть стѫ. нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт
С
493.15
беꙁ брашна
νήστης
Без храна, гладен
антон ... етврътъ дьнь матъ тръпꙙ беꙁ брашъна
С
170.27
въкѹшат брашьно
ἐσϑίω
Храня се, ям
аꙁъ бо днъ сѣждѫ сьде. пꙙты дьнь не въкѹшаѧ брашьно
С
170.8
брашьно добро
[τὸ] ἀγαϑόν
Вкусна храна
бѣаше прѣдь нма трепеꙁа ѹготована вьсѣьскꙑм брашънꙑ добрꙑм
С
182.10—11
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
βρῶμα
βρῶσις
βρώσιμον
τροφή
έ῎δεσμα
ἐπισιτισμός
τὰ ἑψητά
τὰ κόλλυβα
δαπάνη
ἑστίασις
αἴσϑησις
брашъно
брашно
Нвб
бра̀шно́
ОА
ВА
НТ
АК
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА