Исторически речник
брань  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
браньбранбранбраньбраньѭ, бранѭ, бранѫ, бранѧ, бранью, бранюбран
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
бранбранбрань, бран, бранебраньмъ, бранемъ, браньмь, бранемьбраньм, бранъм, бранмбраньхъ, браньхь, бранехъ, бранехь
NfOuNfGuNfDu
бранбранью, браню, бранѹбраньма, бранъма, бранма
брань - ж 1. Битка, сражение, война кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ М Лк 14.31 З снові ефѩмові налѩцаѭштеі і стрѣлѣѭште лѫкꙑ. въꙁвратішѩ сѧ въ день брані СП 77.9 раба твоего вѣрънааго цра ... съхран. покор подъ ногама его. вꙿсѧ ... любѧще брань СЕ 19а 9 братꙗ не въꙁбомъ сꙙ ... помьнте л гда сꙙ брахомъ на велцѣ брані ... да ово оть н҄хꙿ ѹбхомъ. овꙑ прогꙿнахомъ С 72.27 відѣ лі беꙁѹмье ꙇхъ ... брань творѧть къ бѹ К 7b 9 Образно. брань стъ нꙑнꙗшьне жть С 497.2 2. Размирица, борба, съпротива егда же ѹслꙑште бран  настроенѣ, не ѹботе сѧ М Лк 21.9 З А СК 3. Само мн. Врагове, неприятели егда бранꙇ бѣшѧ нѫдѧтѧѩ ꙇхъ. нꙇ псалмъ съмѣшѧ рештꙇ на ꙁем тѹжде К 7b 5 да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм СЕ 99а 17 покор подъ ногама его вꙿсѧ поганъскꙑѩ бран СЕ 19а 9 положт брань τιτρώσκω Вляза в сражение, дам отпор деже бо прьвѣ сѫпостатъ брань полож тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ С 251.3 плътьнꙑѩ бран ἐκ τῆς σαρκὸς ἐπανάστασις Възбуда на плътта ѹкрѣп  въ брань невдмааго врага. крѣпъкоѭ твоѭ слоѭ. пльтьнꙑѩ бран раꙁдрѹш СЕ 95а 6 не сътрьпѣт бран ὑποδύομαι τῇ ἥσσᾳ Претърпя поражение, неуспех  к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сьтръпѣт бран ... беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ С 521.16 М З А СК СП СЕ К С Гр πόλεμος πάλη πολέμιος τὰ πολέμια παλαίστρα σκηπτουχία Нвб бран остар ОА ВА НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА Срв бран ’пазител’ м МлБТР АР брана ’защита’ ж МлБТР ДА Бран ЛИ Брана ЛИ Бранка ЛИ СтИл,РЛФИ