Исторически речник
боꙗт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
боꙗт сѧбоѭ, боѧ, боѫ, боюбошботъ, боть, ботбомъ, бомь, бом, бомоботе
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
боѧтъ, боѧть, боѧтбовѣботаботебобо
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
бомъ, бомь, бомботебовѣботабоꙗхъ, боꙗхь, боꙗхбоꙗ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
боꙗбоꙗхомъ, боꙗхомь, боꙗхом, боꙗхмꙑбоꙗстебоꙗшѧ, боꙗшѫ, боꙗша, боꙗше, боꙗхѫбоꙗховѣбоꙗста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
боꙗстебоꙗахъ, боѣахъ, боꙗхъ, боѣхъ, боахъ, боѧхъ, боꙗахь, боѣахь, боꙗхь, боѣхь, боахь, боѧь, боꙗах, боѣах, боꙗх, боѣх, боах, боѧхбоꙗаше, боѣаше, боꙗше, боѣше, боаше, боѧшебоꙗаше, боѣаше, боꙗше, боѣше, боаше, боѧшебоꙗахомъ, боѣахомъ, боꙗхомъ, боѣхомъ, боахомъ, боѧхомъ, боꙗахомь, боѣахомь, боꙗхомь, боѣхомь, боахомь, боѧхомь, боꙗахом, боѣахом, боꙗхом, боѣхом, боахом, боѧхомбоꙗашете, боѣашете, боꙗшете, боѣшете, боашете, боꙗасте, боѣасте, боꙗсте, боѣсте, боасте, боѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
боꙗахѫ, боѣахѫ, боꙗхѫ, боѣхѫ, боахѫ, боѧхѫбоꙗаховѣ, боѣаховѣ, боꙗховѣ, боѣховѣ, боаховѣ, боѧховѣбоꙗашета, боѣашета, боꙗшета, боѣшета, боашета, боꙗаста, боѣаста, боꙗста, боѣста, боаста, боѧстабоꙗашете, боѣашете, боꙗшете, боѣшете, боашете, боꙗасте, боѣасте, боꙗсте, боѣсте, боасте, боѧсте
боꙗт сѧ -боѭ сѧ -бош сѧ несв 1. Изпитвам чувство на страх, боя се  прстѫпь с пркоснѫ сѧ хъ. ꙇ рее въстанѣте  не боте сѧ М Мт 17.7А бѣжашѧ отъ гроба ꙇ мѣаше же ѩ трепетъ  ѹжасъ  нкомѹже несоже не рѣшѧ боꙗхѫ бо сѧ М Мк 16.8 З А вьс бо вдѣшѧ   вьꙁмѧшѧ сѧ. онъ же ... рее мъ. дръꙁате аꙁъ есмъ не боте сѧ М Мк 6.50 З въскѫѭ боѭ сѩ въ денъ лютъ. беꙁаконенъе пѩтꙑ моеѩ обдетъ мѩ СП 48.6 пото то бѣгате. е боте сꙙ стоте.  нꙑнꙗ ѹꙁьрте ꙗко слоѭ божѭ ꙁмърѫтъ С 229.22 рее же агг҄елъ къ блаженѹѹмѹ. не бо сꙙ. се посълалъ мꙙ стъ гь да бѫдѫ съ тобоѭ въ жт семъ С 123.3 Страхувам се да извърша нещо. он же не раꙁѹмѣшѧ гла сего ... ꙇ боѣхѫ сѧ въпрост его о глѣ семь М Лк 9.45 З глаголаахѫ ц нарѫгаѭште сꙙ. тетъка ботъ сꙙ да не отърьвена бѫдетъ С 133.11 бомъ сꙙ еда въскорѣ наьнѫ скат тебе С 16.17 бомъ сꙙ рѣшꙙ. да како ѹкрадѫтꙑ  ѹенц го.  прѣльстꙙтъ многꙑѧ С 443.12—13 2. Боя се, страхувам се от някого, от нещо сѫд бѣ еднъ. въ едномь градь. ба не боѩ сѧ  къ не срамлѣѩ сѧ М Лк 18.2 З А СК ꙇродъ бо боѣаше сѧ оанна. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста.  хранѣаше  М Мк 6.20 З А ѡтъ повелѣнеї бо твоїхъ боѣхъ сѩ СП 118—120 тебе молѧтъ ꙁвѣꙁдꙑ ... тебе боѩтъ сѧ беꙁденѣ СЕ 4а 8 беꙁѹмьніе ... прогънавꙑ ада. пеат лі сѧ ботъ К 12а 18—19 не подобаꙿтъ вꙑ ꙁемънааго цѣсара боꙗт сꙙ С 257.26—27 мрътвомъ же капштемъ не клан҄ѣѭ сꙙ. бѣсъ не боѭ сꙙ С 115.21 не бо сꙙ отъ мѫкъ аꙁъ бо смъ съ тобоѭ С 16.7 сьмрьт ѹже не боѭ сꙙ С 490.9 не мъ покааньѣ н млвъ ... бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.19 боѩще сѧ м мн οἱ φοβο´υμενοι Тези, които се боят от някого помꙇлѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его СП 102.13 домъ арнь [!] ѹпьва на гѣ помощьнікъ і ꙁащітьн(і)къ емѹ естъ боѩштеї сѩ гѣ ѹпъвашѩ на гѣ СП 113.19 не боѩ сѧ ἀφόβως Без страх вовода рее. рьц не боѧ сꙙ. васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ С 24.16 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р МЛ Гр φοβέομαι δείδω δειλιάω φρίσσω боѣт сѧ Нвб боя се ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА боим се ДА