Исторически речник
бост  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
бостбодѫ, бодѹбодешбодетъ, бодеть, бодетбодемъ, бодемь, бодем, бодемободедете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
бодѫтъ, бодѹтъ, бодѫть, бодѹть, бодѫт, бодѹтбодевѣбодетабодетебодбод
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
бодѣмъ, бодѣмь, бодѣмбодѣтебодѣвѣбодѣтабасъ, бодохъ, бась, бодохь, бодохбоде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
бодебасомъ, бодохомъ, басомь, бодохомь, бодохом, бодохмꙑбасте, бодостебасѧ, бодошѧ, бодошѫ, бодоша, бодоше, бодохѫбасовѣ, бодоховѣбаста, бодоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
басте, бодостебодѣхъ, бодѣхь, бодѣхбодѣшебодѣшебодѣхомъ, бодѣхомь, бодѣхомбодѣшете, бодѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
бодѣхѫ, бодѣхѹбодѣховѣбодѣшета, бодѣстабодѣшете, бодѣсте
бост -бодѫ -бодеш несв Бода, пробождам, промушвам премꙑ копе бодѫщее въ паꙁѹхѫ твоѭ. съкрѹшлъ ес вꙿсѣ ѫрѫжѣ слънꙑхъ СЕ 29а 2 копьмъ боденъ бꙑстъ.  крьвь го съ водоѭ стее С 474.10 тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ С 403.4 крьсть отъ н҄его напаꙗмъ бѣаше боденъ бо лѫштеѭ въ ребра С 354.1 Прич. сег. деят. като прил. бодꙑ Пробождащ; който е придружен с бодежи мⷧ҇о на вꙿсѭ болѣꙁнь стрѣѭщѭѭ. ꙇ бодѫщѭѭ СЕ 29а 1 хе бже нашъ. тꙑ ра нꙑнѣ съкрѹшт орѫже  слѫ недѫгѹ семѹ. сѫщомѹ вꙿ немь. поклоньшю сѧ подъ го твое. нарещ недѫгъ бѫдѫще [погр. вм. бодѫще, Нахтигал, с. 67, бел. под линия] СЕ 29а 12 моⷧ҇ на вьсѭ болѣꙁнь ножьнѫѭ стрѣѭщѭѭ. і бодѫщѭѭ СЕ 35b 9 Изч СЕ С Гр νύσσω κεντέω Нвб бода̀ ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА