Исторически речник
божьствьнъ
божьствьнъ
-ꙑ
прил.
1. Който принадлежи на Бога, божествен
ѣкоже глеⷮ҇ гь бжсьнꙑм свомі ѹстꙑ
Р
II 3.2
тꙑ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса словеса
Р
VII 4.15
да егда въстанетъ ꙁ мртвыхъ въ славѣ естⷭ҇ва своего бжествнаго да раꙁѹмѣѫтъ
ЙЕСл
Въ рмѣ е҆пⷭ҇пъ а҆лексаⷩдръ. лѣтъ ві. мрьскыⷯ. лѣтъ. .҂е.ф.е бжⷭ҇твенаго воплощенїа
ХрГС 468a
ѿ бжⷭ҇твенаго въплощенїа лѣⷮ ле
ХрГС 459а
но бжествено невдмо ꙗвльно его сѹще бжье тѣло. еже на стѣ трапеꙁѣ сщаемо. сщннкомъ всѣⷨ нераꙁдѣлнѣ раꙁдаваемо
Пс. Кес.
равносльна моука ѿ бжественаго глса наностьⷭ. беꙁплоⷣе беꙁжтїе ꙁемл
Пс. Кес.
въ ньже хрстосъ пршьдꙑ божьствьноѭ дѹшеѭ прѣстоѭ
КИ 12:56
вдѣн бѫдемъ божьствьнꙑнь вьсевдѧщмь окомь
КИ 14:22
да егда въстанетъ из мрт͠выхъ въ славѣ ествⷭа своего бж͠естъвнаго
Сб. Герм. 242б
Видите и разꙋмѣи͗те братїе послѣдованїе бжестъвньіѫ страсти хвьі
ПХом.ІІ 77б
бжⷭ҇твенаго еⷭ҇ства ꙗ͗вьствен͗н͗ѣ покаꙁоваше сѧ досто́нꙿство
Фот. 647б
2. Който произхожда, идва от Бога; божествен
еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ огнъ бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧщь надь нь
СЕ
3а 12
ꙇ съподоб стоѣнью стааго твоего олътарѣ. ꙇ обещьнка бжетвънꙑхъ твохъ танъ
СЕ
74а 24—25
въ стнѫ богатъ вълагалще бо понесе. пльно божьствьнааго богатьства
С
453.16
Срв.
К14b 27
стъ ꙁѣло старъ. свѣтьлъ лцемъ ... божьствънꙑѧ благодат напльн҄енъ
С
302.21—22
їѡанъ же ... божъствънꙑѧ сласт въкѹсвъ. млъан рад сеѧ сꙙ любꙙ дръжааше
С
292.11
божьствьнаꙗ
Като същ. ср. мн.
τὰ τῆς ϑεότητος
Божествени, небесни дела
и исперва оувѣренъ бѧше ꙗко бжс҃твена соуть дѣємаа ѿ него всѧ.
ГЦ Връб. 2
въера. (.)лътьскаа. а дьнесь господьскаа дѣѩ. (.)ъера скаа. а дьнесь бжественаа дѣетъ
К
13а 23
Срв.
С449.24
съвѣдѣтельствоуеть же и бж͠ствьное писание, ꙗко сть плътьмъ въстани
ЙЕ Бог. 346a
рее бо бж͠ствьно писани
ЙЕ Бог. 130b
ты връховны апⷭ҇ле пото тацѣм помыслы глеш ніꙁш бжтⷭ҇вны стро
ЙЕСл
въ рождающх сѧ ѡт женъ не въста болї іѡанна крⷭ҇тлѧ емѹже божественꙋю с главꙋ прѣклонь
ПК
крыѧ слѡвеса божественаа ѡт братїа своеѧ
ПК
божьствьнꙑ тоꙗ ꙁаповѣд мѹен бꙑхомъ
СС 175г
закла самолъ агага божьствьнꙑ ꙁаконъ съвръш
СС 186б
о божьствьнѣмь десѧтословьц
СС 251в
овъ ѹбо въ лѣта ѹстнана бжствьнꙑꙗ коннꙑ
ЕК 134
неꙁдрееньнѣ ї бжствьнѣ блгодат.
ЕК 130
такоже ѡбльстьнꙑм еппⷭ҇ꙑ ꙗко же бжствьнꙑм правлꙑ глть сѧ
ЕК 126
ѿ ⷭтнѣшаго оубо дѣлеса ꙗвлѧт бжественое обыа мать псане
Пс. Кес.
рⷱе бжественое псмѧ
Пс. Кес.
предат мѹ бжⷭ҇твьнаго покланѧнꙗ на послѣдокъ по свершеню сꙗню.
ХрГА 322
бъ бо не велть нелѣпо творт англѹ бжⷭ҇твномѹ
ХрГА 92
Еда̀ ли не свидѣтелствꙋютъ ѡ҄ сихъ бже́ственнаѧ писа́нїѧ повсегда̀ въ црква́хъ тѡ́маѧ и҄ ѿ сще́нныхъ слꙋжи́телеи꙼ бжїихъ проповѣ́дꙋемаа.
Блаж. Теод. 138а
аще хощеш да т бѫдетъ рѫьно дѣло божьствьно а не ꙁемльно
КИ 2:47
къ божьствьнꙑмъ танамъ не прблжамъ сѧ.
КИ12:138
Ѹ̑дв́шѧⷭ҇ въсѣ̀ьскаа о бжесть́внѣ т сла̑вѣ• тьі̏ бо не̑скꙋ́собра́наа двце
Кан. ЙР 18а
Покрьве́но ꙁемле́ѫ. твое тѣ́[ло •і̑ѡа́нне ѿ бжⷭ҇внаго в́дѣнїа, ѿкрьі́вае̑ш вѣ́рньіⷨ҇ ̑сто́нкьі
Кан. ЙР 10б
ннꙗ же бжⷭ҇т́вныⷨ свѣ́тѡⷨ и́стѣ просвѣ́щень• просвѣтѝ на́ше мы́слї. ѡе.
Служ. ЙРб 11б
да биихь сѧ набесѣдоу|вала и насладила бж͠ествьниѫ̇ бе|сѣды ⸱ бл͠женѧ е̇катеринѫ
Златоуст 7б
а꙼плⷭи вь себѣ бывьше и ѡ̇|братишѧ сѧ. поѫ̇ще и бл͠гословѧ|ще б͠а и жѫⷣще б͠жествьныхь | даровъ ⸱ ̇же есть прѣст͠аго | д͠ха приходь
Златоуст 216б
ѿ ̇диного источника б͠жестъвꙿнаа̇го ⸱ ѿ негоже | бл͠гости и̇мꙋть ꙗ̇сти
Златоуст 69б
ѿ бж͠естьвины̇|хь писани ⸱ ѻ̇ колика доⷠра лишиⷯ сѧ ||ѡ̇ колько ꙁло себѣ приѡ̇брѣтохь
Златоуст 104б
понеже влагалище понесе плътьно̇ бж͠есть|внаа̇го бг͠атьства ⸱ и̇ како не бога|ть ⸱ вьсемоу мироу жиꙁнь и̇ сп͠се|ни̇ стѫжавъ
Златоуст 189а
да оузримь пакы хаⷭ на горѫ таворꙿскꙋю вьсходѫ|ща петра и и̇ꙗ̇кова и і̇ѡⷶна бж͠е|стьвнаа꙼го прѣѡ̇бражениꙗ̇ при|̇млѫще
Златоуст 227б
ꙁбавт с͠на еѫ ѿ плѣненіꙗ ꙗкоже вѣстъ въсе слꙿноѫ и б͠жестъвноѫ благодѣтѫ
Сб. Герм. 273б
и͗ е͗гда самаа тѣлеса стьіиⷯ покрыена бѫⷣтъ славоѫ бжествꙿноѫ. и͗ и͗стинньіимъ свѣтомъ
ПХом.ІІ 75а
Слово бжествньіи͗хъ писанїи, по стомꙋ є͗уⷢлїꙋ. проьтае͗ма на въсѣкѫ неⷣлѧ по въсѧ постьі велїкьіѧ
ПХом.ІІ 1а
и͗ прѣдана бьішѫ бжествнаа прѣданїа и͗ ꙋ͗енїа.
ПХом.ІІ 36а
пристанище въ постигнемъ въ пристанище спⷭенїа нашего добродѣтѣлньіми и бжестъвньіми дѣльі, и поⷣвигьі нашими
ПХом.ІІ 59а
въꙁвесел̀ наⷭ҇ бжⷭ҇вныⷨ смѣре́нїемь⸱ съблюд҄ несквръ́нны ѡ҆мы́ваѫщх сѧ пр́сно
Вел. четв. 61б
же въ небрѣже́нїе палагаѫщїⷯ сщеннаа и бжⷭ҇твнаа правла блже́ныⷯ ѿцъ на́шⷯ е҆же стѫѧ црко́вь ꙋ҆твръжⷣаѫ҆ть ...а҆на́ѳема
Tomos 101б
не хотѧ спснъ быт н путьм бжствьным ходт
ПЕС 79:96
же рꙁы свѣтлы любть одежа бжствныꙗ нагъ сть
ПЕС 78:62
же накаꙁѹющаго вѣдѹщаго бжствьно накаꙁань отвращать сѧ нѣсмысльно
ПЕС 78:94
беꙁꙿбраїе ꙋбо бжⷭ҇твена ве́щь ͗ преєⷭ҇ствена ͗ болꙿш гражанскы̏ѧ добродѣтел ͗ благоꙁаконїа̀
Фот. 678а
бжⷭ҇твена̀ѧ ͗ прⷭ҇таѧ та́нства покаꙁовахꙋ. Фот. 665а вкꙋпѣ погꙋблѧеⷮ ѻбоѧ̀ и желанїа̀ бжⷭ҇твенаго ͗ влⷣнѧго ͗ єдноеⷭ҇ственаго̀ любленїѧ̀.
Фот. 655б
лꙋею бжⷭ҇твенаго дха дшꙋ ѻ͗ꙁа́р́въ • ͗ къ блгоⷭ҇тїа сїанїю воꙁвед сѧ
Фот. 662б
послѹшателъ сплънтелъ съповѣдтелъ бестъвныⷯ ꙁаповѣде покаꙁа сѧ
Пр декември 83:15
ꙗко храмны онъсце бжестъвны ꙁастѫпьнкъ
Пр декември 94:4
въменѫт бышѧ••• въ ражⷣеженѫѧ пещъ въ нꙿже сънтїемъ бжствнаго аггла
Пр декември 74:29
ꙗкоже глаголетъ божьтвьное псан
Анаст. 15:2
мьже не вьс въмѣщаѭтъ сѧ въ божьствьнѣшхъ танахъ послѹшан.
Анаст. 14
иного нарътанїа никоего не трѣбꙋетъ при сеи бжестъвнѣи книѕѣ. или въ ѡбщеⷨ жити бѫдеⷮ или въ беꙁмлъвнѣмъ ѹстроени
Бел.
ни ѿ свои паметь измислихь но ѿ бжⷭ҇твени книги Хрⷭ҇тови проиꙁведоⷯ и написахь и напеатахь
Бел.
прелагающе бжественаѩ писаніа ѿ многогпремѹдраго и хꙋдожнаго, ѕѣло скꙋпаго еллинъскаго ꙗꙁыка въ нашь ꙗзыкь
Бел.
съїни и прѣдаде бжествннымъ и стыимъ црквамъ блъгарскыѫ ꙁемли, и ѹкраси ихъ ꙗкоже нѣкыми ѹтварми црскыми
Бел.
сътворишѫ и написашѫ книгы бжестъвныѧ и стыѧ. Бел. поѧт с[ѧ] сие стое и бжествное дѣло книгы глем... по грььскомⷹ тетрѡеѵⷢлъ
Бел.
3. Който е свързан с култа към Бога; божи
аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освѧштенъ ... божьствънааго твого мура подобьнъ ... непотрѣбьнѣ прѣдъ твомъ вельствомъ бꙑстъ
С
287.15
т како съмѣш къ томѹ божьствьнѹѹмѹ комъканю прстѫпт
КИ 9:187
лѣнѧтсѧ в пра́ꙁдниныѧ и в недѣ́лныѧ дни ити на оутреню и на бжⷭ҇твеннꙋю лїтꙋргі́ю и҄ на и҄на́ѧ славосло́вїѧ бжїѧ
Блаж. Теод. 38а
и̇ реⷱ⸱ и̇дѣмь и створимь бж͠єстꙿвнꙋю̇ литрьгиѫ̇ ⸱| бѣше же тьи̇ преꙁвитерь
Златоуст 52а
Сего бо бжестъвнаго и͗ животворѧщаго крⷭта братїе, стїи и͗ бжⷭтвнїи ѡ͗ци наши и͗ ꙋ͗ителїе, хранителѣ и͗ застѫпника и͗маше
ПХом.ІІ 51а
Сїа стаа и бжⷭ ⷮвьнаа литꙋⷬ҇гїа въсеосщеномꙋ митрополитꙋ кѵ̈рїю кїⷬ Ввисарионⸯ Дабⷬъскомꙋ и въсеи Босне
Бел.
пѡⷣⸯписаⷯ своего рꙋкою Бжеⷭ҇твънаа, литѹрьгїа, иже въ стыⷯ ѡца нашего стѣишаго блаженнаго архиепⷭ҇кпа Константина града новаго Рыма и вьселньскаго патрїарⸯха, Іѡанⸯна Ꙁлатоꙋстаго
Бел.
4. Като прозвище на светец, апостол и др. — подобен на Бога
ѣкоже бжсьнꙑ аплⷪ҇ глⷮ҇е. вѣсте л браѣⷮ҇ любмаа
Р
II 2.26
божъствьнꙑ же їѡаннъ не хотѣаше т тамо
С
290.7—8
поть же къ бѹ божьствьны давѳъ
СС 9б
тѣмьже бжьствьны давѳъ рее.
СС 16а
божьствьнꙑ носъ отъ сфа родвъ сѧ
СС 135г
добрѣ ѡ нх глть божественны давыдъ
ПК
такъ же сть бжⷭ҇твьны рафалъ ѡⷮ дноꙗ рꙑбꙑ ѡⷮрѣꙁавъ ѹтрьнкꙑ
ХрГА 161
ꙗкоⷤ оучить бжественны пѣвець поѧ. пропнаѧ нбо ꙗко кожꙋ. покрываѧ водам превышнѧа его
Пс. Кес.
ꙗкоⷤ бжⷭтвныⷯ реⷱ пѣвець. Блжнъ мѹжъ же не де на съвѣтъ неьствыⷯ. не кромѣ блженьства жены ѿлꙋвъ
Пс. Кес.
к томоу прводѧ бжествены апⷭлъ реⷱ.
Пс. Кес.
рее бжствьны апслъ
ПЕС 62:15
СЕ
К
С
Х
Р
МЛ
Гр
ϑεῖος
ϑεσπέσιος
ϑεόπνευστος
τής ϑεότητος
αὐτοῦ
ὀ ϑεῖος
τὸ ϑεῖον
божествьнъ
божъствънъ
божъствьнъ
Нвб
божествен
ОА
ВА
НТ
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
божествений остар.
НГер