Исторически речник
божьствьнъ  
божьствьнъ -ꙑ прил. 1. Който принадлежи на Бога, божествен ѣкоже глеⷮ҇ гь бжсьнꙑм свомі ѹстꙑ Р II 3.2 тꙑ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса  словеса Р VII 4.15 да егда въстанетъ ꙁ мртвыхъ въ славѣ естⷭ҇ва своего бжествнаго да раꙁѹмѣѫтъ ЙЕСл Въ рмѣ е҆пⷭ҇пъ а҆лексаⷩдръ. лѣтъ ві. мрьскыⷯ. лѣтъ. .҂е.ф.е бжⷭ҇твенаго воплощенїа ХрГС 468a ѿ бжⷭ҇твенаго въплощенїа лѣⷮ ле ХрГС 459а но бжествено  невдмо  ꙗвльно его сѹще бжье тѣло. еже на стѣ трапеꙁѣ сщаемо.  сщннкомъ всѣⷨ нераꙁдѣлнѣ раꙁдаваемо Пс. Кес. равносльна моука ѿ бжественаго глса наностьⷭ. беꙁплоⷣе  беꙁжтїе ꙁемл Пс. Кес. въ ньже хрстосъ пршьдꙑ божьствьноѭ дѹшеѭ  прѣстоѭ КИ 12:56 вдѣн бѫдемъ божьствьнꙑнь  вьсевдѧщмь окомь КИ 14:22 да егда въстанетъ из мрт͠выхъ въ славѣ ествⷭа своего бж͠естъвнаго Сб. Герм. 242б Видите и разꙋмѣи͗те братїе послѣдованїе бжестъвньіѫ страсти хвьі ПХом.ІІ 77б бжⷭ҇твенаго еⷭ҇ства ꙗ͗вьствен͗н͗ѣ покаꙁоваше сѧ досто́нꙿство Фот. 647б 2. Който произхожда, идва от Бога; божествен еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ огнъ бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧщь надь нь СЕ 3а 12 ꙇ съподоб  стоѣнью стааго твоего олътарѣ. ꙇ обещьнка бжетвънꙑхъ твохъ танъ СЕ 74а 24—25 въ стнѫ богатъ вълагалще бо понесе. пльно божьствьнааго богатьства С 453.16 Срв. К14b 27  стъ ꙁѣло старъ.  свѣтьлъ лцемъ ...  божьствънꙑѧ благодат напльн҄енъ С 302.21—22 їѡанъ же ... божъствънꙑѧ сласт въкѹсвъ. млъан рад сеѧ сꙙ любꙙ дръжааше С 292.11 божьствьнаꙗ Като същ. ср. мн. τὰ τῆς ϑεότητος Божествени, небесни дела и исперва оувѣренъ бѧше ꙗко бжс҃твена соуть дѣємаа ѿ него всѧ. ГЦ Връб. 2 въера. (.)лътьскаа. а дьнесь господьскаа дѣѩ. (.)ъера скаа. а дьнесь бжественаа дѣетъ К 13а 23 Срв. С449.24 съвѣдѣтельствоуеть же и бж͠ствьное писание, ꙗко сть плътьмъ въстани ЙЕ Бог. 346a рее бо бж͠ствьно писани ЙЕ Бог. 130b ты връховны апⷭ҇ле пото тацѣм помыслы глеш  ніꙁш бжтⷭ҇вны стро ЙЕСл въ рождающх сѧ ѡт женъ не въста болї іѡанна крⷭ҇тлѧ емѹже  божественꙋю с главꙋ прѣклонь ПК крыѧ слѡвеса божественаа ѡт братїа своеѧ ПК божьствьнꙑ тоꙗ ꙁаповѣд мѹен бꙑхомъ СС 175г закла самолъ агага  божьствьнꙑ ꙁаконъ съвръш СС 186б о божьствьнѣмь десѧтословьц СС 251в овъ ѹбо въ лѣта ѹстнана бжствьнꙑꙗ коннꙑ ЕК 134 неꙁдрееньнѣ ї бжствьнѣ блгодат. ЕК 130 такоже ѡбльстьнꙑм еппⷭ҇ꙑ ꙗко же бжствьнꙑм правлꙑ глть сѧ ЕК 126 ѿ ⷭтнѣшаго оубо дѣлеса ꙗвлѧт бжественое обыа мать псане Пс. Кес. рⷱе бжественое псмѧ Пс. Кес. предат мѹ бжⷭ҇твьнаго покланѧнꙗ на послѣдокъ по свершеню сꙗню. ХрГА 322 бъ бо не велть нелѣпо творт англѹ бжⷭ҇твномѹ ХрГА 92 Еда̀ ли не свидѣтелствꙋютъ ѡ҄ сихъ бже́ственнаѧ писа́нїѧ повсегда̀ въ црква́хъ тѡ́маѧ и҄ ѿ сще́нныхъ слꙋжи́телеи꙼ бжїихъ проповѣ́дꙋемаа. Блаж. Теод. 138а аще хощеш да т бѫдетъ рѫьно дѣло божьствьно а не ꙁемльно КИ 2:47 къ божьствьнꙑмъ танамъ не прблжамъ сѧ. КИ12:138 Ѹ̑дв́шѧⷭ҇ въсѣ̀ьскаа о бжесть́внѣ т сла̑вѣ• тьі̏ бо не̑скꙋ́собра́наа двце Кан. ЙР 18а Покрьве́но ꙁемле́ѫ. твое тѣ́[ло •і̑ѡа́нне ѿ бжⷭ҇внаго в́дѣнїа, ѿкрьі́вае̑ш вѣ́рньіⷨ҇ ̑сто́нкьі Кан. ЙР 10б ннꙗ же бжⷭ҇т́вныⷨ свѣ́тѡⷨ и́стѣ просвѣ́щень• просвѣтѝ на́ше мы́слї. ѡе. Служ. ЙРб 11б да биихь сѧ набесѣдоу|вала и насладила бж͠ествьниѫ̇ бе|сѣды ⸱ бл͠женѧ е̇катеринѫ Златоуст 7б а꙼плⷭи вь себѣ бывьше и ѡ̇|братишѧ сѧ. поѫ̇ще и бл͠гословѧ|ще б͠а и жѫⷣще б͠жествьныхь | даровъ ⸱ ̇же есть прѣст͠аго | д͠ха приходь Златоуст 216б ѿ ̇диного источника б͠жестъвꙿнаа̇го ⸱ ѿ негоже | бл͠гости и̇мꙋть ꙗ̇сти Златоуст 69б ѿ бж͠естьвины̇|хь писани ⸱ ѻ̇ колика доⷠра лишиⷯ сѧ ||ѡ̇ колько ꙁло себѣ приѡ̇брѣтохь Златоуст 104б понеже влагалище понесе плътьно̇ бж͠есть|внаа̇го бг͠атьства ⸱ и̇ како не бога|ть ⸱ вьсемоу мироу жиꙁнь и̇ сп͠се|ни̇ стѫжавъ Златоуст 189а да оузримь пакы хаⷭ на горѫ таворꙿскꙋю вьсходѫ|ща петра и и̇ꙗ̇кова и і̇ѡⷶна бж͠е|стьвнаа꙼го прѣѡ̇бражениꙗ̇ при|̇млѫще Златоуст 227б ꙁбавт с͠на еѫ ѿ плѣненіꙗ ꙗкоже вѣстъ въсе слꙿноѫ и б͠жестъвноѫ благодѣтѫ Сб. Герм. 273б и͗ е͗гда самаа тѣлеса стьіиⷯ покрыена бѫⷣтъ славоѫ бжествꙿноѫ. и͗ и͗стинньіимъ свѣтомъ ПХом.ІІ 75а Слово бжествньіи͗хъ писанїи, по стомꙋ є͗уⷢлїꙋ. проьтае͗ма на въсѣкѫ неⷣлѧ по въсѧ постьі велїкьіѧ ПХом.ІІ 1а и͗ прѣдана бьішѫ бжествнаа прѣданїа и͗ ꙋ͗енїа. ПХом.ІІ 36а пристанище въ постигнемъ въ пристанище спⷭенїа нашего добродѣтѣлньіми и бжестъвньіми дѣльі, и поⷣвигьі нашими ПХом.ІІ 59а въꙁвесел̀ наⷭ҇ бжⷭ҇вныⷨ смѣре́нїемь⸱ съблюд҄ несквръ́нны ѡ҆мы́ваѫщх сѧ пр́сно Вел. четв. 61б же въ небрѣже́нїе палагаѫщїⷯ сщеннаа и бжⷭ҇твнаа правла блже́ныⷯ ѿцъ на́шⷯ е҆же стѫѧ црко́вь ꙋ҆твръжⷣаѫ҆ть ...а҆на́ѳема Tomos 101б не хотѧ спснъ быт н путьм бжствьным ходт ПЕС 79:96 же рꙁы свѣтлы любть одежа бжствныꙗ нагъ сть ПЕС 78:62 же накаꙁѹющаго  вѣдѹщаго бжствьно накаꙁань отвращать сѧ нѣсмысльно ПЕС 78:94 беꙁꙿбраїе ꙋбо бжⷭ҇твена ве́щь ͗ преєⷭ҇ствена ͗ болꙿш гражанскы̏ѧ добродѣтел ͗ благоꙁаконїа̀ Фот. 678а бжⷭ҇твена̀ѧ ͗ прⷭ҇таѧ та́нства покаꙁовахꙋ. Фот. 665а вкꙋпѣ погꙋблѧеⷮ ѻбоѧ̀ и желанїа̀ бжⷭ҇твенаго ͗ влⷣнѧго ͗ єдноеⷭ҇ственаго̀ любленїѧ̀. Фот. 655б лꙋею бжⷭ҇твенаго дха дшꙋ ѻ͗ꙁа́р́въ • ͗ къ блгоⷭ҇тїа сїанїю воꙁвед сѧ Фот. 662б послѹшателъ  сплънтелъ  съповѣдтелъ бестъвныⷯ ꙁаповѣде покаꙁа сѧ Пр декември 83:15 ꙗко храмны онъсце бжестъвны ꙁастѫпьнкъ Пр декември 94:4 въменѫт бышѧ••• въ ражⷣеженѫѧ пещъ въ нꙿже сънтїемъ бжствнаго аггла Пр декември 74:29 ꙗкоже глаголетъ божьтвьное псан Анаст. 15:2 мьже не вьс въмѣщаѭтъ сѧ въ божьствьнѣшхъ танахъ послѹшан. Анаст. 14 иного нарътанїа никоего не трѣбꙋетъ при сеи бжестъвнѣи книѕѣ. или въ ѡбщеⷨ жити бѫдеⷮ или въ беꙁмлъвнѣмъ ѹстроени Бел. ни ѿ свои паметь измислихь но ѿ бжⷭ҇твени книги Хрⷭ҇тови проиꙁведоⷯ и написахь и напеатахь Бел. прелагающе бжественаѩ писаніа ѿ многогпремѹдраго и хꙋдожнаго, ѕѣло скꙋпаго еллинъскаго ꙗꙁыка въ нашь ꙗзыкь Бел. съїни и прѣдаде бжествннымъ и стыимъ црквамъ блъгарскыѫ ꙁемли, и ѹкраси ихъ ꙗкоже нѣкыми ѹтварми црскыми Бел. сътворишѫ и написашѫ книгы бжестъвныѧ и стыѧ. Бел. поѧт с[ѧ] сие стое и бжествное дѣло книгы глем... по грььскомⷹ тетрѡеѵⷢлъ Бел. 3. Който е свързан с култа към Бога; божи аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освѧштенъ ...  божьствънааго твого мура подобьнъ ... непотрѣбьнѣ прѣдъ твомъ вельствомъ бꙑстъ С 287.15 т како съмѣш къ томѹ божьствьнѹѹмѹ комъканю прстѫпт КИ 9:187 лѣнѧтсѧ в пра́ꙁдниныѧ и в недѣ́лныѧ дни ити на оутреню и на бжⷭ҇твеннꙋю лїтꙋргі́ю и҄ на и҄на́ѧ славосло́вїѧ бжїѧ Блаж. Теод. 38а и̇ реⷱ⸱ и̇дѣмь и створимь бж͠єстꙿвнꙋю̇ литрьгиѫ̇ ⸱| бѣше же тьи̇ преꙁвитерь Златоуст 52а Сего бо бжестъвнаго и͗ животворѧщаго крⷭта братїе, стїи и͗ бжⷭтвнїи ѡ͗ци наши и͗ ꙋ͗ителїе, хранителѣ и͗ застѫпника и͗маше ПХом.ІІ 51а Сїа стаа и бжⷭ ⷮвьнаа литꙋⷬ҇гїа въсеосщеномꙋ митрополитꙋ кѵ̈рїю кїⷬ Ввисарионⸯ Дабⷬъскомꙋ и въсеи Босне Бел. пѡⷣⸯписаⷯ своего рꙋкою Бжеⷭ҇твънаа, литѹрьгїа, иже въ стыⷯ ѡца нашего стѣишаго блаженнаго архиепⷭ҇кпа Константина града новаго Рыма и вьселньскаго патрїарⸯха, Іѡанⸯна Ꙁлатоꙋстаго Бел. 4. Като прозвище на светец, апостол и др. — подобен на Бога ѣкоже  бжсьнꙑ аплⷪ҇ глⷮ҇е. вѣсте л браѣⷮ҇ любмаа Р II 2.26 божъствьнꙑ же їѡаннъ не хотѣаше т тамо С 290.7—8 поть же къ бѹ  божьствьны давѳъ СС 9б тѣмьже  бжьствьны давѳъ рее. СС 16а божьствьнꙑ носъ отъ сфа родвъ сѧ СС 135г добрѣ ѡ нх глть божественны давыдъ ПК такъ же сть  бжⷭ҇твьны рафалъ ѡⷮ дноꙗ рꙑбꙑ ѡⷮрѣꙁавъ ѹтрьнкꙑ ХрГА 161 ꙗкоⷤ оучить бжественны пѣвець поѧ. пропнаѧ нбо ꙗко  кожꙋ. покрываѧ водам превышнѧа его Пс. Кес. ꙗкоⷤ  бжⷭтвныⷯ реⷱ пѣвець. Блжнъ мѹжъ же не де на съвѣтъ неьствыⷯ. не кромѣ блженьства жены ѿлꙋвъ Пс. Кес. к томоу прводѧ бжествены апⷭлъ реⷱ. Пс. Кес. рее бжствьны апслъ ПЕС 62:15 СЕ К С Х Р МЛ Гр ϑεῖος ϑεσπέσιος ϑεόπνευστος τής ϑεότητος αὐτοῦ ὀ ϑεῖος τὸ ϑεῖον божествьнъ божъствънъ божъствьнъ Нвб божествен ОА ВА НТ АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ божествений остар. НГер