Исторически речник
богъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
богъ, богьбогабогѹ, боговбогъ, богьбогабогомь, богомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
боѕѣбожебоѕбогъ, богьбогомъ, богомьбогꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
богꙑбоѕѣхъ, боѕѣхьбогабогѹбогома
богъ -а м 1. само ед Бог, Предвечното същество, Творецът на света, Миродържецът въꙁдадте ѹбо ѣже сѫть кесарева кесарев.  ѣже бжѣ бв М Лк 20.25 З.Срв. Мт 22.21 М, ЗI, А; Мк 12.17 М З бже млоствъ бѫд мьнѣ грѣшънкѹ М Лк 18.13 З А СК ꙇскон. бѣаше слово ꙇ слово бѣаше отъ ба. ꙇ бъ бѣаше слово З Йо 1.1А древе главъ бъ оцемъ прокꙑ. напослѣдъкъ ... гла намъ сномъ Е 6а 8 въ день пеал моеѩ ба въꙁіскахъ СП 76.3 стъ же паулъ ... рее не оставьѭ бога сътворьшааго небо  ꙁемьѭ.  поклонѭ сѧ кѹмремъ С 7.8 Според християнската религия — божият син Исус Христос. да нꙑ съпрмнкꙑ сътвортъ. хс бгъ С 124.1 мн. ч. За християнския Бог при обяснение на неговите ипостаси. льма же трижди нарекохомъ, не мьни г҃ богꙑ сѫщѧ. ьто же стъ свѧтꙑ, свѧтꙑи, свѧтꙑи господь? динъ господь, дина вѣра, дино кръщени! ЙЕ Шест. 45a мн. ч. Метафорично за хората като уподобили се на Бог. иже образъ добрѣ и мѫдрѣ и зѣло прѣмѫдрѣ отъ бога приимъше по томоу иноу и подобьствоу божию, ꙗкоже стъ мощьно ловѣкоу, подобишѧ сѧ и бози благодѣтьѭ и даромь ЙЕ Шест. 214c-214d Метафорично: ръководно начало, направляваща сила. како бо вѣрѹ мѹтъ о дѣвьствѣ же стѹдовьнꙑꙗ сласт бгы сътворьше ПА 52c 2. В езическите религии — богове, божества богъ ѹбо же стъ ꙁеусъ. же стъ на небес. црь бо стъ вьсѣмъ богомъ С 140.8 како ѹбо могѫтъ с боꙁ бꙑт. н вдꙙште н осꙙꙁаѭште. н обѫхаѭште С 163.21—22 трѣбѫ богѹ аполонѹ твормъ дьнесь С 27.4 гла къ жерⸯцемъ раꙁⷣѣла҆те е҆днъ во́лъ. ҆ положте беꙁъ ѡ҆гнѧ. ҆ бгы с молте. да сѧ беꙁъ ѡ҆гнѧ. въꙁгортъ ХрГС 429b9-11 ѡв бо нощ  мьглѣ  прахѫ ѡмрааемое бгы творѧхѫ. овⷤ гыбнѹщемѹ по малѣ  конавающемѹ сѧ кланѧхѹ сѧ. друꙁⷤ стонкы  рѣкы бгы словѧхѹ Пс. Кес. 50/49 Аще  псанїе патрарха авраама ꙁвѣꙁⷣетца нареⷱ. но нкдеже его бгы творт. л есть створт ꙁвѣꙁⷣаⷨ ѹкаꙁаеⷮ Пс. Кес. 108/107 кое́ си́ добро́ ты́ видѣ́ль ѿ ха́ твое́го, и и́машь не́го ба и цра. Hѣ ли́ съ бо́говете твои́: зевъ́сⸯ и апо́лïе, и дрꙋ́гыте Тр. дам. 120 бѣсы ѫже еллн мнѧтъ богы быт , тыѧ хрїстїане ѡблаѫтъ . не тъкмо єжє не быт б͠мъ . нѫ  попраѫтъ  покаꙁаѫтъ ꙗко блаꙁнтелѧ  ꙋбцѧ л͠кѡмъ быт Жит. Ант. 47r-v 3. Изображение на езически бог, идол с бо боꙁ ѧже мѣнш. камен.  дрѣво  мѣдь  желѣꙁа сѫтъ. ѹкрашен ꙁлатомъ С 177.1 въꙁⷣвгше сѧ люд на а҆рона нѹдша ҆ ꙁлатомъ бг сътво́рт ХрГС 414a6-8 А́ іѡа́нна Зато́чиха въ кꙋкꙋ́сь. И та́мо се си́чⸯкы покла́нꙗха на кꙋми́ры и на и́долⸯскїй бо́гове. и Iѡáннь си́чкыте лю́дїе та́мо ѻбрь́на на вѣ́ра хрⷭ҇тїа́нⸯска Тр. дам. 223 воюѩ на бога ϑεομάχος Богоборец ꙁаклнаѭ тѧ бгомъ. мѫтелѣ ꙇ воѩ на ба воюѭщѧ. вь вѣкꙑ влънам погрѫꙁнъшемъ СЕ 52b 13 носѧ бога ϑεοφόρος Носещ Бога ꙇ непрѣстаѭщѧѩ водꙑ рѣьнꙑѩ. скрнѭ вдѣвъше ба носѧщѭ. сѣмо  овамо текошѧ СЕ 1b 4 тако м богꙑ [боꙃ] μὰ τοὺς ϑεούς При уверяване, заклеване — бога ми, вярно е, вярвайте ми аурлꙗнъ рее доколѣ досаждаш не срамьꙗѧ сѧ ѫроде  беꙁѹмьлю. тако м богꙑ аꙁъ ва мамъ мѫт. да нкꙿтоже въꙁможетъ помошт вама С 2.17 ; вовода рее тако м боꙁ. вльшьство нѣко бꙑстъ С 74.21 ; анѳупатъ рее. тако м богꙑ не мамъ тебе поштꙙдѣт. нъ нѣкацѣм мѫкам  горькоѭ сьмрьтѭ погѹбьѭ тꙙ окаꙗне С 104.21 любмъ богомь ϑεοφιλής Обичан от Бога род сꙙ ѹбо ꙗкоже тъ м съповѣда. въ ҃ дьнь енуара мѣсꙙца. въ етвръто лѣто марк҄анꙗ цѣсарьства богомъ любмꙿаго С 279.3—4 богомь наѹенъ ϑεοδίδακτος Научен от Бога оці іже ꙇ та х(.)же не вѣдѣхѫ старці. бмь наѹені въспѣшѧ К 1а 3 въ сповѣдан. богомь наѹенѫѭ пѣснь С 320.11—12 ; же же  старьц не вѣдомо бꙑстъ. богомь наѹен въсхвалшꙙ С 325.7 ; како богомь наѹенѫ проповѣда ѧдъ вашхъ пѣснь С 325.29 богомь напьсанъ ϑεόγραφος Написан от Бога добрꙑ їооанъ нашъ ... пастꙑръ ... намъ новꙑ с боговдъцъ ... покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанꙑ го скржал С 278.3 богомь пѹщенꙑ ϑεήλατος Изпратен от Бога  таковааго. благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба.  ꙁбꙑвъше отъ нашъдъшѧѧ (!) мъ богомь пѹштенъѩ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва С 531.5 раба бога вꙑшьнꙗго δούλη τοῦ ϑεοῦ τοῦ ὑψίστου Последователка на християнското учение; тази, която изповядва християнската религия; християнка ѹлꙗн рабо ба вꙑшьнꙗго. съгрѣшхомъ прѣдъ тобоѭ ѫродъскꙑ С 3.18 рабъ бога вꙑшьнꙗго δοῦλος [τοῦ ϑεοῦ] τοῦ ὑψίστου Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин рабе бога вꙑшън҄ѣꙿго.  пастѹше словесънъхъ овецъ. како нꙑ остав днꙑ.  въпалъ с въ рѫцѣ томтел҄ С 225.7—8 ; помлѹ мꙙ рабе бога вꙑшьнꙗго. даждъ м дрѹго благословьн ꙗко много погѹбхъ С 120.18—19 лъжии бози лъжебогове, неистинни езически божества того цѣща глаголааше, да вѣдѧтъ тебе, иже динъ истиньнъ богъ; на отълѫени лъжиихъ тѣхъ богъ се глаголааше ЙЕ Шест. 162d М З А СК Б О Е СП СЕ СС ТФ К С Х Р Г АН БН КН ТН РН1 РН2 ЙЕ Шест. ХрГС Пс. Кес. Тр. дам. ПА Жит. Ант. Гр ϑεός κύριος [᾿Ιησοῦς] Χριστός δεσπότης σωτήρ καῖσαρ ὁ ῞Αγιοσ τὸ ϑεῖον εἴδωλον σέβασμα Нвб бог ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ РРОДД ДА тако ми бога ДА