Исторически речник
богоѹенъ  
богоѹенъ -ꙑ прил Научен, обучен от Бога. како бооенѫ (погр. вм. богоѹенѫ, Достал, с. 49, бел. под линия) пѣснь ѧдъ вашіхъ ѣко і блаженꙑ дадъ проповѣдѣ К 1а 19 ; бгнъ грѧдѧі въ імѧ гне. къто сь есть ѡ боѹънѣі троіці К 1b 7 постави въ себе мѣ́сто і҆са. лю̀деⷨ воеводоу его изволшоу бгѹ. пѣвъ же пѣне҆ бгоѹ҆ено . ҆ нароⷣ наѹ҆, бл҇ⷭввъ ꙗ҆ ХрГС 416a Изч К Калка от гр. ϑεοδίδακτος богоѹънъ Нвб богоучен МлБТР ЕтМл