Исторически речник
богосварень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
богосварен, богосвареньбогосваренꙗ, богосварена, богосвареньꙗбогосвареню, богосваренѹ, богосвареньюбогосваренмь, богосвареньмь, богосваренмъ, богосвареньмъ, богосваренмь, богосваренмъбогосварен, богосварень, богосваренбогосваренꙗ, богосварена, богосвареньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
богосварен, богосварень, богосваренебогосваренмъ, богосвареньмъ, богосваренмь, богосвареньмь, богосваренмъ, богосваренмь, богосвареномъ, богосваренамъбогосварен, богосварень, богосварен, богосваренмбогосваренхъ, богосвареньхъ, богосваренхь, богосвареньхь, богосваренхъ, богосваренхьбогосварен, богосвареньбогосвареню, богосваренѹ, богосваренью
NnDu
богосваренма, богосвареньма, богосваренма, богосваренма
богосварень -ꙗ ср Противопоставяне на Бога кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁвѣсшꙙ. се старѣшнꙑ ... беꙁѹмьнѣшꙙ младеньцемь сътвор. да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню. не старьць богодареню (погр. вм. богосварень, Sadnik, Aizet–müller. Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen texten, с. 13) нъ младенштъ богословьню С 340.22 Изч С Гр ϑεομαχία Нвб Ø