Исторически речник
боголѣпьнъ
боголѣпьнъ
-ꙑ
прил.
1.Достоен, подходящ за Бога
въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄ ... акꙑ ніколже вдѣвъше благодѣтелꙗ. славъна боголѣпьнꙑм ѹдесꙑ
С
322.29
свѣтълꙑ тъ боголѣпьнꙑ гласъ къ себѣ првлѣкѫ.
С
332.17
Волеѭ благолѣпьноѭ подвꙃавъ сѧ б͞голѣпьнѹемѹ тееню д͞ховьнꙑмь неводомь словесе б͞жѣ вьсѧ къ вѣрѣ првлааѧ
КО Клим.
ꙗкоже бжꙗ дары прімат въ нѹ боголѣпьнѣмь
СС 47б
юдв сѧ ѡставї и надѣа҆ сѧ покаа҆тⷭ҇ емоу понеже дѣтес҆къ есть и ннѣ бголѣпны̏ сы҆ с нам еⷭ҇ дѡско́ръ. слышаахѫ
ХрГС 477b
всѣхъ лвкъ отъложьшемъ боголѣпьнꙑ канонꙑ въкѹпь събьрат
ЕК 2,12
дномѹ лвкѹ томѹ пркасающе вꙑшашсꙗ же• бголѣпьнаꙗ дномѹ бѹ слово
ЕК 680,1
жтьꙗ болѣпнаго англьско покаꙁа
ХрГА 243
т ꙁꙿде бжтⷭвнаа словеса сѧ слышаахѫ. зде хвалы бг͠олѣпꙿныѫ схⷣоныѫ. хвалт поⷣба бѣше пр семъ
Сб. Герм. 251б
҆ е҆дносѫщнаго и единославнаго томоу ѹ҆тѣштелѣ дха,. бголѣпнаго равноьстїа же ҆ сана, а҆наѳема
БС 17б
ꙁане сщенныⷯ въꙁлѡже́нї бголѣпнагѡ блгѡꙋ҆краше́нїа, нꙁло́жт дръꙁнѫшѫ
Уст. Ник. 86б
ꙗ͗ко толикъ сыи въ славѣ иже мрътвьіѫ въстави властїѫ бголѣпноѫ, и͗же мѡре дхомъ запрѣщѫ, и͗же словомъ съкрꙋшаѫ сатанѫ
ПХом.ІІ 64а
сътвор же рад въѡбраженїа ѡградѫ твръдѫ ꙁѣло бголѣпнѫ
Пр септември 95,25
2. Божествен, сияещ с божествена светлина (като епитет).
бо болѣпны павелъ въ створень словесъ всѣхъ сльнѣ
ХрГА 313
3. Който е достоен за нещо свещено (за свещено лице), свещен.
в борꙁѣ же ꙗко ꙁвѣр неѹкроен прведше болѣпнаго мѹжа ѡного ьстнѹю брадѹ потръгошѧ
ХрГА540
Изч
С
Калка от гр.
ϑεοπρεπής
Нвб
боголепен книж. остар.
ВА
РБЕ
Срв
Боголеп ЛИ
СтИл,РЛФИ