Исторически речник
архере  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
архерѣ, архереархерѣꙗ, архереꙗ, архерѣа, архереаархерѣю, архерею, архерѣов, архереов, архерѣв, архерев, архерѣев, архереевархерѣ, архереархерѣꙗ, архереꙗ, архерѣа, архереаархерѣемь, архереемь, архерѣмь, археремь, архерѣомь, архереомь, архерѣемъ, архереемъ, архерѣмъ, археремъ, архерѣомъ, архереомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
архерѣ, архереархерѣю, архереюархерѣ, архереархерѣ, архереархерѣемъ, архереемъ, архерѣмъ, археремъ, архерѣомъ, архереомъ, архерѣемь, архереемь, архерѣмь, археремь, архерѣомь, архереомьархерѣѩ, архереѩ, архерѣѧ, архереѧ, архерѣѫ, архереѫ, архерѣе, архерее
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
архерѣ, архереархерѣхъ, архерехъ, архерѣхь, архерехьархерѣꙗ, архереꙗ, архерѣа, архереаархерѣю, архереюархерѣема, архереема, архерѣма, архерема, архерѣома, архереома
архере -ꙗ м 1. Архиерей — първосвещеник, висше духовно лице у евреите ꙇ рее емѹ съ вждь нкомѹже не повѣждь. нъ шедъ покаж сѧ архереов.  нес даръ же повелѣ мос въ съвѣдѣне мъ М Мт 8.4 З, А.Срв. Мк 1.44 М З отъ толѣ наѧтъ съ. съкаꙁат ѹенкомъ свомъ. ѣко подобаатъ емѹ т вмⷧ҇ъ. ꙇ мъного пострадат отъ старецъ. ꙇ архере. ꙇ кьнжънкъ. ꙇ ѹбьенѹ бꙑт.  трет дьнь въстат М Мт 16.21 ЗI. Срв. Мк 8.31 М, З, А, СК;Лк 9.22 М З ꙇ еште глѭштю емѹ. се юда еднъ отъ обою на десѧте прде. ꙇ съ нмъ народъ мъногъ съ орѫж  дрькьльм. отъ архере  старецъ людьскꙑхъ М Мт 26.47 З, А, СК, Б.Срв. Мк 14.43 М, З;СЕ 48а 1 такожде же  аархере [!] рѫгаѭште сѧ. съ кънжьнкꙑ  старьцꙑ. ꙇ фарсе глаахѫ. ꙇнꙑ спсе себе л не можетъ спст М Мт 27.41 З, А, СК.Срв. Мк 15.31 М З А СК въ ѹтрън же день же естъ по параскевьћ. събрашѧ сѧ архере  фарсе. къ платѹ М Мт 27.62 З, А.Срв. С 439.17 ꙇ вѣсѧ са къ архереов. ꙇ съндѫ сѧ къ немѹ въс архере ꙇ старьц  кънжънц М Мк 14.53 З бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ.  старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ (!) платѹ. СЕ 49а 13 дъвоꙇ людье вь сіонѣ. въ врѣмѧ хвьнѣ мѫцѣ прідѫ. еврѣсці. кѹпъно же ꙇ поганьсці. дъва цсрѣ. пілатъ. ꙇ родъ. два архерѣаа. ꙇ анна ꙇ каафа. да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт К 13b 8 прхⷪждаахѫ архере скѹшаѭште го.  днѣмъ словомь онѣмьꙗше ѧ. гда хотѣахѫ мъ окѹсꙑ творт С 476.29 2. Архиерей — висш духовен сан в източноправославната християнска църква [епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх]  въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс. р҃ кратꙑ г помлю Е 31а 7 рабъ же бж въ кротост  цѣломѫдр тхо гла къ еппѹ арꙿхереѹ сѫштѹ. дрьꙁне л кто отъ мꙿн҄ьшхъ то таково сътворт л справт С 553.20 ѻблста ͗ архїе́рееⷨ пресвѣтлѣ бгословвшⷨ ͗ преда́вшⷨ несъм҄нѣн͗нѣ͗ ͗сповѣдоват ͗ проповѣдоват̏ въ всѧ вселен͗н͗ыѧ конꙿца ПослФот 647a . Ꙗвꙿно же єⷭ҇ ͗ ѡⷮсюдꙋ ꙗ͗ко ͗мже ныⷯ бжⷭ҇тве тр̏ста  десѧⷮ  ѻсмь тр̏ста  десѧⷮ  ѻсмь • сѧ събра нке́ вїѳѷнѣстѣ́ въ съборъ сты вселенꙿскы̏  ꙋбѡ пръвы̏ •̀ дѣꙗнї ꙁъꙗ͗влѧꙗ̀ свом съ архере̀ събранїе ПослФот 638а Таже помнает херотѡнсавшаго его архїереа  хже хощет ѹмершх по мен ЛЙЗ 287.24. За Исус Христос Того ц͠ра  влⷣкѹ  б͠а вѣдеⷮ наⷣ въсѣм  прѣжде въсѣхь  по въсѣхь,  єднорѡдное его слѻво • пеать равноѡбраꙁнѹю невдмаго ѡ͠ца • архїереа велкааго • велкааго съвѣта ѿ͠а аг͠гла. єгоже мѡѵ̈с провъꙁвѣст,  прⷪрц прорекоше. апⷭл ѻсеѕаше. мⷱнц сповѣдаше Конст. 424r.28. Нѫ ѡбае рад неꙁрееннаго  беꙁмѣрнаго т ловѣколюбїа непрѣложень  неꙁмѣнень бꙑль ес ловѣкь  архїерей намь бꙑль ес  слѹжебнꙑѫ сеѫ  беꙁкрьвнꙑѫ жрътвꙑ свѧщеннодѣйство прѣдаль ес намь ꙗко владꙑка въсѣхь ЛОглаш. 376.6 Іерей молтвѹ: Бꙑвꙑй архїерей по нѹ Мелхседековѹ, господ, боже нашь, прносѧй  прносмꙑй  жертвꙑ прїемлѧй, прїм  ѡт рѹкъ нашхъ кадло сїе во воню благоѹханїѧ Яков 324.33. М З А СК Б Е СЕ К С От гр ἀρχιερεύς Превежда и гр. ἰερεύς аархере арꙿхере архіерѣ архерѣ архерѣ Нвб архиерей ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ