Исторически речник
артаванъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
артаванъ, артаваньартаванаартаванѹ, артавановартаванъ, артаваньартаванаартаваномь, артаваномъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
артаванѣартаване----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
артаванъ -а м ЛИ 1. Артабан IV — партски владетел [ок. 213 — ок. 227 г.], последният от династията на Аршакидите стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ.  рмпсѧ.  дрѹжнꙑ еѧ. пр доклтѣнѣ цр.  пр цр перстѣ. артаванѣ. снѣ. аласур братѹ сѫщꙋ. кюрꙋ црѹ арменъскѹ. лъстѫ ѹбенъ бꙑстъ Е 38а 8 2. Артаван – стратилат от Филомелион Съ нмже ѧть бꙑст(ь)  нѣкꙑй стратлатъ, менемь Артаванъ. ѡт града Фїломлїа. Филот. 93.17. Въ памѧт же Артаванъ пршед свѧтꙑѫ Фїлоѳеѫ, наѧт скаꙁоват мь о прѣславнꙑх юдесех блаженнꙑѫ сеѫ Филот. 93.24. Изч Е Гр ᾿Αρταβάνος