Исторически речник
анг҄елъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
анг҄елъ, анг҄ельанг҄елаанг҄елѹ, анг҄елованг҄елъ, анг҄ельанг҄елаанг҄еломь, анг҄еломъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
анг҄елѣанг҄елеанг҄ел, анг҄еловеанг҄елъ, анг҄ель, анг҄еловъ, анг҄еловьанг҄еломъ, анг҄еломь, анг҄еловомъ, анг҄еловомьанг҄елꙑ, анг҄еловꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
анг҄елꙑ, анг҄еловꙑ, анг҄елъманг҄елѣхъ, анг҄елѣхь, анг҄елохъ, анг҄елохь, анг҄еловохъ, анг҄еловохьанг҄елаанг҄елѹанг҄елома
анг҄елъ -а м 1. В християнството — безплътно същество, което се числи към един от деветте ангелски чина; представител на небесните сили, ангел сь бо естъ о немьже естъ псано. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемь твомъ. ꙇ ѹготовтъ пѫть тво прѣдъ тобоѭ М Мт 11.10 З, А, СК.Срв. Мк 1.2 М, З, А, СК;Лк 7.27 М З посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧщѧѩ беꙁаконене М Мт 13.41 З А У въ вьскрѣшене бо н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ. нъ ѣко анћл бж ннбсе (сѫ)сѫтъ М Мт 22.30 ЗI. Срв. Мк 12.25 М З ꙇ посълетъ анћлꙑ съ гласомъ велемь трѫбънꙑмь. ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ его. отъ етꙑръ вѣтръ. отъ кнцъ нбсъ до конецъ хъ М Мт 24.31 З, А, СК, Н.Срв. Мк 13.27 М З а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ. н анћл нбсц. тъкмо отцъ еднъ М Мт 24.36 З,А, СК, Н. Срв. Мк 13.32 М З л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего. ꙇ прставтъ мьнѣ вѧште л дъва на десѧте лећеона анћлъ М Мт 26.53 З А СК Б ꙇ бѣ тѹ въ пѹстꙑн. к҃. дьнъ. ꙇскѹшаемъ сотоноѭ. ꙇ бѣ съ ꙁвѣрьм. ꙇ анћл сло(у)жаахѫ емѹ М Мк 1.13 З глѭ же вамъ вьсѣкъ же колжъдо сповѣстъ мѧ прѣдъ лвкꙑ.  снъ лвскꙑ сповѣстꙑ прѣдъ анћлꙑ бжі М Лк 12.8 З А Б народъ же стоѩ ꙇ слꙑшавъ. глаахѫ громъ бꙑстъ. ꙇн глаахѫ анћлъ гла емѹ М Йо 12.29 З А СК Б тогда остав его дѣволъ. ꙇ се аћл прстѫпшѧ ꙇ слѹжаахѫ емѹ З Мт 4.11 А СК Б къ комѹ бо рее когда отъ англъ снъ мо ес тꙑ аꙁъ дънесъ родїх тѧ Е 6б 4 егда же пакꙑ въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 10—11 творѧ англꙑ своѧ дхꙑ.  слѹгꙑ своѧ огнъ палѧщъ Е 6б 12 Срв.СП 103.4 оплътъ сѩ аⱔ г҃лъ гнь окръсть боѩщіхъ сѩ его. їꙁбавтъ ѩ СП 33.8 блгте гѣ вьсі анг҄лі его. слъні крѣпостьѭ творѩще слово его. ѹслꙑшаті гласъ словесъ его СП 102.20 се бо наста врѣмѧ праꙁденъствѹ нашемѹ. ꙇ аћл съ кꙑ праꙁдънѹѭтъ.  лкъ стꙑхъ прблжаетъ сѧ насъ СЕ 1b 14 ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь. ꙇ вꙿсѣмь вонъствомь аћлꙑ бжь. ꙇ атаналемь. бгомь вꙿседръжтелемь. ꙇꙁд отд СЕ 52a 9 ѡ съпѹщень съ нбс. аћла свѣтъла. просвѣщаѭща ѹмꙑ нашѧ  срца. гю помол СЕ 60b 10 вꙿсѣмъ же намъ веселѧщемꙿсѧ. еднъ плаетꙿсѧ дѣволъ. вдѧ тѧ бесплотънꙑхъ аћлъ жте премⷧѭща СЕ 88a 9 слава тебѣ бесъмрътънꙑ црю ... ѣко обновлъ ес рабъ тво сь. новъ вь пѫть спенью.  радѹѭтъ сѧ о немь аћл. веселѧтъ сѧ праведьн СЕ 101b 3 да съмірітъ небскаѣ і ꙁемьскаѣ. ꙇ да тѧ дрѹга створітъ (!) аћлмъ. ꙇ да тѧ пріведетъ къ бѹ. вьсѣъскꙑмъ К 8b 27 Срв.С 422.2—3 ꙇ по срѣдѣ анћлъ і ловѣкъ. въ ѣслехъ раждаѩ сѧ К 13b 30 Срв.С 451.5 анћлъ марі. матері хвѣ. рожъство его благовѣствова. ꙇ аћлъ. марі (!) магдалꙑн. порожденье его. еже отъ гроба. благовѣстъствова К 14a 4, 5 Срв.С 451.17—18, 19 агꙿгел же слꙑшавъше вьсплескашꙙ. дꙗволъ же сь бѣсꙑ ѹꙗꙁвенъ бꙑстъ С 86.7—8 блаженꙑ же то слꙑшавъ ѹбоꙗ сꙙ. не ѹ бо бѣаше дотолѣ вдѣлъ агг҄ела. акꙑ къ ловѣкѹ бо бесѣдова  вьꙁра на н҄ь С 122.29—30  пѹштенꙑ к н҄е агг҄елъ сце бесѣдовавъ остав ѭ С 239.22 агг҄елъ съ дѣвоѭ глагол҄етъ. пон҄еже къ женѣ глагола ꙁмꙗ С 244.1 не раꙁѹмѣшꙙ агг҄елꙑ славмааго.  пррⷪокꙑ проповѣдамааго С 334.8 деже їѡсфъ  нкодмъ. не тѹ л сьнꙙшꙙ сꙙ.  вьс бож аггелъ народ С 458.12 опѹстѣ бо вьсе ьстньно ждовьско. ꙁа хоѹбство.  жвѫштї въ градѣ  въ црькв анг҄ел. отдошꙙ отътѫдѹ С 485.26—27 дьнесь анг҄ел съ ловѣкꙑ раꙁмѣсшꙙ сꙙ.  носꙙшт тѣло съ беспльтънꙑм слам. пѣт вьспѣваѭтъ С 486.29  анг҄елъ  вьсѣхъ вꙑшьн҄хъ слъ съборъ ꙁа ловѣьскааго сьпасеньꙗ веселꙙтъ сꙙ С 490.18; т огда (... п)ов(.)дѫтꙿ сѧ же(го)м  бем ѿ аћлꙿ (.)ютъ.  подѫтъ ꙁѫ(...) скрьж(ь)щѫще.  ѧ (...) вь(.)раѭще (..)спѧть. вдѣт хотѧще праведьнъхꙿ Р V 3.19  дꙗволъ же прѣобраꙁѹтъ сѧ въ ангела свѣтъла Х II Аa 23 наслаждаѧ сѧ свѣта єдносѫщнꙑѧ тройцѧ  херѹвїмꙿскꙑ съ аггелꙑ въꙁглашаѧ пѣснь трсвѧтѫѧ ЙР 26.2. ѻнꙿ же ꙗко ѿ б͠а послань, аг͠гль свѣтлꙑм лѹам ꙗкоже рещ блъще се Конст. 430v.3. 2. Служител на дявола [образно] стꙑ їѡна. рее ... къ вльхвомъ. аꙁъ отъ кнꙙꙁа вашего  отъ вьсѣхъ дрѹгъ вашхъ. же сѫтъ агг҄ел сотонн. отъстѫпаѭ  отъмештѫ сꙙ вьсѣхъ хъ С 260.27 равьнъ анг҄еломъ, равьнꙑ съ анг҄елꙑ ἰσάγγελος Равен на ангелите, ангелоподобен  отъвѣштавъ съ рее мъ. снове вѣка сего женѧтъ сѧ  посагаѭтъ. а съподобльше сѧ вѣкъ тъ ѹлѹт.  вьскрѣшене еже отъ мрътвꙑхъ. н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ. н ѹмьрѣт бо по томь могѫтъ. равьн бо сѫтъ анћлмъ М Лк 20.36 З каꙗ ꙁнѹренꙗ. ꙗже ꙁмꙗ ꙁнѹр въ породѣ сь агг҄елꙑ равънѫѭ жꙁнь. породьнѫѭ пштѫ. нестьлѣнꙗ одеждѫ С 348.12 равьно анг҄еломъ жвѫще οἱ ἰσάγγελον βίον πολιτευόμενοι Тези, които живеят подобно на ангелите [ангелоподобно, като ангелите] дꙗволъ ... р(а)въно ангеломъ жвѫщѧꙙ помраенꙗ тъмоѭ.  невѣрьства гѹбтел҄ьнъмь обложтъ ѹстроенмь Х II Ab 8—10 анг҄елъ господьскъ ἀρχάγγελος Архангел пакꙑ ꙁаклнаѭ васъ. въ мѧ га нашего сха. ѣко аћл гдьсц. мхалъ. гавьрлъ. ѹрлъ. рафалъ. пакꙑ ꙁаклнаѭ вꙑ вꙿсѣкъ гадъ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвꙑ. ѡтъ врътоградъ СЕ 59b 4—5 ангелъ хрантель Ангел хранител мꙑ же помѡщнкꙑ агг͠елꙑ  светꙑхь трѣбѹемь, ꙗкоже: посла агг͠ела своего  ꙁеть , : постав агг͠елꙑ хрантел І Никод. 208.26. М З А СК Б Н У Е СП СЕ К С Р Х От гр ἄγγελος Превежда и гр. ἄρχων [ вар. ἀρχάγγελος] агг҄елъ анћелъ Нвб ангел ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ ДА Ангел м ЛИ СтИл,РЛФИ