Исторически речник
ананꙗ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ананꙗ, ананаананѩ, ананѫ, ананеананананѭ, ананѫ, ананѧ, ананю-ананмь, ананмъ, ананѭ, ананеѫ, ананѧ, ананю
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
анананан, анане----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
ананꙗ -ѩ м ЛИ 1. Ананий [Седрах] — юдей, пленен от Навуходоносор заедно с Азария [Авденаго], Мисаил [Мисах] и пророк Даниил; по чудотворен начин излязъл невредим от огнената пещ, където бил хвърлен заедно с тях [Дан 1.6—7; Дан 3.20—23, 94]. Пр. на 17 декември мⷺца деⷦ҇ ꙇⷤ҇ стъхъ трі отрокъ. ананѩ аꙁарѩ мсала  данла. прⷬ҇ка А 129b 22—23 г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнꙑѧ. ананѭ аꙁарѭ мсала.  не давъ мꙿ пакост прѧт ... ѹслꙑш насъ молꙙштъ т сꙙ хсе С 179. 5—6 2. Ананий — християнин от Йерусалим, мъж на Сапфира; умр. заради лицемерието и сребролюбието си [Деян 5.1—10] нъ ананꙗ  сапфра ... н раста вьꙁскат покаꙗꙁньнꙑѧ готовꙑ цѣльбꙑ С 362.13 то пото анан сапфрѣ. не рее схъ жде словесъ С 363.12 не рѫгамъ стъ стааго даръ. ананꙗ бо  сапфра. обламъ блаженꙑмъ петромь С 363.16 3. Ананий — християнин от Дамаск, един от 70–те апостоли и последователи на Христос [Деян 9.10—17; 22.12]. Пр. на 1 октомври мⷺца октоⷠ҇ а҃ стааⷢ҇ апла ананѩ. еппа дамаскова А 121b 24 Срв.СК 131а 16 стрстъ стаго апстла (ана)нїѧ. епскпа. дамаскова Е 38б 2 ꙇ къде прѩт пакꙑ ꙁракъ сво. ананѩ егоже пркѹ ведомѹ. доде въ дамаскъ. третье день. не пѩ н ѣдꙑ СЕ 34а 21 4. Ананий — дякон, после презвитер във Финикия, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 26 януари мⷺца енⷬ҇ ҃ж҃ стъⷯ҇ мⷱ҇къ ананѩ проꙁвѵтера  петра клюарѣ.  нѣⷯ҇ ꙁ҃ вон А 141а 28 А СК Е СЕ С Гр ’Ανανίας От евр ‘Ananyāh, Hānanyāh ’Яхве закриля’ анан Нвб Анания м Срв Ананов ФИ Ананиев ФИ СтИл,РЛФИ