Исторически речник
амонъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
амонъ, амонь | амона | амонѹ, амонов | амонъ, амонь | амона | амономь, амономъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
амонѣ | амоне | - | - | - | - |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
- | - | - | - | - |
амонъ
-а
м
ЛИ
1. Племенно название от ЛИ. Амон — син на Лот и братов син на Авраам; амонитците [амонитите] живели в непрестанни борби с израилтяните [1 Цар 11; 2 Цар 10]; по–късно заедно с тях покорени от асирийците
на тѩ ꙁавѣтъ ꙁѣшташѩ ... г҄евал і мамънъ (погр. вм. амонъ, Север., с. 111, бел. под линия) і амалікъ іноплеменьнці
СП
82.8
2. Амон — християнин, дяконнаставник на четиридесет девици, умр. мъченически заедно с тях по време на имп. Лициний [308—324 г.] в Хераклея, Тракия. Пр. на 1 септември
памѧтъ ... стхъ м҃. женъ постънцъ ... стго амона
Е
20а 18
Изч
Е
СП
Гр
᾿Αμμών
’Αμμοῦν
От
евр
’āmōn
’изкусен художник’?